"Синдромът Радев": обратната метаморфоза на един президент

Анализът е препубликуван от "Дойче веле".

Румен Радев е пример, макар необичаен, за онзи преход от едно състояние в друго, което наричаме метаморфоза. Това е внезапен преход на живи системи от едно състояние в друго, който преход е организиран около един елемент от старата система, покрай който се формира новата. Метаморфозата на гъсеницата в пеперуда е класически пример: един елемент на жизнената система "гъсеница", т.е. тялото, остава и във варианта "пеперуда". Но покрай този елемент е организирана една напълно нова система, способна да лети, вместо да пълзи.

Обратната метаморфоза на Радев

Метаморфозата на Радев е необичайна, защото е наопаки.

Беше време, когато Радев летеше, ярък и забележим отдалеч, над всенародния устрем за прекратяване на кошмарите от 1990-те години, въплътени в режима на Борисов. През 2020 година българите поискаха страната им да премине през метаморфоза, след която да се превърне от прашна и корумпирана ориенталска провинция в подредена европейска страна. В онзи момент Радев изпълни конституционното си задължение да олицетворява единството на нацията.

Тогава, докато летеше отпред и отгоре, той се радваше на одобрението на БСП, на онези центристи, които се превърнаха в "Продължаваме промяната", както и на историческите носители на европейската модерност в лицето на партиите, съставляващи "Демократична България".

Обединител на лявото, центъра и дясното; лицето на европейска България - какво повече му трябва на един държавен глава? Анализатори заговориха за "ерата Радев". Още една малка крачка и той можеше да полети към статута на водещ европейски политик.

Оказа се, обаче, че на Радев всичко това му идва малко прекалено. Трудно, оказа се, е да летиш. Всички те гледат, възхищават ти се, ръкопляскат ти. И искат да летиш все по-високо.

Радев вече е сам

Има-няма две години по-късно, обратната метаморфоза на Радев е завършена. От всеобщ любимец, днес той е тежко изпокаран с всички. В остра конфронтация е с БСП, която на два пъти подкрепи кандидатурата му за президент. "Продължаваме промяната" (ПП) и "Демократична България" (ДБ) гледат на него като на чужд агент, обслужващ враждебни на страната интереси, закотвени в Кремъл. Най-тежко Радев е скаран с онези будни граждани, които го подкрепиха в борбата срещу Борисовия режим и гласуваха за него, осигурявайки му втори мандат. Именно те излязоха на протест срещу неговото служебно правителство още на третия ден от неговото съществуване.

След като беше добре дошъл във всеки политически разговор - ляв, центристки или десен, днес Радев е сам. Единствените негови възможни събеседници са ГЕРБ и ДПС - именно силите, които са носители както на мафиотския модел на управление до 2020 година, така и на руските интереси в България и региона. Не е случайно, че само ГЕРБ и ДПС се радват на неговото служебно правителство, тъй като именно те, окуражени от обратната метаморфоза на самия Радев, днес се надяват чрез неговото правителство да постигнат обратна метаморфоза и на България.

Възникват очевидни въпроси: Какво се случи с Румен Радев? Има ли това случило се нещо някаква ясна, лесно описуема цел? И накрая - защо: какво, по думите на стария хит на група "Диана Експре"с, не му достигна?

Отговорът на първия въпрос е лесен, тъй като се опира на цялата хилядолетна литература по темата "метаморфоза".

Каква е целта на политическата метаморфоза на Радев?

Още докато Радев беше любимец на всички, в системата на неговата личност имаше един обезпокоителен елемент: отношението към Русия, много наподобяващо отношението на руски крепостен селянин към своя господар. Дълго време този елемент изглеждаше като някаква аберация, слабост на характера, нямаща отношение към цялостната персона. Нещо като болен зъб, който непрестанно проверяваш с език, за да се убедиш, че още боли.

Онова, което се случи на Радев, беше, че именно покрай този елемент на неговата персона се извърши неговата обратна метаморфоза. Отношението към Русия се оказа онзи носещ стълб, покрай който се структурира днешната му персона.

Има ли цялата тази метаморфозна драма някаква политическа цел?

Има, разбира се, и тази цел е ясна от радикалните изяви на неговото служебно правителство, стартирали от първия му ден. Заявката за "хаос и разруха" в енергетиката бе очевиден анонс за възстановяване на крепостните отношения с "Газпром", потвърден тия дни от цяла плеяда второстепенни фигури в управлението. Правителството очевидно ще саботира работата по интерконектора с Гърция, както стана ясно от появата в медиите на съответната министерска заповед (за която правителството излъга писмено, че не съществувала). След лавина от уволнения, върховете на държавната власт са окупирани от фигури, интимно свързани с режима на Борисов, както и (в енергийната сфера) от откровени радетели на интересите на Газпром.

Още в първите три дни на служебното правителство стана очевидно, че то е не само реваншистко, но и дълбоко реакционно, опитващо се да възстанови положението отпреди 2021 година. Злостната реторика, която то ползва по адрес на управлението на ПП, разкрива и по-дълбока цел: да бъде дискредитирана самата идея, че у нас може да съществува проевропейско, модерно, реформаторско управление. Да стане така, че никога да не се подредим, като равни, до останалите европейски народи, както изискваше от нас един разпопен карловски поп на име Васил Кунчев.

Остава да виси със страшна сила единствено въпросът "Защо?".

Изчезване поради самовлюбеност

Тук на помощ отново идват класическите гърци, както и испанският художник-сюрреалист Салвадор Дали. Иде реч за мита за Нарцис и за неговата трактовка от Дали в картината "Метаморфозата на Нарцис".

Митът гласи следното: Младежът Нарцис бил толкова красив, че непрекъснато покрай него се виели с предложения както девойки, така и младежи. Той обаче отказвал на всички. Нимфата Ехо така страдала от това отхвърляне, че направо се стопила от мъка. Останал жив единствено нейният глас. Тогава богинята Немесис, силно ядосана от тази случка, решила да отмъсти на Нарцис - накарала го да се погледне в едно езеро. Виждайки отражението си, Нарцис така се влюбил в себе си, че и той, като нимфата Ехо, се стопил от мъка. Това виждаме в известната картина на Дали: изчезване поради самовлюбеност.

Това, мисля, се случи на Румен Радев. Докато беше всеобщ любимец, се огледа в огледалото на онези, които му се радваха. Очевидно реши, че оттук насетне те са длъжни да му се радват, каквото и да направи. А той направи метаморфоза, но - наопаки. Вече никой не си представя, че този човек може да лети. От него се очаква да пълзи. Но ако в историята с Нарцис е закодиран някакъв алгоритъм за неизбежна съдба, на Радев му предстои и нещо по-драматично. Да се разтопи. Да изчезне.

Според мита, на мястото на разтопилото се тяло на Нарцис се появява невиждано дотогава цвете, нарцис, което е с нас и до днес. Интересно е какво ще се появи на мястото на Радев тогава, когато и той се разтопи и изчезне. Цвете - едва ли. Може би просто политологията ще се обогати, за някоя и друга година с нов термин: "синдромът Радев".