© Юлия Лазарова
Делян Пеевски при откриването на 47-то народно събрание миналата година.
Американските адвокати на Делян Пеевски са подали на 6 август иск за неснователно, според тях, санкциониране на клиента им за корупция и настояване да получат информация какви данни са събирани срещу него и как. Той е от името на доскорошния депутат от ДПС и шест негови фирми, посочени миналата година в решението на Държавния департамент и на Министерството на финансите на САЩ. С иска не се оспорват по същество деяния на санкционирания и фирмите му, а характера на административни действия на двете министерства.
В документа, с който "Дневник" се запозна, се казва, че повече от година след санкциите Пеевски не е уведомен на какво основание по-точно са му наложени. Единствените документи са прессъобщенията на двете американски министерства, но фактите и твърденията в тях са оскъдни и "неадекватни", се твърди в иска. Щом не споделят нищо повече с Пеевски, значи нямат нищо реално срещу него, фирмите му и двете му деца (които също са санкционирани като близки), е заключението на защитниците му.
С помощта на специализираната прокуратура, българската
Като аргумент от адвокатите е използвано и решението на българската прокуратура. Само дни преди закриването й в края на юли Специализираната прокуратура прекрати проверките на Пеевски и другия санкциониран по "Магнитски" Илко Желязков (бивш зам.-председател за Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства).
"Твърде общите формулировки на обвиненията разочароваха българските власти (бел.ред. - посочена е Специализираната прокуратура), които независимо разследваха твърденията и заключиха, че няма абсолютно никакви доказателства по което и да е от обвиненията в прессъобщението на Държавния департамент", както и че в България "общият характер на тези твърдения прави по-нататъшното разследване безплодно", е записано в иска.
Адвокатите атакуват по Закона за административното производство с твърдение, че клиентът им е жертва на "действия на агенция, констатации и заключения, за които се смята, че са произволни, резултат на своеволна лична преценка, злоупотреба с дискреция или по друг начин". Поради това съдът трябва да обяви, че не съответстват на закона, не са в сила и се отменят, настояват те. (Бел.ред. - принципът на дискреция в правото означава да се позволи известна административна свобода и интерпретация по собствена преценка от отговорно лице при някои обстоятелства.)
В същността си това е обжалване на административни процедури и би могло да приключи със съдебна заповед администрацията на САЩ да предостави исканата информация. Но може и съдът да отхвърли иска, свързан с Глобалния закон "Магнитски" и засягащ въпроса доколко федералната администрация има право да не предоставя повече информация - класифицирана и некласифицирана, т.е. да не разкрива (включително пред съдията, засегнатия и негови представители с право на достъп до такова ниво на информация) факти и доказателства, които биха могли да обозначат къде, как и кой е събирал или предоставял тези данни.
Всичко в "Дневник" по темата Санкциите по "Магнитски" - тук.
Срещу Джанет Йелън и Антъни Блинкен
Искът, подаден пред съд в столичния окръг Колумбия от кантората Morgan, Lewis & Bockius е срещу министъра на финансите Джанет Йелън, държавния секретар Антъни Блинкен, ръководените от тях две министерства и още няколко агенции. В документите, внесени в съда, Пеевски заявява, че от юли 2021 г. търси и не получава подходящо обяснение за основанията на действията срещу него нито каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на САЩ.
Законът "Магнитски", който бе използван в случая, не задължава властите да дават подробни обяснения на санкционирания, но такива може да бъдат изискани от съда, ако прецени, че задържането на информация пречи на засегнатия да се защити. Разглеждането на иска на Делян Пеевски и неговите фирми още не е насрочено, т.е. предстои решение дори за допустимостта му.
