Под въпрос е и другият важен проект за превръщането на България в пълноценна, нормална европейска държава - влизането в еврозоната. Ситуацията там може да бъде дори по-скандална от Шенген, защото вратата към общата валута е широко отворена, но през последната година и половина се направи изключително малко, за да се възползваме от тази възможност. Следващите няколко седмици всъщност са ключови за влизането в еврозоната, като има нужда да се извършат сравнително прости действия - приемане на закони и наредби, за които има напълно достатъчен консенсус. Добрата новина в случая е, че през последния месец служебното правителство и президентът се задействаха по тази тема. Лошата е, че са нужни и организирани действия в парламента, които ако не бъдат извършени, влизането през 2024 г. по-скоро няма да се случи, а следващият прозорец може да е и след (евентуално) няколко години.
В седмичната селекция на "Капитал" има и още една "неновина" - събитие, което е само дим от задните колела: опитът на Христо Ковачки да се скрие по-добре като собственик на ТЕЦ-ове зад американски лобист по примера на Георги Самуилов.
Извън цялото ръмжене на двигателя, все пак движение напред има и хората, които въпреки всичко успяват да го постигнат, заслужават още по-голямо уважение - вижте например тук финалистите от конкурса на "Капитал" "Фабрика на годината".
Случвало се е на всеки начинаещ шофьор (поне преди време, когато ръчната спирачка на колите беше наистина ръчна) - забравяш да я пуснеш, даваш газ, моторът реве, но колата се движи съвсем бавно, а за особено настоятелните след време задните колела започват да пушат.
В тази ситуация е България вече дълги години, като в последните месеци това се вижда по-ясно. Двигателят на страната - икономиката, бизнесът, хората, са в много добро състояние, но в ролята на ръчната спирачка е политиката. През последните дни има няколко сюжета, които заслужават внимание, всички, за съжаление, са свързани с липса на сериозен прогрес:
Темата от корицата тази седмица разказва за това как промяната в гласуването - да се използват отново хартиени бюлетини вместо машини, може да задържи още по-здраво ръчната спирачка в политиката. Връщането на стария начин на гласуване ще позволи да се използват сравнително лесни и тренирани много пъти измами в изборите. Те не могат драматично да променят резултатите от тях, но когато се съчетаят с ниската активност заради отвращението на повечето хора от политиката и твърдите ядра на две от партиите, могат да направят възможно партийно инженерство, което да гарантира продължаването на модела, окупирал България през последното вече повече от десетилетие (вижте тук).
Буксуването на държавата се вижда добре и през отказа България да бъде приета в Шенген - зоната на свободно движение в ЕС. Когато влизахме в съюза през 2007 г., това стана, въпреки че всички държави виждаха огромната за мащаба на Европа корупция и особено силната организирана престъпност. Приеха ни под условие, че ще решим тези проблеми много бързо и енергично. Случи се точно обратното. Корупцията стана много по-голяма. Организираната престъпност влезе още по-сериозно във властта. Сега, 15 години по-късно, Нидерландия посочва абсолютно същите проблеми на България - липса на ефективна съдебна система, което позволява чрез корупция организираната престъпност да контролира границите (вижте коментари тук и тук и анализ тук).