Защо протестират надзирателите

   ©  Надежда Чипева

Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

От месеци надзирателите в затворите са в режим на протести, които започнаха още при предишното правителство. Същината на конфликта обаче убягва на огромната част от обществото, което от своя страна е готово да приеме за основателен всеки протест срещу властите.

Проблемът с надзирателите наистина е много особен. В момента те работят около осем денонощия месечно срещу около 2000 лв. заплата и куп други екстри, като застраховка, социално и здравно осигуряване за сметка на бюджета, ваучери за храна, пари за облекло и т.н., а веднъж годишно дори имат право на платен от държавата транспорт до морето за почивка. Те обаче протестират, че властта иска да промени работното им време на 12-часови смени, за да им създаде по-хуманни условия. Надзирателите искат да си останат на 24-часови дежурства и отричат, че новият режим на работа е по-щадящ, защото ще им налага повече пътувания до работа.

За промяната всъщност настояват от близо 20 години два международни комитета - Комитетът за предотвратяване на изтезанията, нечовешкото и унизително отношение и наказание (КПИ) към Съвета на Европа, както и Комитета срещу изтезанията към ООН. Според тях 24-часовата смяна е нехуманна. Точно по тази причина, още през 2014г. правилникът към закона за изпълнение на наказанията беше променен с идеята, че работа на 24-часови смени трябва да се допуска само по изключение и в извънредни ситуации. Оттогава досега властите не успяват да наложат този режим заради съпротивата на надзирателите.

"От май м.г. на регулярните срещи на Министерството на правосъдието със синдикатите на служителите на затворите, се напомня, че приближава моментът, в който работното им време трябва да се синхронизира със закона. Че тези отстъпки, които досега са им правени, защото някой министър се е притеснявал от напрежение в системата, няма да продължават до безкрайност. Не може да се очаква от министерството да не спазва закона, а имаме и предписания от комитетите против изтезанията, че нарушаваме правата на надзирателите, карайки ги да работят на 24 часа, защото ги подлагаме на нечовешки условия на работа", коментира Мария Павлова. От Съвета на Европа и ООН вече не дават предписания да се смени режимът, а искат дата, на която това да стане, добавя тя.

Зам. министърът на правосъдието Мария Павлова на посещение в затворническото общежитие в Дебелт към затвора Бургас.

24 часа дежурство с 4 часа регламентиран сън, после 3 дни почивка

В момента надзирателите работят на режим от 24-часови дежурства, последвани от три дни почивка. Разбира се, по време на дежурството имат и 4-часова почивка за сън на работното място, тъй като човек не може да е ефективен при 24-часово будуване. На практика обаче, времето за сън е много повече, доколкото през нощта затворниците са заключени по килиите и също спят.

Идеята е този режим да се смени с дежурства от по 12 часа, като две 12-часови смени (дневна и нощна) ще бъдат последвани пак от три дни почивка. Само там, където първоначално няма наситен състав, временно ще се работи на два дни почивка след двете 12-часови дежурства. Целта е да се намали драстично извънредният труд и да се осигури достатъчно персонал в светлата част на денонощието.

Аргументите за тази промяна са много и те са формулирани от КПИ. На първо място 24-часово работно време не е хуманно по чисто здравословни причини, то е допустимо само в извънредни ситуации. Същото впрочем е становището и на българското Министерство на здравеопазването. На второ място, губи се връзка със семейството, тъй като служителят се отделя за дълго време от тях. Трето, губи се връзка и с местоработата, защото 3 дни отсъствие са твърде много, служителят се откъсва от случващото се в затвора - кого са пуснали, кого са закарали в болница, има ли новонастанени, какъв им е статусът и т.н.

Освен това, въвеждането на 12-часовите смени ще позволи да се "насити" светлата част на денонощието с повече надзиратели в затворите, с което да се осигури и по добра степен на защита и охрана, казва Павлова. През деня килиите са отворени, затворниците се движат свободно и затова е нормално да има повече пазачи. Тогава ги водят по съдебни заседания, изкарват ги за медицински прегледи или до болници. Има повече външни обекти, а ако групата, която работи там, е над 10 човека, задължително трябва да има с тях надзирател. През нощта те са заключени в килиите и надзирателите спят, затова е излишно да има толкова хора, колкото и през деня.

Ще се реши и проблемът с извънредния труд. В момента, макар надзирателите да работят по две денонощия седмично, системата генерира по 5-6 млн. лева извънреден труд годишно. Случва се човекът на смяна да се разболее и някой трябва да го замести, или пък да се окаже, че няма достатъчно надзиратели в светлата част на деня, а някой трябва да бъде закаран в болница или се работи на външен обект и т.н.

Защо надзирателите са против?

