На трета позиция сред причините за развитие на хронично бъбречно заболявания са самите заболявания на бъбреците. В най-голяма степен и най-често до него водят хроничните инфекции - това е хроничният пиелонефрит, следван от уврежданията на гломерулите. Това са заболявания с имунен механизъм на действие, които са много трудни за лечение и водят до развитие на хронично бъбречно заболяване. Има и ред други заболявания, които касаят бъбреците. Това са поликистозни бъбреци, това е бъбречнокаменната болест, увреждания, които са свързани с бъбреците при бременни жени, отравяния. Съществуват много увреждания на бъбреците директно в резултат на токсичното действие на лекарства наред с познатите ни отрови като метилов алкохол и гъбни отравяния. С лекарствата от групата на нестероидните противовъзпалителни средства, които се използват срещу болка и висока температура, трябва много да се внимава, особено при деца под 18 години. Наред с дозата, в която се приемат, има голямо значение и различната предразположеност на всеки човек. Има хора, които и при по-висока от нормалната доза няма да получат увреждане на бъбреците, други и в по-ниска доза могат да развият това увреждане.
С какво се характеризират първите стадии на хроничното бъбречно заболяване?
С една запазена бъбречна функция, при която, ако се открият причините, водещи до увреждане на бъбреците, то това е моментът, в който прогресът на заболяването може да се спре и да се върне в началната фаза. Става дума за първи и втори стадий. При трети, четвърти и пети стадий имаме прогресия. В трети стадий тя е бавна и може да се забави още повече, но в четвърти тя бързо прогресира, а пети стадий го обозначаваме като стадия на бъбречната недостатъчност, в който пациентите се нуждаят от заместващо бъбречно лечение. По своята характеристика на качество и ефективност на първо място в случая се нарежда бъбречната трансплантация и на второ - диализното лечение. От методите за диализно лечение превъзходващият метод е перитонеалната диализа, особено в нейните най-съвременни форми, при които пациентът осъществява лечението в къщи, когато почива или когато спи, и по този начин може да бъде ефективен за своето семейството, да работи през деня и да не тежи на семейството. Следва го хемодиализното лечение, което изисква 3 пъти седмично посещение в рамките на 4 часа лечение, което е малко по-травматично за пациентите.
Кои са първите симптоми, които се появяват при трети стадий?
- В трети стадий пациентите се уморяват лесно и намаляват работоспособността и физическата активност, тоест пациентите се уморяват по-лесно, вършат същата работа, която са вършили преди, за два пъти по-дълго време и това се отразява на качеството й. Ако до този момент не се е появила, задължително се появява и хипертония. Ако пък вече съществува, то тя се влошава още повече и изисква повече на брой медикаменти в по-голяма доза. Другата характеристика, която прави впечатление, е, че започва един лек сърбеж, който първоначално хората отдават на изпотяване, на употреба на храни и т.н., а то е в резултат на това, че бъбреците не могат да отделят в нужното количество токсините, които произвежда физиологията на човека, те се натрупват и отлагат най-много в кожата и това води до сърбеж. Този сърбеж е много характерен, когато той е налице, има промяна в оцветяването на кожата. Кожата нормално е еластична, розова и много бързо се възстановява от наранявания. При тези пациенти кожата става бледа, сивкаво-пепелява в резултат на намаляването на хемоглобина. Този оттенък е много специфичен и дори когато само него види специалист, например нефролог, ще каже, че този човек има проблем с функцията на бъбреците. Комбинацията от хипертония, това оцветяване на кожата, намалената работоспособност и сърбежът трябва да насочат пациентите към нефролог, но, както казах, това е вече наистина късен етап. На този етап болестта може само да се забави.Ето защо при това подмолно протичане на бъбречното увреждане не може да се разчита на това да видим тези признаци и оплаквания, за да кажем, че бъбречната функция е нарушена по някакъв начин. За това ние смятаме, че всеки здрав човек, който се смята за здрав, трябва да го докаже, доказването в медицината става с лабораторни изследвания. Що се касае за бъбречната функция, това е определянето на креатинин в кръвта. Това е едното, обаче не е достатъчно. Може да имаме нормален креатинин и в същото време - нарушена бъбречна функция. Това може да се докаже при някои заболявания, които увреждат гломерулите. Това е най-малката функционална единица на бъбрека, когато тя е увредена, с урината от организма се изхвърлят белтъци, но в началото креатининът е нормален. Ето защо, за да сме сигурни, че нещата с нашата бъбречна функция вървят добре, ние изследваме креатинин в кръвта, но и задължително пускаме изследване на спонтанна прясна сутрешна урина, в която основният ни показател е наличието на белтък. Той трябва да е в една допустима норма. Ако има завишен креатинин, пациентът трябва да се консултира с лекар, който да потърси причината. Ако изследванията показват нормален креатинин, но има белтък в урината, тези заболявания са много сериозни за лечение и най-често водят до прогресия на бъбречното увреждане.