П едофилията е проблем, който завладява света все повече. Филипините са едно от местата, където става все по-трудно да се справят с този проблем. Често той възниква в самите семейства. BBC посещават мястото и разказват за историята на седемгодишния Ерик, живеещ близо до Манила, който успява да се справи с този проблем. Важи ли това за други филипински деца обаче?
Ерик мечтае да полети с ракета с цветовете на дъгата до Сатурн. Той току-що е загубил млечните си зъби, но е дребен за възрастта си.
"За какво плачеш по време на терапията?" - пита го социалният му работник. "Плача за родителите си", казва той и поглежда към земята.
Години наред, когато кварталът им е спял, а голяма част от западния свят е бил буден, Ерик и още три деца са били принуждавани да изпълняват на живо сексуални представления за педофили по целия свят. Те са изнасилвани и многократно сексуално малтретирани пред камера от майка си. Баща им, леля им и чичо им също са участвали.
Именно бащата на децата в крайна сметка съобщил на жена си и нейното семейство в полицията, уж след спор. Разследващите проследили плащанията към семейството от сметки в Обединеното кралство и Швейцария.
Месеци по-късно Ерик, братята му и сестра му се озовават в дом, управляван от благотворителната организация Preda, която се занимава с подпомагане на сексуално малтретирани деца. През последното десетилетие снимките и видеоклиповете на сексуално насилие над деца са се превърнали в индустрия за милиарди долари във Филипините, които сега са най-известният източник на такава експлоатация в света.
Philippines sees a pandemic boom in child sex abuse https://t.co/jwNPssYusd
— Daisy (@rapeconception) November 29, 2022
За това допринасят бедността, високоскоростният достъп до интернет и способността да се приемат инструкции на английски език.
След това идва пандемията. Повече от две години на затваряне на училища и едни от най-дългите затваряния на училища в света оставят уязвимите деца вкъщи с родителите им, които изпитват недостиг на средства и отчаяно се опитват да изкарат пари.
Според неотдавнашно проучване на Уницеф и организацията "Спасете децата" около едно на всеки пет филипински деца е изложено на риск от сексуална експлоатация, което означава, че броят им е близо два милиона.
В Манила, докато часовникът отмерва разсъмването, екип от Националното бюро за разследване се е събрал край едно гробище.
Фенерчетата не светят, оръжията са заредени, камерите са готови да заснемат доказателствата, докато ръководителят на екипа дава последен инструктаж. Те са подложени на натиск да постигнат резултати.
Сред надгробните плочи в този гъсто населен град едно семейство живее сред мъртвите. 36-годишната майка се занимава със смартфона си в малка дървена къщичка, построена срещу някои от най-големите паметници в гробището.
Тя си мисли, че изпраща съобщения на платежоспособен клиент от Австралия, който иска секс шоу на живо с участието на трите ѝ деца. В действителност текстовете ѝ отиват при полицай под прикритие. Когато включва камерата, около дузина полицаи се втурват през тесните пътеки към вратата ѝ. Единственото предупреждение е, когато бездомните кучета започват да лаят.
Тя не оказва никаква съпротива, докато служителка отвежда децата на безопасно място, а други започват да събират доказателства - секс играчки, смартфони, разписки за плащания в чужбина.
Както при много от тези арести, и този е резултат от сигнал от чужбина. Австралийската федерална полиция съобщава на Би Би Си, че е заловила мъж на летище с устройство за съхранение, пълно с видеоклипове с открито насилие над деца. Твърди се, че телефонът му е съдържал съобщения между него и жена от Филипините, в които се иска пари в замяна на видеоклиповете.
След това операцията е била планирана от десетки полицаи в продължение на седмици и е довела до два ареста. Единият в Манила, а другият в Сидни.
Австралийски служители заявяват, че през последната година са регистрирали увеличение с около 66% на съобщенията за експлоатация на деца. Те работят заедно с екипи от Международната мисия за правосъдие, Националната агенция за борба с престъпността на Обединеното кралство и Националната полиция на Нидерландия, както и със служители във Филипините, за да се опитат да открият извършители на сексуални престъпления с деца.
Philippines sees a pandemic boom in child sex abuse https://t.co/bJCoi7chZa
— News Express Nigeria (@NewsExpressNgr) November 29, 2022
След като ги идентифицират, се опитват да проследят източника на материала.
