Шенген след 72 часа? Какво може да се случи, кой взима решенията

Събития и срещи, за които се съобщава, и такива, които умишлено остават далеч от микрофоните и камерите на медиите, ще определят в следващите 3 дни дали България ще бъде приета като член на Шенгенското споразумение.

Но и да не се стигне до решение, това може изобщо да не е краят на лобиране, консултации и убеждаване между държавите в ЕС до края на годината. Дори има теоретична възможност да продължи и в първите няколко седмици на 2023 г.

"Дневник" разговаря със свои източници в Брюксел и София какви са вероятните сценарии и кои са ограниченията, които правят невъзможни за изпълнение някои от заплахите и по-дръзките обещания.

Ето обобщените изводи:

Кога ще се гласува

Това трябва да направят единодушно министрите на вътрешните работи и правосъдието от страните от Шенгенското споразумение на Съвета на ЕС, насрочен за 8-9 декември.

Още няма окончателно определен дневен ред, поради което вотът може да бъде в четвъртък (по-вероятно) или в петък.

Всичко би трябвало да се изясни след заседание на ниво постоянни представители на страните членки в ЕС на 7 декември, сряда, за да бъде подготвено навреме за срещата.

Какво ще се гласува

Подготвят се две гласувания: едно за Хърватия и второ за България и Румъния.

Как точно ще бъде оформено това зависи от набор от фактори, между които основно търси баланс чешкото председателство на Съвета на ЕС.

Може ли да бъдат разделени България и Румъния

"Пакетирането" на България и Румъния се дължи на това, че двете страни влязоха заедно в ЕС и така се придвижва процесът им за интегриране в последвалите години. Изключение от този принцип е движението към еврозоната, от която Букурещ казва, че засега не се интересува, а София е в "чакалнята" на единната валута и се надява след година с нея да замени лева.

Разделянето им е теоретично възможно, не може да стане на срещата на 8-9 декември и то на това ниво.

Такова действие предизвиква сътресение и изисква подготовка, включително правен и други анализи, консултиране на Европейския парламент и решение на Европейския съвет. На него трябва лидерите на всички страни членки да са съгласни с такава промяна.

Според източник на "Дневник" това би бил много необичаен случай и срещу подобни изключения и създаването на прецеденти по принцип има съпротива от поне няколко водещи европейски столици. Двете страни имат съвместна история, в която ту Румъния, ту България е изглежда като предизвикваща забавяне, т.е. няма нищо уникално в момента.

Освен това не се наблюдава солидна група силно недоволни само от България, да кажем, държави, за да я направят единствената континентална членка на ЕС извън Шенген. Европейският съюз - дори с новия по-строг Механизъм за върховенство на закона - предпочита да мотивира промени, а не да раздава наказания.

Може ли министрите да пуснат Хърватия, но не и България/Румъния

Да. Но никоя от страните, критикуващи готовността на българи и румънци за Шенген, не е изказвала подобен сценарий. Появата и особено реализирането му в оставащите до срещата на министрите часове изглеждат невероятни.

Значи се работи за компромис

Да. И за него холандците (като най-откровени критици), и българите (като засега най-застрашени от изолиране) трябва да предложат нещо и да отстъпят за нещо. И не само те, а и румънците, австрийците, шведите, датчаните.

Франция, като страната, придала динамика на процеса по време на своето председателство на Съвета на ЕС в първата половина на годината, се предполага, че няма лесно да изостави този свой приоритет за разширяване на Шенген. Тя може да лобира за него и като член на Тройката от бивш, настоящ и бъдещ председател на Съвета (Франция-Чехия-Швеция). След 1 януари в този формат влиза нова държава - Испания, като ротационен председател през втората половина на 2023 г.

И никога не бива да се забравя, че трябва компромисът да приемлив за четирите страни (Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн), които не са от ЕС, но са асоциирани държави и участват в подготовката на актовете, приемани впоследствие от компетентните институции на ЕС.

Действията са едновременно (и би трябвало да са синхронизирани) по множество линии - на министерствата на външните работи, вътрешните работи, правосъдието, службите за сигурност, почти сигурно и разговори с премиери, президенти и еврокомисари.

Какъв е този компромис

Изброеното току що показва защо е много е трудно да се спекулира по въпроса.

Компромисът може да има техническа форма - например, решение за поетапно въвеждане на шенгенска граница за България и Румъния. Моделът е непознат от близо десетилетие и предполага според ясен график първо да се пътува без паспортни проверки през летища, после през пристанища и накрая по през сухопътна граница. Но е сложно за изпълнение - на практика двете страни ще се окажат за известно време с различни режими за пресичане на различни части от границите си.

Компромисът може да има и политическа форма и то радикална. Министрите може да решат в четвъртък, че на своето равнище не могат да постигнат съгласие и изпращат проблема нагоре - към лидерите на страните членки. Премиерите и президентите на 27-те страни от ЕС (от тях 22 са в Шенген) се срещат най-рано на 15 декември за последния си Европейски съвет. Дали - ако се стигне до този вариант - изобщо ще искат да се занимават сега с този проблем, не може да се каже.

Румънският президент Клаус Йоханис каза през ноември, че може и да не се бърза за декемврийския съвет на вътрешните министри, а да се работи още малко и, ако трябва, за решение на лидерите на ЕС в рамките на първите два месеца на 2023 г. Българското външно министерство говори приблизително по това време за търсене на възможности в различни формати, подобни намеци имаше и в съобщения от пресслужбата на президента Румен Радев.

От кого зависи кога ще има ново гласуване

Тогава е правомощие на председателството на Съвета на ЕС. В оставащите до края на годината три седмици това са чехите. За Швеция, поемаща ролята от 1 януари, темата може да е по-ниско в приоритетите или изобщо да отпадне. Следват испанците, белгийците в началото на 2024 г...

През това време има достатъчно държави, недоволни от сегашното състояние на Шенген и миграционната политика в ЕС, за да отлагат нов вот, докато не се извърши вътрешна реформа. В ЕС това отнема години.

А възможна ли е изобщо шенгенска граница между България и Румъния

Теоретично - да. Но да се случи това в непосредствено бъдеще е абсурдно.

Попитан за този сценарий, брюкселски източник на "Дневник" обясни, че нито България, нито Румъния имат в момента каквато и да е техническа готовност за нещо подобно. Двете страни имат съвместна дейност по общата си граница, но превръщането ѝ в шенгенска изисква тепърва да се направи цялостна оценка и подробно да се опише и уточни къде точно би минавала тя по Дунав и как ще изглеждат ГКПП в Добруджа.

Предизвикателството е голямо и защото България има много по-къса граница с шенгенска държава - Гърция, и опитът от нея не се пренася автоматично по цялата северна граница и в Черно море.

И още нещо...

Контекстът няма да е благоприятен и спокоен.

Особено след международното журналистическо разследване от понеделник с твърдения, че български гранични полицаи стрелят директно срещу изблъскани обратно мигранти в Турция. Съотношението между показаното досега и ангажирането със случая на толкова авторитетни медии и разследващи екипи оставя впечатление, че това може да не е краят на публикациите.

Вероятно е да има нови случаи в България на заловени трафиканти и нелегално пресекли границата.

Както и на емоционални и изказвания на политици у нас и в Европа.