Рейтингът на България от S&P остава без промяна - BBB със стабилна перспектива. Това съобщиха от международната агенция след периодичния преглед на кредитоспособността на страната. Според обосновката зад решението в краткосрочен план България е изправена пред политическа нестабилност и слаб растеж, които обаче се компенсират от ниска задлъжнялост и съотвено по-слаб натиск за покачване на лихвените разходи. "Според нас това оставя на България буфер за провеждане на политики и я прави по-малко уязвима от рязкото покачване на лихвите в глобален план", пишат анализаторите на S&P.
Друга тяхна ключова забележка е, че високата инфлация (прогнозно 15% тази и 9.8% следващата година) както и липсата на редовно правителство поставят под въпрос дали страната ще успее да приеме еврото от 2024 г. "Успешното влизане на страната в еврозоната ще елиминира остатъчния валутен риск за икономиката, ще подобри достъпа на страната до капиталовите пазари и ще даде на местните банки директен достъп до ЕЦБ", обясняват от S&P, според които това събитие би могло да доведе до повишение на рейтинга й с повече от една стъпка, т.е. в A-зоната.
Забавянето идва
Прогнозата на рейтинговата агенция е, че България ще завърши 2022 г. с 3% ръст на БВП, което е над предварителните оценки след избухването на войната в Украйна. В следващите месеци обаче се очаква значително забавяне заради свиването на външното търсене за българския износ, причинено от аналогични процеси и в икономиките на ключови партньори - за Германия S&P очаква рецесия. Но също негативен принос ще има и свиването на вътрешното търсене заради високата инфлация. Затова и прогнозата за 2023 г. се понижава до 0.8% ръст на БВП, което кореспондира с актуалните очакванията на повечето други институции, следящи България.
Нагоре или надолу
Стабилната перспектива като цяло означава, че рейтинговата агенция не предвижда в следващата година покачване или понижаване на оценката си при развитие на базовия й сценарии. Все пак обаче изненади не са изключени особено в сегашната несигурна обстановка. От агенцията изтъкват като възможни причини за сваляне на рейтинга значително понижаване на икономическите перспективи пред България под настоящите очаквания. Това може да дойде предимно от външни фактори - по-силни вторични ефекти от глобалното икономическо забавяне, влошаване на военната обстановка и сигурността в региона, недостиг на енергийни източници от Русия.
Възможностите за покачване на рейтинга са свързани основно с влизането на еврозоната и по-добри от очакваното показатели от платежния баланс.
До голяма степен по-оптимистично от разчетите на служебния кабинет обаче S&P очакват бюджетните дефицити в следващите години да се свият и въпреки политическата нестабилност следващото правителство да запази фискалната дисциплина. Така в техните разчети дългът остава близо до настоящите нива - около 25-26%, а рзходите по обслужването му - под 2%. За сравнение, невнесеният проектобюджет на служебния финансов министър Росица Велкова се предвиждаше, че само ако се продължат вече поетите политики и ангажименти, дефицитът догодина ще е 6.6% от БВП, докато S&P очакват 3.1%. Освен това според разчетите на МФ ще има нужда от 16 млрд. лв. нов дълг и в следващите години не следва особено свиване, като в края на 2025 г. дългът на държавата ще се удвои в номинално изражение спрямо настоящото му ниво и ще надхвърли 75 млрд. лв., или 38% от БВП.
Цената на политиката
Доста от описаните от анализаторите рискове опират до фрагментирания политически пейзаж и липсата на стабилно управление. По тази линия има съмнения доколко България ще успее да изпълни ангажиментите си за да получи средства по Плана за възстановяване и устойчивост и въобще да подобри усвояването на пари от европейския бюджет. Страната остава един от най-големите бенефициенти на европейски средства и това е един от факторите, които биха и помогнали да избегне рецесия.
Реформи на пазара на труда, които да противодействат на негативните демографски процеси, също според S&P изглеждат малко вероятни предвид политическата обстановка. И, разбира се, нестабилността в управлението може да забави и подготовката за членство в еврозоната, като все пак се изтъква дадения от парламента мандат на служебния кабинет да ускори работата по приемането на еврото от 2024 г.
За разлика от предишни кризи този път банковият сектор не е посочен като опасност, а е описан като рентабилен, с висока ликвидност и капиталова адекватност. За тази положителна оценка допринася продължаващият спад на необслужваните кредити до под 4% от всички, а също и несъществените експозиции към Русия и Украйна. Според прогнозите на S&P в следващите години кредитирането ще се забави до нива около 5% годишен ръст.