Заради партиите в България: ЕС вече не е безспорен външен стабилизатор за демокрацията

За първи път делът на хората, изразяващи недоверие в ЕС, надхвърля този на хората с доверие към него (през лятото на 2022 г. то е 43% при 48% недоверие). Това е сигнал, че в страната има ерозия на евроатлантическите мнозинства. ЕС не може да бъде интерпретиран вече като абсолютно сигурен и безвъпросен външен стабилизатор на либералната демокрация в България, защото самият той започва да се политизира и да става фокус на дебати."

Ако се има предвид мнението само на симпатизантите на водещите политически партии резултатът е още по-проблемен - средно 39% смятат, че геополитически България трябва да стои ориентирана към ЕС и НАТО.

Заключението е на авторите на най-новия доклад от поредица периодични изследвания на общественото мнение в България, опитващи да установят какви са тенденциите в нагласите към основните ценности на Европейския съюз - демокрация, върховенство на правото и защита на основните права на човека. Проучванията са на "Алфа рисърч" за партньорството между Институт "Отворено общество - София" и Центъра за либерални стратегии.

За 2021-2022 г. наблюдението е, че "бъдещето на демокрацията у нас зависи изключително от качеството на българските политичес­ки партии и от тяхната лоялност към демократичните ценности".

"Особено тревожна е тенденцията в рамките на кратък период от време да се провеждат масови и успешни кампании срещу ценности, които могат да се определят като европейски и демократични. В резултат на такива кампании през последните години се стигна до ерозия на ключови ценности в публичната сфера - особено на толерантността към сексуални и етнически малцинства. Ако не се намери ефективно
противодействие на тези негативни мобилизации, българската демокрация прогресивно ще се изпразва от съдържание и рискува да се превърне в диктатура на мнозинството."

От партиите, които попаднаха в сегашния парламент след вота през октомври проучването сред избирателите им три месеца преди вота показва, че само в три от тях има евроатлантически мнозинства. Сред тях при ГЕРБ това мнозинство е най-малко, тъй като повече от четирима от десет симпатизанти смятат, че геополитическата ориентация на България трябва да е различна от тази към ЕС и НАТО (или нямат отговор).

Доверието на българските граждани в ЕС остава относително високо в сравнение с доверието в националните институции, посочват авторите, но то регистрира и устойчива тенденция надолу. В същото време делът на хората, които изразяват недоверие в ЕС, нараства от 32% през 2018 г. до 41% през 2021 г. и до 48% през юни 2022 г.

Въпреки спада на дела на изразяващите доверие в ЕС, през юни 2022 г. най-голяма група от анкетираните (49%) заявяват, че в случай на референдум биха подкрепили членството на България в ЕС. Против членството биха гласували 36% от запитаните, а 15% не са решили. Иначе казано, само на базата на изразилите мнение това би означавало резултат от 57% гласували за членство в ЕС срещу 43% против.

Най-голяма група от гражданите (45%) също така заявяват, че не биха гласували за партия, която иска излизането на България от ЕС. Готовност да гласуват за подобна партия изразяват 28% от анкетираните, 23% не могат да преценят, а други 4% не отговарят на въп­роса.

В доклада е регистриран още един любопитен процес - младите хора (18-44 години) имат повече доверие в ЕС в сравнение с по-възрастните, но и общият спад в доверието към ЕС се дължи именно на тях. Докато през 2018 г. доверието при тях е било в диапазона 58-62%, през 2022 г. е спаднало на 47-48%.

Този спад от 10-15 процентни пункта е оценен като "тревожна тенденция, която демонстрира, че в страната се появява евроскептицизъм, който не е просто продукт на соцносталгия или унаследени от съветско време антизападни нагласи". Към юни 2022 г. доверие в ЕС имат само 34% сред хората на възраст над 60 години.

Акцентите в текста са на "Дневник".