© Цветелина Белутова, Капитал
Единствената съществуваща програма, която реагира по отчетлив начин на притока на голям брой граждани в нужда, е за предоставяне на еднократни помощи, като дори при нея достъпът не е незабавен и са нужни 1-2 месеца.
Анализът е от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ). Темата ще бъде разгледана в по-голям детайл в предстоящ доклад на ИПИ и ще бъде един от фокусите на пресконференция на ИПИ на 10 август.
Преди няколко седмици коментирахме някои от публично достъпните данни за украинските граждани, получили временна закрила в страната. Тогава отбелязахме, че оставяйки настрана програмата за настаняване, еднократните социални помощи са всъщност единственият реален трансфер на парични средства към получилите временна закрила - до края на май близо 20 хил. лица са получили еднократна помощ в размер на 375 лв. Към днешна дата разполагаме с много по-детайлни данни от различни институции, които са част от предстоящ аналитичен доклад на ИПИ и дават много по-пълна представа за действието на механизма за временна закрила през последните няколко месеца.
Към края на месец юни регистрираните за временна закрила са близо 120 хил. души, като 84 хил. от тях са жени и 36 хил. са мъже. Това разпределение в полза на жените е очаквано, имайки предвид причината, поради която е притокът на украински граждани, търсещи закрила към страната. Възрастовата структура също е специфична - 65 хил. са лицата в трудоспособна възраст (18-64 г.), 46 хил. са децата (до 18 г.) и близо 9 хил. са възрастните хора (над 65 г.). Последните данни показват, че към 30 юни 2022 г. вече са издадени 31 462 заповеди за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, като са изплатени средства в размер на 10,4 млн. лева. По всичко личи, че на този етап еднократните помощи са достигнали да близо половината семейства, избягали от войната в България.
Предстои да оценим напълно и данните за добилата популярност програма за настаняване на украинските граждани. Големият наплив е през месеците април и май, като за април са отчетени близо 1,5 млн. нощувки (разход от порядъка на 64 млн. лв.), а през май над 1,7 млн. нощувки (разход от порядъка на 75 млн. лв.). Както броят на нощувките, така и разходът за бюджета спадат значително през юни, когато подкрепата беше намалена от 40 на 15 лв. на ден. Данните за всички месеци ясно показват, че водещо място в програмата заемат местата за настаняване в община Варна, като нощувките на територията на общината достигат 500 хил. само през месец май. В София се отчитат 340 хил. нощувки през май, а в Несебър достигат близо 180 хил. през същия месец.
Отчитайки профила на хората - предимно жени с деца - данните за участието на пазара на труда също не са изненадващи. Към 15 юли 2022 г. точно 7 391 души, получили временна закрила, са започнали работа според данните за регистрираните трудови договори в НАП. Това са 11,4% от всички, получили временна закрила, които са в трудоспособна възраст.
Цели 64% от тях са започнали работа в сферата на хотелиерството и ресторантьорството. Следващите сектори са търговията с 8% и преработващата промишленост с близо 7%. В сектора на информационните технологии са започнали работа 179 лица (2,4%), а в сферата на финансите - 41 лица (0,6%). Регионалната разбивка показва, че близо ¾ от всички работещи лица, получили временна закрила са по морето - това са най-вече общините Несебър (2 437 наети), Варна (1 376 наети), Балчик (419 наети) и Приморско (352 наети). Интересно е, че въпреки първото място на Варна по отношение на нощувките, започналите работа са повече в курортните общини, начело с Несебър.
Извън наетите по морето, водещи общини по наети украинци са София (868 наети), Пловдив (219 наети) и Марица (159 наети). В случая прави впечатление немалкият брой наети в община Марица, която помещава част от индустрията в района на Пловдив. Очевидно промишлените предприятия в района на община Марица са сред малкото, които реално са успели да осигурят работа на украинските граждани. Макар в много други райони да се говори за липса на кадри, при тях не се наблюдава особен успех в привличането на украински граждани. Областите, в които общият брой на наетите лица, получили временна закрила е под 20 са Видин, Враца, Кърджали, Кюстендил, Ловен, Монтана, Перни, Плевен, Силистра, Търговище, Шумен и Ямбол.
Освен тези 7 391 души, които са започнали работа, в бюрата по труда към края на юни 2022 г. са регистрирани 1 479 лица, получили временна закрила, от които 1 463 украинци, 14 афганистанци и двама иракчани. Голямата част от украинските граждани отново са регистрирани край морето. Интересно е, че образователният профил на лицата е сравнително добър - над 40% от регистрираните в бюрата имат висше образование, а близо 46% са със средно образование. Голяма част от останалите просто не са попълнили тази информация, така че делът на хората с начално, основно или дори без образование е много нисък. Близо 250 специалности покриват регистрираните в бюрата по труда украински граждани, като водещите са икономика, право и педагогика.
Всички тези данни тепърва ще бъдат анализирани в по-голяма дълбочина. Ако оставим настрана извънредните мерки - програмата за настаняване на украинските граждани, които всъщност носят и най-големия разход за бюджета, механизмът за временна закрила показва някои от предизвикателствата пред социалната система и пазара на труда у нас. Единствената съществуваща програма, която реагира по отчетлив начин на притока на голям брой граждани в нужда, е за предоставяне на еднократни помощи, като дори при нея достъпът не е незабавен и са нужни 1-2 месеца за получаването на средствата от хората.
На пазара на труда прави впечатление, че интеграцията на кадри е трудна, като мащабите са много различни от направените гръмки заявки от бизнеса. Особено в промишлеността е ясно, че трябват много усилия и опит в работата с чужди граждани, за да има реален ефект - такъв е видим в промишлените предприятия около Пловдив, които имат опит в интеграцията на кадри, и липсва в много други индустриални райони на страната.