© Стопкадър от YouTube
Двайсет години са необходими на Брижит Жиро, за да се възстанови от преживяната трагедия и да я пресътвори в "Живей бързо"
Извънредна новина
Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.Текстът е препубликуван от "Артакция". Заглавието е на "Дневник".
"Живей бързо", умри рано. Клод, партньорът на Брижит Жиро, живее бързо и умира рано, на 41 години. През 1999 г. Загива, като изхвърча от мотора си, мощна хонда, и попада под колелетата на идващ насреща автомобил. Двайсет години по-късно Брижит пише автобиографичния роман "Живей бързо" и печели най-престижната френска награда за литература "Гонкур". През 2022 г. тя става тринайсетата жена, носител на тази награда през сто и двайсетте години на съществуването ѝ.
Брижит Жиро е новата носителка на литературната награда "Гонкур"
Брижит Жиро е родена през 1960 г., започва да публикува през деветдесетте години, има две страсти - литературата и музиката, автор е на 13 романа, номинирана е за 13 различни награди и е удостоена с 5 награди, сред които 2 "Гонкур"-а: през 2007 г. сборникът с разкази "Любовта е много надценена" ѝ носи "Гонкур за разказ", а през 2022 г. получава "Гонкур" за "Живей бързо".
Журналистка, писателка, преводачка, издателка, тя създава и участва в музикални четения и танцувални четения с известни музиканти и хореографи, романът ѝ "Без безпокойство" е адаптиран за телевизията, авторка е и на пиесата "Денят, в който Мод скочи от прозореца", ръководи поредицата "Гората" в издателство "Сток", а романите ѝ са издавани в над двайсет страни. "Гонкур" за "Живей бързо" получава в състезание с 15 творби и след оспорвана битка с Джулиано да Емполи и неговия също високо оценен роман "Кремълският маг".
Двайсет години са необходими на Брижит Жиро, за да се възстанови от преживяната трагедия и да я пресътвори в роман. Автобиографичен роман, в който възстановява всеки близък и далечен момент и се опитва да си представи не "какво би станало, ако", а "какво би станало, ако не". "Ако не бях пожелала да продадем онзи апартамент", "Ако не се бях заинатила да посетя онази къща", "Ако дядо не се беше самоубил в момент когато имахме нужда от пари", "Ако не бях отказала на сина ни да замине на почивка с брат ми"... Двайсет и едно "ако не" в двайсет и една глави. За да заключи накрая: "Няма ако".
Във всички тези глави Жиро разказва за съпруга си - журналист, фен на рок музиката, любител на високите скорости, привърженик на девиза "Живей бързо, умри рано" - каквото и му се случва. Но разказва и за цялото си семейство - майка, баща, син, приятели...
Разказва историята на един преждевременно завършил живот с всичките събрани заедно подробности, довели до неминуемото, в опит да отговори на въпроса: какво беше това? Предопределение, случайност, причинно-следствена поредица от събития? Написан деликатно, нежно, но и с привкус на загадка, на мистерия, така сякаш авторката - и читателят - очакват някакво непредвидено разкритие. Похват, който поддържа интереса жив до последната дума.
Творба, която англичаните наричат - в дълъг свободен превод: a page turner, която не можеш да оставиш, докато не отгърнеш и последната страница. И няма съмнение, че книгата ще бъде продадена на повече от онези над двайсет страни. В България правата са вече закупени от ИК "Колибри".