Служителите на затворите не са питани какво предпочитат, не е изследван ефектът на 24-часовото дежурство при условията у нас, коментира за "Капитал" председателят на Синдиката на служителите в затворите в България (ССЗБ) Ясен Тодоров, който в момента работи в Главна дирекция "Охрана", а не в затворната администрация.

Той сочи на първо място проблема с пътуванията - голяма част от надзирателите пътуват между 70 и 100 км до работното си място и не е маловажно дали ще го правят осем пъти месечно или 12 пъти, особено при увеличените цени на горивата. Хора от Тетевен и Благоевград работят в затвора в София, хора от Чирпан - в Старозагорския затвор, хора от Габрово - във Великотърновския, дава пример Тодоров. Те са кандидатствали за работа при тези условия на 24-часов режим на работа и са калкулирали пътуванията си до работа, съобразно тях. Затова и много от тях ще напуснат при новите условия, твърди той.

От друга страна обаче, само преди седмица НСИ съобщи, че по данни от последното преброяване към 7 септември 2021 г. 494 719 български граждани пътуват всекидневно или по-рядко от населеното място, в което живеят, до населеното място, в което работят. Всекидневните трудови мигранти представляват 18.6% от всички заети лица над 15 години, т.е. почти една пета. В този смисъл надзирателите нито са единствени с такъв проблем, нито с в най-тежка ситуация.

На второ място Тодоров изтъква, че 3-дневната почивка дава възможност на тези хора да се отдалечат от специфичната среда, в която работят и да се възстановят, защото няма спор, че работата в затвора е особено натоварваща и физически и психически. Действително, в препоръките на КПИ пише, че този режим трябва да се смени, но там пише също, че затворите трябва да се наситят с надзиратели, опонира Ясен Тодоров. Пише също, че служителите трябва да бъдат обучавани периодично, а у нас се прави само три месеца първоначално обучение без последващи курсове. Във Франция и Белгия например, обучението на един надзирател е три години, казва Тодоров. Според него въвеждането на новия режим е начин за репресия спрямо служителите, а "причината е, че извадихме всички кражби, които се извършват в Главна дирекция "Изпълнения на наказанията". От 22 обществени поръчки 21 са дадени на прокурор, ние го показахме и реакцията на министерството е да накаже служителите", казва той.

На въпрос как ще коментира твърденията, че всъщност основната причина за съпротивата на надзирателите срещу 12-часовите смени е защото една немалка част от тях работят в свободното си време на втора работа на частно, което няма да е така лесно при новия режим, Тодоров отговаря, че е работа на работодателя - министерството, да докаже подобен факт за всеки един. Държавният служител не може да работи друга работа. Има Инспекторат, който трябва да провери и докаже дали някой работи на второ място. Кой не спазва закона в случая - работодателят който знае, че има такова нещо, но не е предприел действия, или тези които се възползват, че няма контрол, пита Тодоров.

Парадоксално, но този конфликт се разиграва на фона на драстичното намаляване на броя на затворниците през последните години и увеличение на броя на надзирателите.

Към 30 ноември т.г. броят на задържаните лица в България е 6468 души, от които 5533 изтърпяват присъда, а 935 са задържани под стража. Това означава, че за последните десет години затворниците са намаляли наполовина - от 12 600 през 2012 г. Причините за намаляването са комплексни и далеч не се изчерпват с демографските фактори като застаряване на населението, емиграцията на активното население, а сред тях и част от криминалния контингент и др. Много от тях са свързани с наказателната политика - въвеждането на пробацията през 2005г., ръст на условните присъди и увеличаване на малките по размер присъди лишаване от свобода и др. Престоят в затвора е толкова кратък, че не стига да се изпълняват мероприятията за превъзпитание, за реализиране на курсове, с които да се даде някакъв занаят и др.

Същевременно за последните седем години броят на надзирателите се е увеличил с близо 500 души и в момента 3137 души, като съотношението между задържани и надзиратели е 2:1 към 30 ноември т.г. Според годишната пенитенциарна статистика на Съвета на Европа - SPACE I, която отразява данни свързани със затворите и пробацията в 47-те страни членки на Съвета на Европа България по този показател - съотношение затворници-надзиратели, е под средното за Съвета на Европа, което е 2.4:1. След нас се нареждат държави като Австрия (2.6:1), Чехия (3.4:1), Естония (5.5:1), Гърция (7.1:1), Северна Македония (3.3:1), Литва (2.8:1), Франция (2.4:1), Португалия (2.8:1), Словакия (3.2:1) и др.

Това, разбира се, не означава, че във всеки момент в българските затвори има по един надзирател на двама затворника, то е просто стандартизиран показател, който позволява сравнение на ресурсите на всяка страна в тази сфера. Как тези ресурси ще бъдат организирани ефикасно е въпрос, който всяка държава трябва да реши сама и именно това се опитват да правят властите в момента.