Павлос Трихакис е партньор в най-големият енергиен консултант в Европа Baringa. Той ръководи южноевропейския енергиен консултантски екип, като предоставя търговски, стратегически и политически и регулаторни съвети на клиенти, навигиращи в енергийния преход. Baringa е глобална консултантска фирма за управление с около 1600 консултанти в световен мащаб, включително близо 120 консултанти в България. София е центърът на Baringa за Югоизточна Европа, с особен фокус върху консултациите на енергийния пазар, както и предоставянето на системи за търговия с енергия и управление на риск в региона.
Какво според вас е състоянието на българската енергетика?
В електроенергийния сектор днес България се възползва от значително производство на ядрена енергия, като същевременно разчита в голяма степен и на лигнитни въглища. Развитието на ВЕИ досега е сравнително бавно в сравнение със съседните пазари на ЕС като Гърция или Румъния. С очакваното постепенно спиране на капацитета от лигнитни въглища, дали страната ще има дефицит или излишък в доставките на електроенергия ще зависи до голяма степен от размера на новоизградения ядрен и възобновяемия капацитет.
България за съжаление все още не се е възползвала от добрите си възможности за възобновяема енергия. Гърция е добър бенчмарк за региона. Защо България да не може да построи също толкова зелени мощности, като солари, колкото има в Гърция?
Как изглеждат числата точно?
В Гърция числата за тази година показват че соларната и вятърната електроенергия е 40% от цялото производство. Което е значителна разлика от числото в България, което е около 15%.
Но е редно да кажем, че производството на електроенергия от въглища в последните месеци носи сериозни приходи на страната ви.
Но енергетиката има нужда от инфраструктура, а построяването на българо-гръцкия газов интерконектор отне повече от 10 г.?
Просто не беше достатъчно голям приоритет, какъвто е в момента. Дори тези 3 млрд. м3, които България консумира са много трудни за намиране в момента на пазара.
Кое е най-голямото предизвикателство пред енергийната система?
Най-голямото предизвикателство за България е да се направи надежден план за преход за електроцентралите на лигнитни въглища в страната до 2030 г.
Също е важно как ще бъде балансирана тя. Увеличаването на производството на ВЕИ ще доведе до допълнителни прекъсвания на системата, които ще трябва да бъдат внимателно управлявани от системния оператор. Към системата ще трябва да бъдат добавени батерии и помпено съхранение, за да се управлява това прекъсване и да се гарантира сигурност на доставките по всяко време.
А за цяла Европа?
Аз съм изключително притеснен за случващото се във Франция с ядрените реактори. Исторически атомните електроцентрали произвеждат 400 тераватчаса електроенергия на година, а през тази година те ще са около 280, което е огромна загуба на базова и евтина електроенергия. Франция разчита на електроенергия за отопление, повечето битови потребители се отопляват на ток там. Разликата в потреблението при меко и студено време е огромна, около 25 тераватчаса, които зависят само и единствено от температурата.
Има сериозен проблем с капацитетите в Западна Европа, Великобритания внася огромно количество ток от Франция и други държави, но заради недостига в момента, страната изнася електроенергия.
Ще има ли въобще значение в бъдеще дали си нетен износител на електроенергия или нетен вносител?
Очакваме България да остане нетен износител на електроенергия до края на десетилетието, но това също ще изисква значителни инвестиции във възобновяеми мощности. Ако бъдат разработени значителни обеми нови ядрени мощности, тогава България вероятно ще остане нетен износител на електроенергия в региона поне до 2050 г.
По отношение на дадена държава като нетен износител или вносител, всъщност няма конкретен аргумент дали това е нещо добро или лошо за страната като цяло.
Зависи от това колко рентабилно може да се разработи капацитет за производство на електроенергия в страната, в сравнение с вноса на електроенергия от съседни страни, особено в периоди, когато други страни имат излишък от електроенергия (и следователно цената на вноса на тази електроенергия е ниска).
От друга страна, от гледна точка на капацитета на адекватност, системният оператор и регулаторът на страната трябва да определят стандарт за сигурност на доставките, който трябва да бъде изпълнен, като се вземе предвид и потенциалният принос от капацитета на междусистемните връзки.
Следователно по-високият междусистемен капацитет (или по-големият внос) не означава по-ниска сигурност на доставките; всъщност би трябвало да е обратното. Особено в единния европейски енергиен пазар, който е свързан с управлението на енергийните ресурси в цяла Европа възможно най-рентабилно в полза на потребителите.
Каква е вашата гледна точка за доставките на газ през 2023 г. в региона и България?
При почти всички възможни сценарии днес европейският газов пазар ще остане под напрежение най-малко до 2025 г. това може да се види и във фючърсите в момента.
