Колата спира. Слизате и вадите от багажника огромната торба, пълна с празни пластмасови и стъклени бутилки. Една по една те изчезват във вендинг машината на ниво -1 в търговските център. Машината изплюва бон, удостоверяващ сумата, която трябва да ви бъде приспадната от магазина за хранителни стоки, към който сте се запътили с вече празната торба, за да направите новото голямо пазаруване за идната седмица.
Вече бившите ви бутилки, попаднали в машината, поемат своя път към сортировъчния център в покрайнините на града. Впоследствие биват рециклирани и се превръщат в суровина за нови бутилки, чували и т.н. Отново и отново цикълът на по-отговорно използване на ресурсите и по-чиста околна среда се повтаря с ваша помощ, а вие сте неразделна част от кръговата икономика.
Така наречената депозитна система за бутилки функционира успешно от години в редица европейски държави. От тази ще започне да работи и в съседна Румъния, а през следващата и в Гърция и Унгария. България остава на опашката по отношение на въвеждането й, на местна почва се залага по-скоро на проекти за изгаряне на отпадъци, което обаче не отговаря на най-новите изисквания на ЕС за по-ефективно използване на ресурсите.
Депозитната система започна да се дискутира по-сериозно по време на управлението на "Продължаваме промяната", като заявката беше на бившия екоминистър Борислав Сандов.
След смяната на властта от екоминистерството коментират, че разговорите със заинтересованите страни не са прекратявани, като поредната среща се състоя в средата на септември. Предвижда се и срещите да продължат, като целта е да се изработи техническа спецификация за проучване за внедряване на депозитна система, и предстои и обявяване на процедура за избор на изпълнител за извършване на проучването. Или всичко е едва в началото.
Анатомия на системата
Смисълът на депозитната система е прост. С нея на депата за отпадъци попадат по-малко опаковки, като така те се запълват по-бавно. Бутилките се събират в много по-голям процент и в по-добър вид и отиват за получаването на рециклирана суровина, която задължително ще трябва да присъства в направата на PET бутилките (полиетилен терафалат - бутилките за минерална вода). От 2030 г. 30% от съдържанието им трябва да е рециклирана пластмаса, като изчислението ще е на база средна стойност за всички бутилки от PET, пуснати на пазара. Изискването беше въведено от Европейския съюз, за да стимулира реалното рециклиране на пластмасите, с които има сериозен повсеместен проблем. Отделно ще трябва да се повиши и разделното им събиране. Така до 2025 г. 77% от бутилките трябва да бъдат събирани, а до 2029 г. - 90%.
По думите на Анна Ларсон, директор в платформата Reloop Europe, която работи с правителства за въвеждането на практиките на кръговата икономика, нито една система за събиране на отпадъци не постига толкова добри резултати като депозитната.
Тя има смисъл и за всички страни, които са засегнати. Най-съществена е за производителите на напитки, които пускат на пазара опаковките, като често те са основен участник в разработването и оперирането на депозитните системи в различните страни. На тях системата дава възможност да имат достъп до рециклиран материал, който ще трябва да включат в опаковките си, за да отговорят на европейските изисквания.
За търговските обекти, където обикновено са разположени вендинг машините, въпреки първоначалните неудобства по инсталирането им и нуждата от служители, които да се ангажират със сортирането на част от опаковките, също има дългосрочен стимул, доказан от опита в други държави. Това е, че клиентите предпочитат да пазаруват в магазини, които са част от системата, за да могат да изхвърлят празните си бутилки и впоследствие да получат депозита си като дискаунт от сметките си в магазина.
От 2030 г. 30% от съдържанието на PET бутилките трябва да е от рециклирана пластмаса Фотограф : Reloop
В подножието на депозитната система
България все още е на опашката заедно с Чехия, където все пак производители са изказали желание да се въведе такава система. Срещите с представители на МОСВ, браншови организации, асоциации на рециклиращите предприятия, неправителствени организации и други с цел проучване на възможностите за въвеждане на депозитна система от опаковки в България стартираха през февруари тази година. След смяната на правителството срещите не са били прекратявани, като поредната от тях се е състояла в средата на септември и се предвижда те да продължат, коментират от МОСВ.
"Независимо от сходствата в различните въведени в Европа системи, има разлики в начина, по който са определени и приложени отделните параметри на системите, специфично за всяка държава от гледна точка на социално-икономически, демографски и дори географски особености. Спецификите на държавите оказват влияние например върху обхвата на видовете опаковки, които влизат в системата, размера на депозитите, участието на малките търговски обекти, начините на обратно приемане на опаковките, минимални цели на събиране и много други. Конкретиката при избора на българската депозитна система предстои и именно тези специфични детайли ще бъдат обхванати в предстоящото проучване, което да анализира и да представи най-оптималния вариант, така че системата в България да бъде ефективна и добре работеща", обясняват от екоминистерството.
Основното съгласие, постигнато до момента, е, че следва да бъде извършено цялостно проучване на социално-икономическото и финансово въздействие от въвеждането на депозитна система за опаковки в страната. Изводите от направеното проучване следва да поставят основата за изготвяне на анализ за избор на конкретен модел и параметри за въвеждане на депозитна система за опаковки в България.
