Въоръжените сили на Украйна развиват в момента все по-успешна контраофанзивна кампания срещу руските окупационни войски. Тя обаче може да постави началото на нещо много по-мащабно.
След като почти напълно прогониха вражеската армия от Харковска област и миналия уикенд й нанесоха второ унизително поражение край стратегическия град Лиман, украинците бързо се възползваха и от пукнатините в южния фронт на другия край на страната. Започналата в понеделник по поречието на Днепър мащабна контраатака в северната част на Херсонска област обърна в отстъпление многочислена руска войскова група, чиито командири (със или без основание) явно са се уплашили, че могат да се окажат обкръжени. Според различни неофициални оценки става дума за 15 - 20 хил. военнослужещи, т.е. 3-4 пъти повече от формированията, които бяха застрашени от обсаждане в Лиман и бяха принудени да се спасяват с бягство под дъжд от снаряди на украинската артилерия.
Настоящата трансформация на операцията в Херсон от заблуждаващи маневри в реална контраофанзива може да се окаже само върхът на айсберга и увертюра към масиран удар по ново направление, който генерално би могъл да обърне хода на войната. Става дума за атака по линията на съприкосновение в Запорожието - единственият относително спокоен фронт в Украйна от пролетта досега. Ако бъде изпълнена успешно, подобна офанзива би прекъснала изградената след падането на Мариупол сухопътна връзка между Крим и континентална Русия. Оттам в момента минава основната логистика на окупационните войски и по-специално украинската жп мрежа, която сега е гръбнакът на военното снабдяване на Москва за окупираните южни територии.
По принцип Токмак и Мелитопол са удобни цели за настъпление на Киев, тъй като тук функционира най-мащабна украинска съпротивителна и партизанска мрежа, вероятно организирана още преди официалното начало на инвазията. Мелитопол също така е най-близкият голям град до Крим, така че би могъл да стане плацдарм за по-нататъшно контранастъпление за пълно отрязване на логистичните връзки от и към окупирания полуостров.
Речен десант през Днепър?
Столицата на запорожките колаборационисти също така може да бъде атакувана от силите на Киев по още едно направление в резултат на контраофанзивата в северен Херсон, опасяват се руските военни блогъри, които отразяват инвазията в реално време. Според тях пробивът на украинската армия по поречието на Днепър ще й позволи безпроблемно да прехвърля с лодки свои формирования на източния бряг, който в по-голямата си част не е охраняван. Оттук специални диверсионни групи, а дори и по-големи бойни части на морската пехота, необезпокоявано ще могат да потеглят към зле защитения Мелитопол (на около 130 км), Енергодар и "Запорожката" АЕЦ (на около 80 км) или пък да излязат в гръб на руските войски, контролиращи стратегическия район около язовирната стена на ВЕЦ "Нова Каховка" (на 50 - 60 км).
Руското отсъпление в северен Херсон
Автор : Rybar
Дори обаче да се стигне до разцепване на руската окупационна армия на две, това няма да остави изцяло "без тил" както силите на юг, така и тези на изток. Групировката в Херсон ще се опита да продължи да се снабдява през понтонни мостове към източния бряг на Днепър, като доставките ще идват по заобиколен път през Крим или с кораби през Азовско море. Руската армия на изток ще продължи да получава подкрепления от Ростов на Дон, дори украинските войски да прекъснат всички жп връзки от северен Луганск към регионите Белгород и Воронеж.
Прерязването на южния сухопътен коридор обаче ще лиши окупационната войскова групировка от директна логистична връзка и възможност оперативно да предислоцира най-боеспособните си сили там, където са най-нужни. По принцип руското стратегическо ръководство и генералитет не са най-известни със своите бързи реакции и гъвкавост. Изолирането на южния и източния фронт обаче ще ги лишат дори от теоретичната възможност да бъдат гъвкави.
А ако контраатаката се забави?
