Профил: Проф. д-р Асен Дудов, дм, е началник на Клиниката по медицинска онкология към "Аджибадем Сити клиник УМБАЛ Младост", медицински директор на лечебното заведение и председател на Българското онкологично научно дружество. Специализирал е в Saint John's College, University of Oxford, Великобритания; Institut Jules Bordet, Белгия; Thoraxklinik Heidelberg, Германия; Gustave Rossy Institute, Франция; San Francisco Comprehensive Cancer Center, САЩ; Harvard Medical School, САЩ; Massachussetts General Hospital, САЩ; MD Anderson Cancer Center, САЩ. Проф. Дудов е член на Европейската организация за изследване и лечение на рака (EORTC); Европейската асоциация по медицинска онкология (ESMO); Европейската организация за изследване и лечение на невроендокринни тумори (ENETS); Американската асоциация за изследване на рака (AACR). Интересите му са насочени към терапия на солидни тумори и в частност подходи за преодоляване на лекарствената резистентност. Специалист е и в областта на прицелната терапия на рака на млечната жлеза, невроендокринни тумори на дебелото и правото черво, бъбрека и простатата.
Застигна ли ви постковидна вълна от недиагностицирани и нелекувани досега пациенти с онкологични заболявания?
- За съжаление да. Както и го очаквахме през последните години, в момента се натрупаха онкологични пациенти и пациенти с други хронични заболявания, които поради ограниченията за посещение на болница, които съществуваха дълго време, поради това, че някои просто ги беше страх, потърсиха лекарска помощ късно. През ноември, който е посветен на борбата с рака на простатата, е още по-жалко за тези пациенти, които имат явна симптоматика, а пък за нея трябва доста дълго да се чака. Те се явяват с доста високи стойности на простатно-специфичен антиген (туморен маркер за рак на простатата), като при някои те са били завишени повече от две години - още в началото или преди ковидната ситуация. Това е една абсолютно лечима болест. Винаги подчертавам, че в първи и втори стадий на онкологичното заболяване, в които за щастие идват при нас повечето пациенти, петгодишната преживяемост е 100%, тоест това са абсолютно операбилни, абсолютно лечими пациенти. И едно такова забавяне наистина е тъжно.
Вие имахте и ден на отворените врати за рака на гърдата, жените по-активни ли са в прегледите за това заболяване?
- Да, ранната диагностика и лечение при тази локализация се нормализираха в голяма степен. Може би жените събират повече кураж от мъжете, защото често пъти мъжете не го признават, но при тях в по-голяма честота се срещат проблеми с вземането на кръв например, колабиране, страхови реакции. При жените това се среща по-рядко и те събират повече кураж да извършат диагностиката и да продължат своето лечение. Мъжете в някаква степен се колебаят, въпреки че някои от тях дори са дали междинен простатно-специфичен антиген, който се е покачил, и за съжаление сега идват с напреднали процеси, при които вече се е засегнало и уринирането. Това наистина ги довежда до лекаря, но с в неотложни състояния или тежки състояния.
В същото време възможностите за лечение се увеличават все повече. През следващата година се очаква на пазара да влязат и да бъдат реимбурсирани 30 нови лекарства. Голяма част от тях са онкологични терапии. Кои са новите надежди според вас?
- Да, на първо място има нови индикации на вече използвани лекарства, които са многообещаващи, и се надявам и на актуализирането на индикациите. Става въпрос за терапии, свързани с тумори на дебелото черво и на матката, което е много важно, защото те са изключително лъчечувствителни, но много резистентни на класическата химиотерапия. И имунотерапията, особено това, което виждаме в клиничните изпитвания, наистина преобръща, в добрия смисъл на думата, живота на тези пациентки. Също така има един голям шанс за пациентите с тумори на главата и шията, които без тези съвременни биологични лечения и индикациите, които се разширяват там, претърпяват често пъти доста тежки, а понякога инвалидизиращи операции. В техния случай самостоятелно с биологичната терапия или пък в съчетанието й с лъчева терапия дават също един отличен резултат.
Имаме някои нови индикации на класически лекарства. Аз за съжаление няма как да споменавам имена, колкото и да ми се иска, но 1-2 лекарства, които ползвам от доста години, наистина се оказват с изключителна активност, освен към тумори на дебелото черво и към тумори на стомаха, които стават все по-чести. За съжаление тази локализация, която дълги години намаляваше, през последните е една от много бързо развиващите се в индустриализирания свят - Западна Европа и САЩ.
Имате ли обяснение, да не би да е заради качествата на храната?
- Не, честно казано, няма и в литературата нещо, което да е категорично. Разбира се, всеки се замисля за храната, дали причината е в нещо от тази безкрайна химизация, която ни обгръща отвсякъде, дали начинът на живот. Не е редно да се казва, че има вредни храни. То се оказва, че юридически не е много хубаво да се казва, тъй като този, който казва, че една храна влиза в групата на вредните храни, може да понесе последствия. И аз, покрай подготовката на противораковия план, се научих, че тези, които са, да го кажем, не много здравословни, това са най-вече бързите храни. Те съдържат много овкусители, много стабилизатори, аз няма да назовавам, разбира се, в коя верига. Но има сандвичи, които могат и един месец да бъдат дори не в хладилника, не че са свежи, но имат горе-долу същия вид, в който човек ги е купил.