"Основните аспекти, които са засегнати на всички срещи до момента, са недостигът на суровини за рециклиране, въвеждането на принципа "плащаш колкото изхвърляш", както и поетапното планиране на дейностите по въвеждане на депозитната система с цел осигуряване на предвидимост от страна на бизнеса", продължават от МОСВ.
По отношение на сроковете за въвеждането на системата министерството стъпва на опита на другите държави в Европа и особено последните въвели системата - като те са средно 2 години. Това е периодът от започване на анализиране и избор на конкретните параметри на системата, през законодателните промени, до избора на оператора и стартирането на работата на депозитната система.
География на депозирането
По данни на платформата Reloop към момента 12 държави в Европа имат депозитни системи и още 15 са решили да имат такива.
Един от успешните примери е и Латвия, държава с 1.9 млн. души население, генериращо по 450 - 500 млн. опаковки годишно. Системата там заработва в началото на февруари 2022 г., като разполага с над 1400 пункта за събиране на пластмасови и стъклени бутилки и кенчета от безалкохолни и алкохолни напитки с алкохолно съдържание до 6%. Мрежата обхваща магазините в големите градове с площ над 300 кв. метра и тези в по-малките населени места с площ над 60 кв. метра, като има задължителен характер.
Партньори на системата сега са над 400 ритейлъра. Инсталираните машини са над 1000, още 360 локации са в ресторанти, кафенета и хотели, а останалите точки са по бензиностанции и по-малки магазини. Специални контейнери се разполагат и при масови ивенти, като фестивали например, както и на летището. Там депозит не се получава срещу бутилката, а средствата отиват за поддържане на горите на страната.
Латвийската система се оперира от Depozita iepakojuma operators - DIO, като е избрана след търг. Основен дял в нея имат производителите - 78%, обединявайки балтийски регионални пазарни лидери в производството на напитки и местни малки и средни производители на напитки. AS PET Baltija, най-големият рециклатор на PET в Балтика, който ще поеме отговорността за рециклирането на опаковките, влиза с 12%.
Интересите на търговците на дребно в депозитната система се представляват от Латвийската асоциация на търговците на дребно (Latvijas Mazumtirgotāju Biedrība), която участва с 10%. Има около 800 автоматизирани пункта за събиране - 625 решения за обратно изкупуване на закрито и 175 павилиона на открито, а депозитът е 10 евроцента. Инвестицията възлиза на около 40 млн. евро, като изчисленията показват, че ще бъде възвърната за 7 години, като държавни средства не са инвестирани в системата. Инвестицията е в машини за събиране и сортировъчен център, откъдето опаковките след обработка и балиране се изпращат за рециклиране или повторна употреба.
Първа е Швеция, където нещата започват още през далечната 1984 г. със събирането на алуминиеви кенчета, а 10 години по-късно и PET бутилки. Останалите скандинавски държави не изостават много с въвеждането на такива системи. Резултатите на север са впечатляващи - над 90% от опаковките заминават за рециклиране. През тази година депозитна системата ще заработи в редица страни като Малта, Португалия, Словакия и Румъния, а през следващата - в Гърция и Унгария. Основна роля в системите в различните държави играят производителите на напитки.
В пионера Швеция системата се управлява от Returpack. В организацията с 50% участие е The Swedish Brewers Association и с по 25% The Swedish Food Retailers Federation и The Swedish Grocery Stores Association. През 2003 г. организацията се базира в Норкьопинг, където е сортировъчният център. Системата за събиране включва 12 000 пункта. Включени са 3160 магазина, като в тях са разположени 4260 автомата. Точки за събиране има и в къмпинги, спортни зали, места за масови мероприятия, метростанции. Резултатите на системата за 2021 г. показват рециклиране 99.5% на събраните кенчета и бутилки, които са 2.4 млрд. А спестените въглеродни емисии се изчисляват на 180 хил. тона. Цялото въвеждане на системата от решението за въвеждането до завършения й вид е отнело 2 години време.
Естонската депозитна система е най-старата в Източна Европа. Въведена е през 2005 г. Организира се от Eesti Pandipakend, която управлява, организира събирането, транспортирането, сортирането, преброяването и рециклирането на опаковките навсякъде в Естония. В организацията участват четири асоциации на пивоварите, производителите на напитки и ритейла. Системата действа централизирано, като се ражда на база почерпен опит от Норвегия и Швеция. Проучването започва 2004 г. и през октомври 2005 г. вече е задължителна за всеки, който иска да продава напитки.
Производителят има избор да не участва, но това е неефективно за него и на практика го прави невъзможно. Депозитът от 10 евроцента не е включен в цената на напитката и не се облага с ДДС. Има 1260 пункта за връщане на бутилките, като 566 са вендинг машини. Участието на магазините до 20 кв.м е доброволно. Тези до 199 квадрата пък могат да кандидатстват за изключение, а обекти с над 200 кв.м са задължени да взимат обратно опаковки на обектите си. В началото, разбира се, има съпротива по линия на хигиената и инвестициите. През 2020 г. процентът на връщане на опаковките, който е постигнат, обаче е 90.7.