Преди 110 години е направен първият български боен полет. Вероятно всяко българско дете научава това още в училище. Дни след като избухва Балканската война, на 16 октомври, летците Радул Милков и Продан Таракчиев осъществяват разузнавателна мисия по въздух над обсадената Одринска крепост с германски самолет "Албатрос". Пускат и две бомби.
Полетът е вторият боен в света - първият е на италианците във войната с Османската империя при Триполи. "Българската авиация е една от най-старите. В Европа първият боен полет е извършен от българин. В света първият боен полет е извършен от италианец малко преди това някъде в Африка, но в Европа ние сме първите", казва ген. Николай Русев, командир на авиобаза Граф Игнатиево.
В памет на това събитие 16 октомври се чества като празник на българската авиация и на Българските военновъздушни сили. Затова моментът за разходка с ген. Русев изглежда подходящ. Срещаме се с него в дома на българската бойна авиация - авиобазата до Пловдив, за да си поговорим за закъснялата модернизация на изтребителите в България, за войната в Украйна, партньорите от НАТО и българските пилоти.
През целия октомври има чествания в базата на празника на ВВС с концерти на хора Фотограф : Димитър Марков
По пистата към новите самолети
Разходката започва с изненада. Граф Игнатиево - основното военно летище в страната, в момента няма самолети. Не са на мисия, просто са преместени. Базата се реконструира с цел да се приготви за приемането на въоръжение на прословутите нови изтребители. "Ремонта на пистата го правим не защото е належащ, а за да си гарантираме, че като дойдат F-16 поне едно 10-12 години няма да има нужда от ремонт. Едно летище без писта все едно не е летище - така че това е най-важното нещо", категоричен е ген. Русев.
Освен това обаче е планирано да се изгради и изцяло нов район от съоръжения, където трябва да са разположени самолетите F-16, за които има високи изисквания за оборудване, сигурност и т.н. За целите на модернизацията бяха отпуснати 300 млн. лв. и се подписаха 44 договора, по някои от които имаше съмнения, че са с "любими фирми" и че са предплатени авансово, без да се извършва работа по тях.
Генерал Русев обяснява, че като командир на базата не участва в преговорите и договарянето с фирмите - процедурата се води от Министерството на отбраната и не би могъл да коментира проблемите с поръчката. Изрази обаче надежда, че закъснението, натрупано досега, ще бъде наваксано.
По негови думи, ако новите самолети пристигнат в началото на 2025 г. (все още голямо "ако"), ремонтът би следвало да приключи най-късно до средата на 2024 г., за да е сигурно, че базата ще може навреме да поеме новите самолети. Причината е, че поне 6 месеца преди това американски експерти трябва да посетят летището и да сертифицират обектите, които ще се използват за F-16.
За момента всички активни самолети МиГ-29 са пребазирани на летище Пловдив, откъдето се носят дежурствата, като вече дори е имало излитания по реални цели оттам.
Самолетите, останали в базата, са тези, които не се използват активно за летателни цели Фотограф : Димитър Марков
Поредното обезлюдено село
Влизайки в базата от централния ѝ вход откъм пътя Пловдив - Карлово, човек вижда съвсем нормално място, в което не само се лети, но и се живее, защото именно там е разположен районът със сгради, основно с жилищни функции, предназначени за постоянно обитаване от военнослужещите в базата. Точно както с други малки населени места в България обаче, и тук се е случил процес на обезлюдяване.
През годините е обособена и външна част за живеене, разположена по главния път непосредствено преди базата вдясно, но повечето сгради там отдавна се рушат. Във вътрешната част също по-голяма част от сградите нямат вече обитатели, но са в далеч по-добро състояние предвид факта, че са обитавани до много по-скоро.
За разлика от преди, когато вътрешният "гарадок" е обитаван само от летците на базата, днес там живеят както пилоти, така и други военнослужещи - от една страна, защото това е останал единственият гарадок до базата, а от друга, защото интересът към жилищата вече е далеч по-малък. Останалите там сгради, някога служещи за детска градина, заведение, магазин и други, демонстрират някога кипелия живот в базата. Сега много от работещите тук живеят в големия град - при училища, магазини и т.н.
Една вечно отворена ограда дели малките блокчета от административната част на базата, където е разположен щабът. Колкото по-надолу по пътеката вървим, толкова по-близо стигаме и до хамбарите, предназначени за съхранение на самолетите, до мястото, откъдето се изпълняват бойните дежурства, както и до самата писта, до която е пунктът за управление на полетите и метеорологичната станция.
