Партиите поискаха разходи за милиарди без да е внесен бюджет

Въпреки това, че служебният кабинет не внесе проектобюджет, а проект на удължаване действието на настоящия, както се и очакваше партиите предлагат още социални разходи за идната година. Срокът за предложения изтече във вторник вечерта.

БСП очаквано предлага редица социални разходи, както вече обяви при дебатите на първо четене лидерът на партията Корнелия Нинова. Всички искания са обединени в един проект, а даже част от тях вече имат подкрепата на социалната комисия в Народното събрание. Предлага се най-ниската заплата за държавен служител да стане 850 лв. Такъв размер може да придобие минималната работна заплата от догодина, ако се приеме проекта, тъй като идеята на левицата е минималното заплащане да се определя до 31 октомври на предходната година и да е поне 50% от средната заплата за страната за предходните 12 месеца. В момента минималната заплата е 710 лв. В проекта е записано, че по изключение за 2023 г. година определянето на размера може да стане до 31 декември.

До 850 лева се предлага да достигне и помощта за отглеждане на дете между първата и втората година.

В същото време БСП предлага и повишение на максималния осигурителен доход от 3400 лв. в момента до 4200 лв. Този доход бе повишен последно от април от 3 хил. лв. на 3400 лв., срещу което ИТ секторът възрази остро с мотива, че промяната става по средата на годината, а бизнесът планира бюджетите си по-рано. Браншът, в който има най-много заети с високи доходи, засегнати от промяната, не получи разбиране от тогавашния министър на финансите Асен Василев.

БСП предлага още две актуализации на пенсиите. Те предвиждат отпуснатите до 24 декември 2021 г. пенсии да се преизчислят от 1 януари с еднакъв процент. За отпуснатите до 30 декември 2020 г. се предвижда това да стане от 1 юли 2023 г.

БСП внася и две предложения за доходите на физическите лица, които на практика залагат промяна в данъчната система. Едното е, че трудовите доходи на хора до 26-годишна възраст не се облагат с данък. Същото се предлага да важи и за хората, чиито доходи са под линията на бедност, която през тази година е 413 лв., а догодина ще бъде 504 лв.

ГЕРБ предлага само една поправка, с която се предвижда да отпадне параграф от преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, с който се определя, че от 1 юли всяка година максималният размер на пенсиите се определя на 40% от максималния осигурителен доход. Вносителите обясняват, че е отпаднала нуждата от този текст след като без осигурителната система да може да си го позволи и популистки са били вдигнати пенсиите от началото на октомври тази година. Напомня се, че от въпросната дата максималната пенсия стана 3400 лв., каквато получават по данни на НОИ по-малко от 1000 души. В мотивите към проекта се твърди, че ако текстът не отпадне максималният осигурителен доход ще трябва да се вдигне на 8500 лв. от 1 юли, което ще бъде тежък удар най-вече за ИТ бранша.

ДПС внася проект, с който иска да се гарантира, че трансферите към общините за държавно делегирани дейности, които не са били използвани през тази година, ще могат да се ползват за същите цели догодина.

От внесените 16 проекта общо 10 са на "Продължаваме промяната". Партията предлага свой метод за определяне на минималната заплата - отново с решение на правителството като се казва, че тя ще е 50% от средната за страната. Тезата на бившия финансов министър и вносител на проекта Асен Василев е, че чрез повишението на минималното заплащане се върви към завишение и на останалите доходи, което в дългосрочен план може да реши недостига на кадри.

Формацията, чиито акцент и при управлението, беше повишението на пенсиите, има също проект за това. Според него, за да продължи достигнатото вече положение от 1 октомври да няма драстични разлики между новоотпуснатите и старите пенсии, да се промени т. нар. швейцарско правило за актуализация, която се прилага всяка година от 1 юли. То предвижда повишение на пенсиите с по 50% от ръста на инфлацията и на максималния осигурителен доход. Василев и негови колеги предлагат ревизия на това правило и вместо него на същата дата пенсиите да се увеличават със 100% от инфлацията или 100% от средния осигурителен доход в зависимост кое е по-голямо.

С друг проект се предлага бизнесът да плаща първите 2 дни от болничния, а не 3. Мярката бе въведена като временна преди повече от 10 г. и оттогава не е променяна.

Формацията предлага заплатите на учителите да се фиксират на 125% от средната за страната. А също и принципно решение за заплатите на лекарите в болничните заведения, където те не се повишават заради условности в колективните трудови договори и изискванията към тях за брой персонал.

Предлага се още от 600 на 900 лв. на месец да се повиши данъчното облекчение за отглеждане на едно дете. В момента освен по-ниския размер помощта се ползва на тримесечие. За деца с увреждания пък се предлага сумата да нарасне от 1200 на 1800 лв. В мотивите към проекта е подчертано, че тези облекчения за разлика от социалните помощи се предлагат за хора с трудови доходи.

Друго предложение е ваучерите за храна да не са до 80 лв. месечно, а до 25% от минималната заплата и да станат електронни.

Предлага се още намалената ставка на ДДС от 9% за ресторантите и кетъринга да остане за цялата следващата година заради това, че секторът бе сред най-силно пострадалите от ограниченията по време на пандемията.

Отделно и "Продължаваме промяната", и ДПС внасят проекти за това как да се определят вноските във фонда "Сигурност на електроенергийната система", от който се плащат компенсации на бизнеса заради високите цени на тока. В момента в този фонд вноски правят само държавните фирми, а наскоро бе прието по-широко задължение, произтичащо и от европейски регламент. В двата проекта се предлага механизъм как да се определят вноските в този фонд.

"Възраждане" предлага малките и микрофирмите да се облагат не с 10%, а с 5% данък печалба.