К омандирът блъска яростно по вратата: "Имам нужда от помощ!". Когато Тетяна Козир отваря, командирът се втурва, носейки млад войник на раменете си. Младежът е изгорял от слънцето, слаб и тежко ранен.
Украинците се опитват да си върнат село, миниатюрна точка и на най-подробните военни карти. Руската артилерия току-що е взривила три украински танка. Пламъците стигат до покривите на съседните къщи.
Командирът полага внимателно младия мъж на кухненския под на госпожа Козир и след това отваря превръзка и я притиска към гърдите и врата му, които силно кървят.
Жената се е навела над тях, чувствайки се безпомощна и ужасена в собствената си кухня, гледайки как командирът се опитва да спаси живота на младежа.
"Той изглеждаше толкова уплашен", посочва Козир пред "Ню Йорк Таймс". Тя живее в малка ферма. Случката е потвърдена и от нейни съселяни. Когато излиза няколко други украински войници лежат по лице в тревата пред къщата ѝ.
Южното настъпление на Украйна беше най-дългоочакваното военно действие това лято. Прогнозирана от украински официални лица от седмици, прокламираната цел на контраофанзивата беше да изтласка руснаците от стратегическия регион на Херсон, да укрепи вярата на украинците в победата и да покаже на съюзниците, че Украйна използва добре доставените от Запада оръжия.
Оказа се, че тя е имала и друга, скрита цел – да отвлече вниманието на руснаците и така да направи възможна разгромната победа на украинската армия в Харковска област, на другия края на дългата близо 2 500 км фронтова линия.
Украйна си връща територии и на южния фронт, макар и бавно. Игор Козуб, командир на доброволческа военна част близо до град Николаев, признава, че украинците търпят "големи загуби", защото "нямат боеприпаси".
Като цяло ситуацията на юг е доста различна от тази на север. В интервюта за "Ню Йорк Таймс" десетки командири, обикновени войници, медици, селски кметове и цивилни описват една по-трудна и скъпа военна кампания.
Битката за Херсон е жестока, изтощителна и с много жертви, може би най-тежката в Украйна в момента.
Руските сили са дълбоко окопани, а Русия бърза да анексира областта със спорен референдум.
Украинските власти казват, че нямат друг избор, освен да атакуват. Те се надпреварват и с времето, търсейки пробив преди октомврийските дъждове да превърнат чернозема в непроходимо кално тресавище.
Украинското правителство обикновено не разкрива данни за жертвите, но войниците и командирите, интервюирани през изминалата седмица, описват загубите на бойното поле като "големи" и "значителни".
Колони от украински танкове и бронирани машини се опитват да пресекат откритите местности под безмилостния обстрел на руската артилерия и през руските минни полета.
Украински войник, пожелал анонимност, защото не е упълномощен да обсъжда публично жертвите, посочва, че по време на скорошна атака "загубихме 50 момчета за два часа".
На друго място, казва войникът, който работи в тясно сътрудничество с различни фронтови части, "стотици" украински войници са били убити или ранени, докато са се опитвали да превземат село, което все още е в руски ръце.
В целия окупиран юг - широк полумесец от полета, села и градове по поречието на река Днепър и край Черно море, руските нашественици са изградили страховита защита: окопи, криволичещи на зигзаг по протежение на напоителни канали; укрепени бункери; лисичи дупки; скривалища за танкове издълбани в земята от булдозери и покрити с бетонни плочи.
Руснаците са решени да запазят тази част от Украйна, защото тя охранява Кримския полуостров, който Русия анексира през 2014 г., а също така служи като връзка между жизненоважни водни пътища и енергийни съоръжения. Там се намира и АЕЦ Запорожка - най-голямата в Европа.
Сраженията лице в лице са малко, за разлика от първите дни на войната, когато руската армия беше отблъсната от предградията на украинската столица Киев.
Много от украинските войници дори не стреляли с оръжията си и не са срещали врага. Руснаците всячески се опитват да избягват подобни срещи.
Окопите и защитните им съоръжения са изградени в три линии на около два километра една от друга. При украински атаки руските сили бързо отстъпват и започват масиран артилерийски на мястото на пробива.
За украинските войници малката лопата, с която се окопават е много по-важна от автомата.
Смъртта идва отдалеч, безразборно и тотално. Когато артилерийските снаряди падат, младите мъже се притискат към земята, с ръце на ушите и отворена уста, за да оставят взривната вълна да се разлива по телата им.
"Това е различен вид война", казва Ирина Верещагина, лекар доброволец, работещ близо до фронтовата линия: "Ние атакуваме руснаците, но плащаме скъпо".
Тя споделя, че сред стотиците ранени на бойното поле, които е лекувала, не е видяла нито една огнестрелна рана.
"Толкова много са взривени", посочва Верещагина: "Понякога има останали само парчета от хора."
Основна причина Украйна да среща твърда съпротива на юг е нейната изключително ефективна дезинформационна кампания за контранастъплението на север. Тя беше толкова убедителна, че руснаците набързо предислоцираха танкове, артилерия и хиляди войници, включително някои от най-добре обучените си части, на южния фронт.
Това остави района на Харков по-слабо защитен и позволи на украинците да нанесат на Русия най-тежката военна загуба от Втората световна война насам.
На юг обаче нещата станаха изключително трудни за настъпващата украинска армия.
"Проблемът е, че ние напредваме без артилерийска подготовка, без да потискаме техните огневи позиции", смята Игор Козуб, командир на доброволческа военна част близо до южния град Николаев.
Той подчертава, че украинската армия търпи "големи загуби", тъй като "нямаме боеприпаси" и моли САЩ да изпратят още снаряди и оръжия.
"Всички тези героични атаки са направени с толкова много кръв", казва Козуб: "Ужасно е."
"Превъзходството на врага в артилерията не решава изхода от сраженията", заявява обаче Наталия Хуменюк, началник на комуникационния отдел на южното командване на Украйна: "Историята познава случаи на битки, в които качествата на войниците са били решаващи. Не броят на оръжията".
Хуменюк не дава информация за броя на жертвите, но президентът на Украйна Володимир Зеленски наскоро каза, че Украйна губи по 50 войници на ден.
Украинците са си върнали едва няколкостотин квадратни километра на юг. 10 пъти по-малко от територията, която освободиха на североизток само за няколко дни. Но украинските командири са наясно, че това ще бъде тежка битка. Стратегията е да се прекъснат руските линии за доставки чрез атакуване на пътища и разрушаване на мостове, бавно задушавайки способността на руснаците да доставят храна, гориво и боеприпаси за силите им на фронта.