Хората във въздуха
Многократно в хода на разговора ген. Русев акцентира освен върху възможностите на новите самолети и върху важността на човешкия ресурс: "За мен най-важното е в базата да има мотивирани за работа хора. Има ли хора, които са мотивирани, базата ще живее", категоричен беше той.
Често обаче има обвинения точно в тази насока - че българските пилоти не са достатъчно добре тренирани. Генералът е категоричен, че въпреки че сме далеч от стандартите на НАТО, българските летци имат много висока подготовка. Разликата е в техниката, която се използва и в начина, по който е организирано въздушното ни пространство, което, оказва се, е добре разпределено.
"Един нальот, който се изпълнява от западен самолет - 120 часа на година, в България може да се постигнат същите резултати с по-малко часове. На нас не ни е необходимо да летим определено време до зоната за тренировка и обратно, а директно от излитането влизаме във въздушното пространство, в което започваме да си изпълняваме задачите, т.е. нямаме 20-30 мин. загубено време. Когато си говорим със съюзниците, когато дойдат - те имат 120 часа, ние - 60, но броят на кацанията е един и същ", обяснява ген. Русев.
В очакване на F-16
За момента няколко са пилотите, изпратени да се обучават на новите самолети, като процесът е бавен, не започва накуп, а обикновено пилотите са разделени по двойки. "Сега имаме двама, които летят на F-16. Има и двама, които летят на витловия Т-6. След него те отиват на друг самолет, който е доста стар реактивен самолет, но модернизиран и поддържан - Т-38, и чак след това се качват на F-16. Обучението отнема две и половина до три години", обяснява ген. Русев.
През 2023 г. предстои да бъдат изпратени и другите двойки пилоти поетапно. Целта е да бъдат обучени 14 пилоти за осемте самолета, които ще пристигнат, тъй като стандартът е по пилот и половина на самолет - като в момента пилотите са много повече на самолет, защото самолетите не са толкова много.
За разлика от това обучението за инженери все още не е започнало, но предстои да бъдат обучени и хора, които да обслужват самолетите, щом дойдат на българска земя.
До доставката на новите самолети обаче време има. Нещо повече, по думите на ген. Русев пристигането им в България не означава светкавичен старт на изпълнение на всички задължения с тях. Той обясни, че към момента пилотите летят на стар F-16 и е предвидено едва когато самолетите дойдат в България, да могат да се приучат на новите. Дава за пример Румъния, където този процес е отнел 4 години - самолетите са пристигнали през 2016 г., а румънците са застъпили в дежурство едва през 2020 г.
Бойното дежеурство в момента се носи от летище Пловдив, където самолетите са пребазирани заради реконструкцията на авиобазата в Граф Игнатиево Фотограф : Надежда Чипева
Краят на ерата на МиГ-29
В същото време, въпреки че ресурсът на МиГ-29 изтича чак през 2029/2030 година, по думите на ген. Русев това не означава, че той ще може да лети дотогава, тъй като има много консумативи и части, които трябва да се ремонтират или подменят. И въпреки че има достатъчно инженери в България, които познават МиГ-29 и могат да отстраняват доста от сериозните проблеми в момента, доставката на резервни части е сериозно предизвикателство, тъй като Русия е основен производител.
"Да, в Полша могат да се правят някои неща. В Украйна могат да се правят някои неща, но сега е много рисково да се изпраща наша техника в Украйна. Като командир, ако трябва да изпратя 10 двигателя за ремонт, не мога да нямам притеснение какво ще стане с този завод - ще ни върнат ли тези двигатели", коментира ген. Русев.
През последните месеци обаче крещящата нужда от поддръжка на бойната авиация наложи да се търсят алтернативни варианти, единият от които - ремонт на наличните самолети. Така се стигна до възможност да се вземат шест двигателя от Полша, с което би следвало ресурсът на МиГ-29 да стигне до началото на 2024 г., за което обаче ген. Русе изрази съмнение.
"Самолетът не е само двигател. Поддръжката на МиГ-29 е силно затруднена и имам притеснения, че трудно ще изкараме до края 2023 г.", коментира той. Дали и какво обаче ще се случи с тези двигатели би трябва да знаем до месец, обясни ген. Русев. Всъщност по негови думи липсата на резервни части и повече изправни самолети е и единственият дефицит, който пречи да се лети повече.
