Профил
Жан-Франсоа Дофен е ръководител на мисията на МВФ за България от началото на 2021 г. Той има над 20-годишен опит в организацията, като работи с държави в Северна и Субсахарска Африка, Централна Америка и Източна Европа. Освен мисията в София Дофен ръководи и тази в Будапеща. От 30 ноември до 6 декември той беше част от експертна мисия на МВФ в София, която да оцени макроикономическото представяне на България и да актуализира прогнозите на институцията за страната. Във фокуса са последствията от войната в Украйна, както и кои фискални и енергийни политики са подходящи за запазване на макроикономическата стабилност.От 2020 г. насам основното послание на МВФ беше "Харчете колкото можете повече", а в началото на 2022 г. то се промени на "Бъдете много внимателни какво и как харчите". Какво се случи междувременно и как това се отнася към със ситуацията в България в момента?
Пандемията от ковид-19 беше изключително събитие, което изложи на риск живота на хората и предизвика безпрецедентно сътресение в световната и българската икономика. Първият приоритет беше да се осигури незабавна, широкомащабна подкрепа за спасяване на човешки живот и средства за препитание, да се предотврати сривът на икономиките и да се намали вероятността от дълбок, дълготраен спад. Всъщност благодарение на сериозната подкрепа с различни мерки и политики българската икономика показа устойчивост по време на пандемията и бързо се възстанови от нея през 2021 г. Въпреки това, както и в много други държави, през 2022 г. инфлацията се ускори значително, тласкана от нарастващите цени на суровините, смущенията в световните вериги на доставки и силното вътрешно търсене. Войната на Русия в Украйна засили натиска върху цените на суровините и храните.
В условията на все още силен импулс в икономическия растеж, но и висока инфлация е важно фискалната политика да не засилва допълнително инфлационния натиск. Освен това, тъй като икономическите перспективи са изключително несигурни, придружени от сериозни негативни рискове, е необходимо да се запазят фискалните буфери, за да има възможност за реакция на евентуални по-нататъшни сътресения. Така че в момента всички тези индикации предполагат необходимост от разумна фискална политика.
Най-новата прогноза на МВФ за растежа на БВП на България през следващата година е сред най-оптимистичните. Какви са основните допускания и планирате ли скоро да я преразгледате? Как оценявате рисковете за рецесия в еврозоната, а оттам и в България?
Прогнозата, която публикувахме през октомври, се основаваше на данни от началото на септември. Оттогава БВП за третото тримесечие се оказа по-нисък от очакваното. От значение е и забавянето на външното търсене, затягането на глобалните финансови условия, докато по-високата от очакваното инфлация ерозира реалните доходи на домакинствата и ще забави частното потребление. Като се има предвид всичко това, планираме да ревизираме надолу прогнозите си за растежа за 2023 г., вероятно в диапазона от 0.5% до 1.5% в сравнение с 3%, които очаквахме през октомври.
Кога според вас ще настъпи повратна точка за инфлацията в България? Какви политики могат да се приложат, за да се преодолее или смекчи повишаването на цените в България?
Прогнозираме инфлацията постепенно да се забави в съответствие с очакваното понижение на международните цени на енергийните стоки и храните и с охлаждането на търсенето. Несигурността около тази прогноза обаче е изключително висока, тъй като свързаните с руската военна инвазия в Украйна събития могат да доведат до допълнително напрежение на стоковите пазари.
За да се смекчи въздействието на инфлацията, нашата препоръка за България, както и за всички наши държави членки е подкрепата да се насочи към уязвимата част от населението. Подпомагането, което се предоставя под формата на хоризонтални, недиференцирани мерки, като например ограничаване на цените на електроенергията, субсидии за моторни горива или намаляване на ставките на ДДС и акцизите, не само е скъпо за бюджета, защото повишава дълга, но е и несправедливо: лицата с по-големи финансови възможности се възползват от подпомагането в по-голяма степен, отколкото бедните. Освен това то намалява стимулите за коригиране на търсенето, а това е особено важно в случая с енергията. Целенасочена подкрепа може да се предоставя чрез използване на съществуващите механизми за социално подпомагане, като например помощите за отопление, или чрез преки парични трансфери.
Какви според вас са правилните фискални политики за България през следващата година, за да се запази макроикономическата стабилност?
На този етап борбата с инфлацията е приоритет номер едно, тъй като високата инфлация създава сериозни затруднения за уязвимите групи от населението и връщането към устойчив растеж няма да бъде възможно, преди инфлацията да бъде овладяна. Обстоятелството, че паричната политика е обвързана до голяма степен с тази на ЕЦБ, създава труден компромис за фискалната политика. От една страна, тя трябва да помогне на уязвимите групи да се справят с кризата, породена от нарастващите разходи за живот. От друга страна, от съществено значение е инфлационният натиск да бъде намален, а трудно постигнатата фискална устойчивост - запазена, като се имат предвид нарастващите разходи за финансиране и негативните рискове пред икономическия растеж. Според нас това означава, че фискалната политика трябва се концентрира върху запазването на буфери да се стреми да бъде рестриктивна.