Разбира се, значение има все по-забързаното ни ежедневие, което невинаги позволява да се подготвя храната. Човек има все по-малко време у дома за готвене, за естествени продукти, все по-често се обръща към такива бързи вериги за хранене. Може би това е един от факторите.От друга страна, съществува теория, която според мен все още е спекулативна, доколко консумацията на вода от водопроводната мрежа, която не е специално купена, било филтрирана, било минерална, не води до една изразена такава компонента. Нормите за хлориране на водата в градовете стават все по-високи, тъй като знаете, че особено големите градове експанзивно се разрастват. Това налага често пъти върху по-стари инсталации да се включват нови и нови сгради и за да се осъществи сигурността на питейната вода, често пъти тя се и хлорира в по-голяма степен, нормите все повече и повече се увеличават.
Дали увеличената заболяемост е комбинация от тези фактори?
Не вярвам, но една болест има многофакторна причина, или както ние го наричаме - полиетиологична. Всъщност вероятно причината може да бъде една. Дано по-бързо тя да се намери, но ракът на стомаха е една от локализациите, които се увеличават безспорно, и търсим причините. Всяка лечебна стъпка там ни е изключително ценна, тъй като това са пациенти със затруднено хранене, с хроничен недостиг на желязо, тъй като стомахът е органът, който усвоява желязото и витамин В12, и при тези пациенти се налагат допълнително лечение с желязо и В12, допълнителни начини за тяхното захранване, за да се провежда и адекватно лечение. Има много нови терапии. Вероятно наближаваме и времето, не от следващата година, но по-нататък, в което ще бъдат достъпни и няколко ваксини, които имат противотуморно действие. Може би първата стъпка ще бъде в лечението на рака на простатата, но това е една идея, да го кажем, една платформа за лечение, която ще обхваща нови и нови локализации, защото това е принцип на лечение, принцип на поведение.
Споменахте антираковия план, вашата работа по него приключи, и то много бързо, изключителен експертен труд. Предадохте го на предишния екип на министерството. Доколкото разбирам, има корекции при новия екип. В каква посока са те?
- Ние го предадохме на новия екип на Министерството на здравеопазването, така че планът трябва да бъде гласуван от Министерския съвет.
МЗ първоначално направи една нова група, допълваща по-скоро група с разширени членове, но безспорно уточнихме, че това няма да свърши достатъчно работа, тъй като още в самото начало на подготовката на плана при предишния екип уточнихме, че тези огромни групи от хора за съжаление не са винаги продуктивни. То даже някои от колегите нямаха и ясна представа за естеството на работата, но това се изчисти. Имаше няколко такива последователни промени в екипа. Така или иначе планът е завършен. Предаден е на Министерския съвет. Сега, както се казва, остава в ръцете на всички - и на обществото, и на медиите да оказват въздействие, за да може нещата да се движат напред. Не трябва да се забавяме в тези темпове, които са разписани, защото сега е моментът, след експертната дейност, чисто институционалното обличане на плана, той да бъде подаден в неговия завършен вид към Европейската комисия, към еврокомисаря по здравеопазването. Защото, както вече всички знаят, има предвидени 4 млрд. евро за включването на страните членки за финансиране след предоставянето на техните противоракови планове. Така че надявам се, че в цялата трудност на нашето ежедневие, която виждаме, с политическите конструкции, които се правят, да не забравяме, че политиката не трябва да има нещо общо с медицината. Надявам се, че всичко ще завърши така, както беше в началото, планът беше изработен всъщност от двама политически съперници. Манфред Вебер започна плана, тогава той даже се наричаше и малко по-различно, беше "стратегически противораков план". И още на следващата година Урсула фон дер Лайен, въпреки че бе съперник с него точно за поста председател на Европейската комисия, направи необходимото политиката да не влиза в медицината и продължи работата по плана. Защото всички ние като човешки същества, независимо от политическите ни пристрастия, независимо от човешките ни чувства, независимо от нашата професия, независимо от нашата нагласа, можем да бъдем засегнати от болестта и няма значение кой какви възгледи има и кой какъв емоционален, психологически, политически или друг статус притежава. Болният човек трябва да се лекува. Условия за това трябва да има. Не трябва да допускаме да вземат връх политическите страсти. Сега е още по-трудно, защото за съжаление наблизо върлува война. Това прави нещата трудни, тъй като чисто икономически в много сфери на живота нещата са доста непредвидими. Надявам се, че така както тези пари са отделени, за щастие те не са пипнати на европейско ниво и имаме пълните уверения, че фондовете за борба с рака ще се изпълняват така, както са гласувани. Надявам се това да продължи, защото каквото и да се случва около нас - и исторически трудно, и исторически лесно, то ще си отиде в историята. Докато за рака е ясно, че вече се е изравнил със сърдечно-съдовата и мозъчно-съдовата болестност и смъртност и оттук нататък ще бъде първенецът в това присъствие на болестите. И не бива да изтървем нишката, тъй като тази война е огромна. Между другото тя е огромна и като мащаби и не е лошо да си припомняме и цената й в пари, защото който мисли много за пари, трябва да знае, че към момента всяка година Европа дава годишно само за лечение на своите граждани от рак над 200 млрд. евро. И би трябвало да не губим тази битка, защото политиката ще влезе в историята, но за съжаление болестите в този им вид, в тази структура, в този обем са реалността около нас, която няма как да повлияем нито с преговори, нито с примирие, а само със съвместни действия.