Заместници - как, колко и какви
Другият вариант е закупуване на "междини" самолети за периода от изтичане ресурса на МиГ-29 до усвояването на F-16. Командирът на базата ген. Русев обясни, че от българската страна са изпратени няколко запитвания до различни държави - за 8 едноместни и 2 двуместни самолета, за да може да се обучават пилоти и в България.
"Нашите условия са да стане бързо, да е максимално евтино и да има възможност за разсрочено плащане", обясни той. Затова и са потърсени стари самолети, които вече са произведени, за да могат да пристигнат максимално бързо. Отговор има само от Швеция и Франция, като представители оттам са дошли на посещение на място, за да разберат какво точно се търси. Но оферти все още няма, категоричен е той, въпреки че вече имаше обявления, че служебното правителство на Румен Радев (бивш ръководител на ВВС и базата) иска преговори с шведските Gripen. По думите на ръководителя на базата се очаква до месец и половина да има конкретна информация, но дали такива "междинни" самолети ще бъдат закупени и какви ще бъдат точно те зависи изцяло от политиците.
"Придобиването на "междинни" изтребители се явява сигурният гарант, че ще продължим да изпълняваме конституционните си задължения по защита на въздушния суверенитет на страната ни и същевременно ще
осигурим приемственост в подготовката и обучението на летателния, инженерно-техническия и осигуряващ състав. Така на практика се осигурява функционалността на бойната авиация, която ще се изправи пред сериозни изпитания, ако останем без поддръжка на МиГ-29 и F-16 все още не е усвоен.", категоричен е командирът на базата.
Но е категоричен, че нещата ще се променят, тъй като самолетът, който е избран, е с много по-сериозно ниво на оборудване и с много по-съвременна платформа, която ще позволи на българските пилоти да излизат и да носят дежурство в балтийските републики, както и да участват в различни операции, ако се наложи и ако се изисква участието им. "Ще бъдем 100% съвместими с останалите формирования на НАТО. Ще е различно", категоричен е командирът.
Самият ген. Русев участва в проект за нов изтребител от самото му начало - преди 15 години, като по негови думи забавянето идва не от липсата на самолети на пазара, а от вътрешни разминавания.
"Откакто съществува бойната авиация в България, тя се използва единствено за охрана на българските територии и българското небе. Нашата основна задача е да охраняваме българското пространство, което е част от интегрираното въздушно пространство на НАТО. Ако има съмнение, че някой се приближава към нашата граница с недобри намерения - самолетите излитат. Ако някой пресече границата - те вече са във въздуха. Отиват, посрещат го, показват му, че не бива така, и да не изпадаме в детайли. Това са способности, които ние сме придобивали през годините. Именно затова е изтребителната авиация - да пази народа", обясни генерал Николай Русев.
Ген. Русев обясни още, че курсовете в Европа за приучаване на самолет - както за управление, така и за обслужване, са кратки и всичко би могло да стане много бързо, както и че закупуването на такива самолети няма да създаде проблеми в работата след пристигането на F-16. "Някой спомена, че не можем да експлоатираме два типа авиационна техника. Ние в момента експлоатираме повече от два. Ще дам за пример Гърция, която експлоатира 4 типа изтребители. В Полша са 4 типа, в Румъния и Сърбия са по два", обясни той.
България ⇔ НАТО
Къде обаче се намира България днес със своите самолети? Споделената отбрана на въздушното пространства ни дава възможност да си сверим часовниците.
Присъствието на съюзнически войски не отменя работата на българските пилоти, категоричен е ген. Русев. "Когато те са тук, не дежурят вместо нас. Дежурим съвместно и се повишава сигурността, защото има повече дежурни самолети едновременно на българска територия. Това, което могат да направят два дежурни самолета, не е като това, което могат да направят четири. Нямаме проблем в съвместната си работа с тях", обяснява той. Генерал Русев разказа още, че при съвместно дежурство се обменят опит за различни програми, а при учения всичко е уеднаквено - тактики, техники, процедури.
По думите му обаче по отношение на самолетите към момента база за сравнение няма. "Самолетите им са много по-модерни от нашите. F-35 е последна дума на техниката. Не мога да сравнявам МиГ-29, който е произведен 1989 г., с F-35, който е чисто нов. Той е пето поколение самолет с много високи възможности. Съвременният самолет трябва да бъде както тягово въоръжен и маневрен, така и да притежава нужните системи, които да осигурят на пилота информационно превъзходство във въздуха", обяснява той.