С допълнителен LNG капацитет в Югоизточна Европа (Гърция, Хърватия, потенциално Албания), интерконектора IGB, газовия интерконектор България-Сърбия, вертикалния газов коридор Гърция-България-Румъния-Унгария, както и подземното газово хранилище "Чирен", е ясно, че регионът на Югоизточна Европа (и по-конкретно България) ще играе все по-важна роля за поддържане на баланса между търсенето и предлагането на общия европейски газов пазар, който исторически разчита на потоци от Изток на Запад.
Мисля, че ерата на руския газ в Европа окончателно приключва. Политиците трябва да го разберат. Но също така не трябва да се хвърлят огромни и ненужни инвестиции в инфраструктурни проекти за втечнен газ, защото потреблението постепенно ще започне да намалява и няма смисъл от тези разходи.
А какво прогнозирате за цените?
Има структурни фактори, които ще направят газовия пазар силно нестабилен поне през следващите 2-3 години.
Въз основа на обемите на капацитета за втечнен природен газ, който се очаква да бъде увеличен в световен мащаб (както капацитет за втечняване, така и за регазификация), както и очаквания темп на енергийния преход в Европа, връщането към "нормалните" условия на газовия пазар може да е възможно едва от 2025 г. най-рано (освен ако, разбира се, не видим малко вероятно възобновяване на руските доставки за Европа).
Като цяло обаче този регион остава сравнително слабо взаимосвързан и въпреки че възможността за използване на съществуващите LNG терминали като регионални центрове за доставка определено е важен фактор за осигуряване на доставките на газ в региона, тя може да не е достатъчна и да изисква допълнително укрепване на преноса на газ инфраструктура.
А как бихте описали ситуацията в Западна Европа, където имате пряк поглед от бизнеса ви- Великобритания и Франция също усещат кризата?
Великобритания, където съм базиран, разчита много на втечнен газ. Катарски, американски и дори от Нигерия. Източниците са добре диверсифицирани, но става въпрос за глобален пазар.
Европа има проблем, че няма добра свързаност в газопреносната си мрежа. Нека погледнем Испания. Страната има най-големият потенциал за регазификация на континента на хартия, но те не се използват. Има свободни капацитети за втечнен газ, но те не могат да се използват заради липсата на добра свързаност с Франция (bottlenecks). Има няколко проблемни зони в Европа, които ако се "отпушат" цялата енергийна система ще оперира по-спокойно.
Какво възпрепятства използването на зеления водород в нашето ежедневие, ако приемем, че технологията е 100% готова?
Водородът не е "манна небесна" като решение за изменението на климата, но той играе важна роля, особено в декарбонизация.
1) Производствените разходи за зелен водород са много по-високи от еквивалентните цени за сив водород. Това се дължи на високите капиталови разходи за инфраструктурата на електролизера и високите цени на електроенергията от възобновяеми източници, което води до голяма премия за разходите за екологичен водород.
2) Текущото търсене на водород е предимно от химическия и нефтохимическия промишлен сектор. Настоящата макроикономическа среда на високи цени на газа и предстояща глобална рецесия означава, че те не могат да платят голяма премия за екологичен водород.
3) Базираните на водород технологии, които могат да декарбонизират корабоплаването, авиацията, тежкотоварните превозни средства, производството на електроенергия и тежката промишленост в бъдеще чрез използване на зелен водород, все още са в ранен етап на развитие и внедряване, следователно пазарът за първокласен зелен водород е малък и незрял .
4) И накрая, има други сектори като жилищно отопление и повечето видове сухопътен транспорт, където е малко вероятно водородът да играе значителна роля, тъй като съществуват други, най-рентабилни нисковъглеродни алтернативни варианти (напр. термопомпи и електрически превозни средства).
Интервюто взе Евгени Ахмадзай
Тази нестабилност на пазарите на газ ще доведе и до нестабилност на пазарите на електроенергия.
Можем ли от ултрависоки цени да се стигне до срив след няколко години?
В момента в цените на европейския пазар има сериозна доза спекулация и риск, който просто го прави много непредвидим. Но при постигане на един баланс след няколкото години можем да видим много голям спад в котировките именно заради изкуственото надуване в момента.
За газовите доставки Гърция и България често използват суапови сделки. Липсата на руски газ как ще се отрази на отношенията им?
Енергийните отношения между България и Гърция вероятно ще се развият още повече, тъй като Гърция ще стане все по-важен източник на доставки за България чрез своите LNG терминали. Това става ясно още от ролята на "Булгартрансгаз" в LNG терминала в Александруполис.
Каква е ролята на терминалите за втечнен газ в Гърция в Ревитуса и Александруполис? Ами хърватския в Кърк?
Гърция и Хърватия ще станат ключови входни точки за Югоизточна Европа. Съществуват обаче инфраструктурни ограничения, които могат да ограничат ролята терминалите. Ревитуса например не е особено добре свързан с мрежата за доставки към други страни. Александруполис, от друга страна, е ключовата входна точка за България и напр. Северна Македония, Сърбия, Румъния). Същото важи и за Крък, който може да се превърне в ключова входна точка за Австрия, Унгария и Сърбия.