За момента гореописаните сценарии все още не са приведени в ход и си остават в сферата на информираните предположения. Единствената конкретна информация, че нещо подобно се готви, са предупрежденията на руските военни блогъри за масирано струпване на украински сили в района на Въгледар и опасенията за евентуален десант през река Днепър. На практика Киев може и да не разполага с достатъчно подготвени резервни сили за операция от този мащаб или пък да предпочита да ги пази, в случай че някоя от двете развиващи се контраофанзиви тръгне в неблагоприятна посока.
Украинската контраатака по границата на Харковкса и Луганска област
Автор : Rybar
Освен всичко друго трябва да се има предвид и метеорологичният фактор. Още от времето на Втората световна война Украйна е известна със своите кални пролет и есен, които силно затрудняват мобилността на военната техника извън асфалтираните пътища. Така че, ако не задвижат контраатаката в Запорожието през следващите 3-4 седмици, стратезите на Киев вероятно ще трябва да изчакат втвърдяването на почвата след Нова година, за да могат да разчитат на високата военна мобилност, даваща им преимущество срещу руснаците в момента.
Подобно забавяне обаче може да се окаже фатално за Украйна. То ще даде възможност на Путин евентуално да прегрупира и консолидира изтощената си армия. Както и да хвърли на фронта десетки, дори стотици хиляди зле обучени наборници и запасняци, които да запушват с тела дулата на украинските танкове. И тогава ходът на войната може да поеме в коренно различна посока...
Окончателно прерязване на руската логистика?
Подобен сценарий би бил съкрушителен удар по военната кампания на Путин, тъй като ефективно ще раздели армейската му групировка на две. Той почти би я лишил от опция за бързо разместване на подкрепления и ресурси между Херсон на юг и Донецк/Луганск на изток. Единственият вариант за прехвърляне на хора и техника между двете половини от армията ще остане прословутият Керченски мост над Азовско море, който свързва окупирания Крим и руската Краснодарска област. Това обаче, от една страна, е изключително заобиколен и бавен маршрут, а от друга - твърде рискован и уязвим, особено ако САЩ в крайна сметка склонят да предоставят на Киев далекобойните ракети ATACMS (с обсег 300 км), които могат да се изстрелват от системите HIMARS. А през последните месеци украинците демонстрираха, че стават все по-добри в дистанционното разрушаване на мостове.
Автор : Капитал
Прогнозата за предстояща трета украинска контраофанзива в Запорожието беше лансирана в началото на седмицата от д-р Майк Мартин, анализатор от департамента по отбранителни изследвания в King's College в Лондон. "Ето как според мен войната ще приключи", написа той в Twitter под груба графика, илюстрираща неговите виждания за развитието на кампанията през следващите седмици или месеци. Според Мартин в момента армията на Киев има възможност да използва своите резервни сили, за да атакува изненадващо в посока Мариупол - ключовия пристанищен град на Азовско море, който руснаците сравниха със земята и мястото, където в продължение на около два месеца се разиграваше легендарната обсада на металургичния завод "Азовстал".
Нов щурм към Мариупол?
Като оставим настрана символичния характер на евентуалното превземане на Мариупол, украинска операция по това направление действително ще е най-резонна: от една страна, това е най-късият път от Запорожкия фронт до азовската брегова ивица (малко под 100 км), а от друга, защото в района на Волноваха тя ще прекъсне една от основните жп връзки към окупираната регионална столица на Донецк. Индикации за подготовка на подобна офанзива вече има - още в началото на украинската контраатака срещу Изюм и после към Лиман руски военни блогъри няколко пъти алармираха, че Киев струпва многочислени сили в района на Въгледар на около 35 км от Волноваха.
Атака към Мариупол не е единственият вариант за нова контраофанзива през запорожката линия на съприкосновение, особено ако Кремъл вече е изтеглил почти всичките си сили от вътрешността на окупираните територии, за да закърпи пропукващите се фронтове в Харков/Луганск и Херсон. Други евентуални оси, по които може да тръгне третата украинска контраатака, водят към селището Токмак и оттам към Мелитопол (обявен за временна регионална столица от проруската марионетна администрация след анексирането) или към Бердянск на Азовско море, който е най-голямото и сравнително незасегнато от войната завладяно пристанище.