Често обаче единственият начин да се съобщи за посегателство е, когато детето се разкрие. И дори тогава предстои дълъг път. Няколко социални работници казват, че им се налага да прекарват дни, дори седмици, в настояване местната полиция да спаси децата и да повдигне обвинения срещу родителите.
"Понякога получаваме съдействие от правоприлагащите органи, друг път действията на хората, които трябва наистина да защитават децата, се забавят. Но ние трябва да работим по този начин", казва Емануел Дрюери от Преда.
За първи път организацията създава детски дом за момичета през 70-те години на миналия век в близост до пристанищния град Олонгапо, където някога се е намирала голяма американска военноморска база.
Градът се е превърнал в център на секс туризма - незаконна проституция между чужденци и филипински момичета, които често са още в тийнейджърска възраст и са били трафикирани в тази индустрия, или млади жени, които са били тласнати към секс търговията от семейния натиск и икономическото отчаяние.
Години по-късно социалните работници се опасяват, че голяма част от сексуалните посегателства тук са поколенчески, че много от майките на децата също са били изнасилвани или сексуално насилвани. Те смятат, че гледната им точка е такава: "Това се случи на мен, направих го, за да оцелея, и ти също трябва да го направиш".
Отец Шей Калън, президент на Preda, се бори за правата на малтретираните деца във Филипините от 1974 г. насам. Той иска глобално решение на този нов и нарастващ проблем.
Но това е само една част от войната. За организации като "Преда" по-голямата битка се състои в рехабилитацията на децата.
Защо ми направихте това?
Някои от най-тежките случаи в "Преда" се случват в тъмна стая, на чийто фон звучи тиха музика. По стените и пода има големи подложки - такива, каквито гимнастиците използват за меко приземяване. Единствената светлина идва от отворената врата. Около пет деца са коленичили, всяко в своето пространство. Повечето от тях са обърнати към стената.
Преобладаващият звук е хаотичният тропот на юмруците и краката им, които блъскат подложките. Първите сурови, мъчителни викове карат сърцето ти да спре. А после започват отново, но е трудно да продължиш да слушаш, дори от разстояние, дори за няколко минути.
Въпросите, които се хвърлят към подплатените стени - "Защо ми направихте това? Защо на мен? Какво направих?" - са сърцераздирателни.
"Всичко започва в стаята", казва Франсиско Бермидо младши, президент на Preda.
"Ако успеят да се изправят срещу насилниците в "първичната" стая, те могат да продължат напред и да се изправят срещу тези насилници в съдебната зала. Това са емоции като омраза към насилниците, но и омраза към онези, на които са разказали, но които не са им повярвали."
След като бъде подаден сигнал в полицията, децата могат да бъдат изпратени в редица домове или сиропиталища, но много от тях нямат необходимата подготовка или опит да се грижат за деца, претърпели насилие.
По-големият брат на Ерик първо е настанен в близък сиропиталище без братята и сестрите си, преди да бъде преместен в центъра в Преда. Социалните работници в центъра казват, че около 40% от малтретираните деца, които са били под тяхна грижа, продължават да живеят в безопасност. И всеки успех ги кара да продължат.
"Обичам карате, силовите танци и първичния спорт", крещи Ерик, докато удря щастливо във въздуха.
Той обича и да пее - и се присъединява към приятелите си в стаята за игри. Когато дойде неговият ред за соло, отначало той пее тихо, после увереността му нараства и гласът му се разнася из стаята. Социалните работници казват, че рутината - и спортове като карате - помагат на децата да се излекуват Един от по-големите му братя все още е твърде травмиран, за да говори. Сестра им Мария, също говори малко.
Но в този ден лъчезарната Мария, която се държеше или за ценния си моливник, или за мека играчка, беше изненадващо любопитна и пълна с въпроси. Тя наистина искаше да знае какво е усещането за снежинка.
Месеци по-късно те са в състояние да разкажат историята си - всяка ужасяваща подробност - на социалните работници. И четирите деца също така са свидетелствали срещу семейството си - изискване на филипинските съдилища.
"Това всъщност е много важно, защото оттук започва търсенето на справедливост", добавя той.