© Reuters
Турската централна банка шокира пазарите в четвъртък с намаляване на основния си лихвен процент, въпреки че инфлацията в страната е близо 80%. Лирата веднага изгуби почти 1% от обменната си стойност спрямо долара. Днес един долар се купуваше срещу повече от 18 лири, докато през 2018 г. за това трябваха около 3.5 лири.
Основният лихвен процент на страната, който беше 14% през последните седем месеца, беше намален на 13% в пълно несъответствие с това, което другите централни банки правят по света. "Още един идиотски ход", коментира Тимъти Аш, старши стратег за нововъзникващи пазари в BlueBay Asset Management. "Нелеп ход. Очевидно те имат пари в джобовете си от Русия и Персийския залив и смятат, че могат да намалят лихвите + да задържат лирата."
Правителството на Турция направи демонстративни дипломатически ходове към няколко богати на петрол държави от Персийския залив и опитва да подобри обтегнатите отношения с тях, за да привлече така необходимите инвестиции. В същото време страната остана ентусиазирано отворена към руския бизнес и търговия въпреки западните санкции и инвазията на Русия в Украйна.
Страната се радва на бърз растеж от години, но президентът Ердоган от години отказва значително да повиши лихвите, за да охлади произтичащата от това инфлация. Резултатът е падаща турска лира и много по-малко покупателна способност за населението..
Анализаторите не очакваха промяна на лихвените проценти, така че движението надолу от турската централна банка изненада пазарите. В изявлението на турската централна банка от четвъртък се казва, че се очаква "процесът на дезинфлация да започне" и че има сигнали за "загуба на инерция в икономическата активност".
Инфлацията в Турция за месец юли се повиши с впечатляващите 79.6% на годишна база, най-високата стойност от 24 години, тъй като страната се бори с растящите разходи за храна и енергия и дългосрочната неортодоксална стратегия на президента Реджеп Тайип Ердоган за водене на парична политика.
Ръстът на потребителските цени удари тежко населението от 84 милиона и малцина имат надежди за скорошно подобрение благодарение на руско-украинската война, високите цени на енергията и храните и рязко отслабената лира, загубила 26% от стойността си спрямо долара през настоящата година.
Турското правителство в момента използва набор от нетрадиционни методи, за да се опита да подкрепи лирата, повечето от които включват изразходване на значителни валутни резерви или блокиране на заеми в лири на компании, за които се смята, че държат твърде много чуждестранна валута, което много икономисти предупреждават, че е неустойчиво решение.
Вероятно предстоят още проблеми за Турция, пише базираната в Лондон Capital Economics в съобщение в четвъртък. "Този най-нов ход може да задйства още една валутна криза", пише Джейсън Туви, старши икономист на фирмата за развиващите се пазари.
"Ясно е, че централната банка на Турция приема инструкциите си от президента Ердоган, чиито неортодоксални възгледи са в основата на правителствения "нов икономически модел" на ниски реални лихвени проценти", каза Туви. "Ако трябва да продължи да намалява лихвите през следващите месеци, подозираме, че ще се премине към по-рестриктивен контрол върху капиталите."