Ето какво пише още в депозирния на 6 август иск: "В резултат на действията на OFAC ищците фактически са отрязани от по-голямата част от глобалната финансова система. Юрисдикцията на OFAC достига до чуждестранни финансови институции, които разчитат на финансовата система на САЩ, и ги заплашва със загуба на търговски значим достъп, ако нарушат санкциите на САЩ. Дори когато съществуват общи и специфични лицензи, заплахите за действие на OFAC карат тези институции да отказват да предприемат каквито и да било дейности с ищците от страх да не бъдат подложени на контрол от страна на OFAC."
Искът в съда (U.S. District Court for the District of Columbia) е внесен от трима адвокати от кантората: Патрик Харви, Кенет Нуненкамп и Аманда Салс.
Ответнците са:
- Джанет Йелън, министър на финансите
- Антъни Блинкен, държавен секретар
- Тод Робинсън, помощник секретар в Международното бюро за наркотиците и прилагането на закона към Държавния департамент (INL отговаря за транснационалната престъпност и корупция)
- Андреа Гаки, директор на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерството на финансите (тя е дългогодишен служител на тази агенция, налагаща санкциите и следяща за прилагането им)
- Министерството на финансите на САЩ
- Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC)
- Държавният департамент на САЩ
"България е поразена от корупция според международни доклади. Министерството на финансите посочи предполагаемата роля на Пеевски в тази корупция в прессъобщение, обявяващо санкциите", припомня изданието The Law в статия за подадения иск. "Според агенцията бившият депутат и собственик на вестници и телевизия е бил част от широка корупционна схема за манипулиране на медиите в полза на съюзници и получаване на информация за постигане на собствените му цели. Освен това непотърсени офшорни активи, собственост на Пеевски, също бяха открити при изтичането на Pandora Papers през 2021 г."
Кариерата на родената в Ямайка съдия минава през три кантори във Вашингтон, в последната от които (Boies, Schiller & Flexner) е партньор преди да заработи за съда. Сред по-известните ѝ дела са това от април 2019 г. за осъждането на 19 месеца затвор на рускинята Мария Бутина за заговор да работи в САЩ като нерегистриран агент на правителството в Москва, както и отхвърленото искане от Доналд Тръмп през ноември 2021 г. да запази за себе си записи и документи, поискани от специалната комисия на Камарата на представителите, разследваща нападението срещу Конгреса на САЩ на 6 януари 2021 г.
Фирмите, участващи като ищци, са регистрирани в България. Те бяха посочени в съобщението на Министерството на финансите на САЩ от 2 юни 2021 г.
- ИНТ ЕООД
- ИНТРЪСТ ЕАД
- БМ СИСТЕМС ЕАД
- ИНТ ИНВЕСТ ЕООД
- ИНТТРАФИК ЕООД
- РИЪЛ ИСТЕЙТС ИНТ ЕООД
Година след санкциите "Магнитски": Чернова на закон и "незаконен" черен списък - тук.
Какво още искат Пеевски и фирмите му от съда във Вашингтон:
© Юлия Лазарова
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски в парламента.
Движението за права и свободи (ДПС) поведе в България и Европа кампания в защита на Пеевски, в която се опитва да внуши, че с пари, платени от някого в България, били подведени официалните власти в САЩ за Делян Пеевски и той неоснователно е санкциониран.
Миналия септември "Морган Люис и Бокъс", които Пеевски наема за защита на интересите си поне от 2017 г. насам, заявиха в съобщение до медиите в България:
"всякакви изказвания на лица извън американското правителство, че санкционираният е "виновен" и че OFAC има достатъчно доказателства, не може да се смятат за основателни, тъй като американският закон забранява разкриването пред частно лице на специфична информация и на източниците, на които са разчитали САЩ, освен пред санкционираното физическо или юридическо лице".
Този аргумент важи и за твърденията, идващи от ДПС, за невинността на Делян Пеевски. Кантората, която го представлява, на практика казва, че нито партията, нито депутати от нея, нито който и да е негов неоторизиран защитник в България или чужбина разполага с фактите и доказателствата на OFAC, за да претендира, че те са неоснователни или резултат на "подвеждане", дошло от България.