След като понижиха няколко пъти прогнозата за ръста на икономиката през тази година, институциите, които следят България, започнаха да ги увеличават. Така сега очакванията са през 2022 г. БВП да порасне с около 3%, но пък за сметка на това са ревизирани надолу числата за следващата година. Това не е изненада - до голяма степен шокът от високите цени и ефектът от войната бяха туширани с нова доза щедри данъчни отстъпки и компенсации, подпечатани с ревизията в бюджета.
Предупрежденията за предстояща рецесия в еврозоната обаче се засилват, а евентуален спад там ще се пренесе бързо и към България. Засега в базовите сценарии на прогнозите никъде не се вижда очакване за годишен спад на БВП, но очакванията на икономистите от Уникредит Булбанк са за плитка и краткотрайна рецесия в края на тази и началото на следващата година.
Забавянето се отлага
След като започна войната и се появиха първите притеснения за доставките на газ за Европа, повечето икономисти ревизираха надолу прогнозите си за БВП на Стария континент, включително и за България. С растящата инфлация и започналото увеличение на лихвите от големите централни банки числата претърпяха втора ревизия надолу.
През първите две тримесечия на годината обаче БВП на България расте с по 4% на годишна база, а данните за развитието на икономиката за периода юли - септември не показват да има проблем. Логично в новите си прогнози няколко банки също леко са вдигнали очакванията си за растежа. Икономистите на Уникредит Булбанк например вече очакват БВП за 2022 г. да порасне с 3.2%. "Потреблението и износът бяха основните двигатели на растежа, като успяха да компенсират напълно спада в инвестициите", посочват от банката.
Според тях последните данни за пазара на труда показват положителна комбинация от нарастваща заетост, намаляваща безработица и увеличен коефициент на участие на хората в трудоспособна възраст на пазара на труда. В същото време залагат ръстът на реалните заплати да остане отрицателен в следващите няколко тримесечия заради високата инфлация. "Смятаме, че рискът от спирала заплати - цени е ограничен", посочват от Уникредит Булбанк.
Колегите им от още две банки също ревизираха прогнозите си за ръста на икономиката през тази година нагоре - ОББ и ЕБВР, съответно до 2.8 и 3%. Вероятно това ще се случи скоро и с публикуването на есенните прогнози на повечето международни институции, които наблюдават България.
От Уникредит Булбанк посочват още, че следващият парламент вероятно няма да успее да състави стабилно правителство, което ще проправи пътя за нови парламентарни избори през пролетта на следващата година. "Неуспехът да се сформира стабилно правителство би оставил страната без ясна посока на провежданата политика в момент, когато икономиката навлиза в рецесия, а кризата с по-високите разходи за издръжка на живот се влошава. Непопулярните структурни реформи, необходими за отключване на дългосрочния потенциал за растеж на страната, вероятно ще загубят още повече инерция. В същото време очакваме ангажиментът за приемане на еврото през 2024 г. да бъде препотвърден, тъй като смятаме, че партиите с прозападна геополитическа ориентация ще контролират около две трети от местата в новия парламент", посочват от банката.
Инфлацията - още по-висока
ОББ и Булбанк са ревизирали нагоре и прогнозите си за инфлацията тази и следващата година (виж графиката). По-драстична е промяната на Булбанк, откъдето обясняват, че инфлацията при храните все още не е достигнала върха си, но ръстовете на тримесечна база показват признаци на известно успокоение. Значително по-високият от очаквания отпреди скок в инфлацията на енергийните цени обаче ще се разпростре и върху останалите сектори.
Любопитно е още, че в новата си прогноза икономистите на "Уникредит" залагат на задържане на безработицата на сегашните си рекордно ниски нива под 5%, докато преди месеца очакваха покачване до около 5.5%.
Рецесия на хоризонта
За сметка на по-високите числа за ръста на БВП през тази година трите банки са ревизирали надолу очакванията си за 2023 г. Най-рязко е понижението на Уникредит - до едва 0.5% ръст на икономиката догодина. Според икономистите икономиката ще претърпи "плитка рецесия" през последното тримесечие на 2022 и първото на 2023 г. Спадът ще се дължи най-вече на допълнителния спад на темповете на нарастване на реалните доходи, както и на износа заради прогнозите за забавяне на глобалния растеж.
Освен това очакванията са ЕЦБ да предприеме по-голямо от необходимото увеличение на основната лихва. Централната банка вече заяви намерения за още затягане в следващите й няколко заседания в края на тази и началото на следващата година. А и последните данни не дават никакво основание за по-мек подход - за септември инфлацията в еврозоната е 10%. Толкова е и повишението на индекса на потребителските цени в най-голямата европейска икономика Германия (10.9% по хармонизирания индекс), което е най-високата стойност на показателя от Втората световна война насам.
"Няколко фактора ни карат да смятаме, че икономиката вероятно ще избегне по-значително свиване на растежа в края на тази и началото на следващата година. Първо, силният ръст в износа на храни, боеприпаси и в по-малка степен на електроенергия ще продължи, тъй като тези компоненти на износа ще останат слабо засегнати от очакваното забавяне в растежа на икономиките от еврозоната", посочват от "Уникредит". Друга причина е силният ръст на кредита - всички категории кредити, включително заемите от небанкови финансови институции, ускориха растежа си, което според икономистите на банката сочи, че най-вероятно ръстът на потреблението ще продължи да се подкрепя от кредита през следващите няколко месеца от тази година.
Друг фактор са мерките за фискална подкрепа, които правителството въведе през юли и които банката оценява на около 2.6% от БВП годишно. Според тях решението да се запазят фиксирани цените на електроенергията за домакинствата и да се субсидират тези за фирмите ще намали инфлационния натиск в момента на достигане на върховите й стойности.