Както току-що споменах, има възможност за смекчаване на въздействието на инфлацията върху уязвимите групи, ако това стане чрез предоставяне на прецизно насочена подкрепа на тези, които наистина се нуждаят от нея. Препоръчваме също така подкрепата да бъде временна. Трябва да се избягват мерки, които могат да имат трайно въздействие върху фискалната устойчивост.
В средносрочен план благоразумната фискална политика също трябва да се поддържа предвид демографския натиск и необходимостта от запазване на буфери с оглед на продължителната несигурност по отношение на икономическите перспективи.
Доходността и спредовете на българския дълг нараснаха значително през последните месеци. Какъв риск крие това за страната и смятате ли, че тези повишени нива са временни, или правителството в София трябва да свикне с тях?
Публичният дълг на България е сред най-ниските в Европа - под 25% от БВП. Това е основно предимство на икономиката, което се дължи на прилагането в продължение на години на благоразумна фискална политика. Освен това почти целият публичен дълг има средносрочен до дългосрочен матуритет. Следователно рисковете за България, свързани с рязкото повишаване на доходността, което се наблюдава напоследък, са ограничени.
Смятате ли, че България е готова да приеме еврото на 1 януари 2024 г.? Какво трябва да се направи през следващата година, за да се гарантира, че преходът ще бъде плавен? Виждате ли някакви преки големи положителни или отрицателни ефекти?
През последните 25 години валутният борд осигури икономическа стабилност, подкрепена от разумна фискална политика. Макар че България се отказа от гъвкавостта на валутния курс като инструмент за абсорбиране на външни шокове, тя вече извлече много, но не всички ползи от по-пълната интеграция в еврозоната. Тези допълнителни ползи включват намаляване на несигурността относно бъдещите политики в страната и по този начин насърчаване на чуждестранните и вътрешните инвестиции, намаляване на транзакционните и разходите за финансиране и намаляване на рисковете от нестабилните капиталови потоци, които обикновено засягат малки нововъзникващи пазари с отворена икономика като България.
Пълноправното членство в еврозоната също така ще даде възможност на България да участва при взимането на решения за паричната политика, докато при валутния борд България само прилага паричната политика на ЕЦБ, без да има принос при взимането на решенията за нея. Властите работят за осъществяване на необходимата правна и техническа подготовка, но все още има много работа за вършене и членството в еврозоната трябва да остане основен политически приоритет.
В последното заключително изявление на МВФ за България споменахте, че "реформата на ниската плоска ставка на данъка върху доходите на физическите лица може да помогне за създаването на фискално пространство и за намаляване на неравенствата". Все още ли смятате, че такава реформа е необходима?
Да, смятам, че това би било полезна мярка. България има големи социални и инвестиционни нужди, за да повиши жизнения стандарт на населението. В същото време, както споменахме, в средносрочен план продължава да е необходима благоразумна фискална политика. Повишаването на ефективността на публичните разходи би подобрило възвращаемостта на разходите и би освободило ресурси за финансиране на по-големи инвестиции в инфраструктурата, образованието, здравеопазването и социалната закрила.
Преразглеждането на ниския плосък данък върху доходите на физическите лица също така би могло да увеличи наличните фискални възможности, а повишаването на преразпределителния ефект на подоходния данък би могло да бъде мощен инструмент за ограничаване на високото и нарастващо неравенство в доходите в страната.
Кои са трите най-неотложни реформи, от които България се нуждае в момента?
В краткосрочен план основният приоритет е справянето с инфлацията. В по-дългосрочна перспектива подобряването на производителността и конкурентоспособността ще бъде от решаващо значение за успешното приемане на еврото и за повишаването на жизнения стандарт.
Как да се подобри производителността? На първо място, чрез укрепване на управлението, повишаване на прозрачността и борба с корупцията. Тези мерки са от решаващо значение за подобряване на бизнес средата, повишаване на качеството на публичните инвестиции и насърчаване на по-справедлива и по-приобщаваща икономика.
Второ, много е важно да се инвестира в човешкия капитал: образование, здравеопазване, социална закрила. Например резултатите в областта на образованието в България, измерени от ОИСР, остават доста под средните стойности за ЕС и по-новите му държави членки. Освен това несъответствията в уменията са вторите най-високи в ЕС, което задълбочава проблема с недостига на работна ръка и допринася за по-ниска производителност.
Трето, необходимо е да продължи насърчаването на по-зелената икономика и на цифровизацията. Използването на цифрови технологии от предприятията и цифровите умения на населението са сред най-ниските в Европа независимо от напредъка в изграждането на поддържаща инфраструктура.
Същевременно обаче поемането на нов дълг или разсрочването на съществуващ такъв се оскъпява и това увеличение на разходите за финансиране може да се запази за по-дълъг период от време в зависимост от продължителността на затягането на паричната политика на основните централни банки в глобален план и от оценката на финансовия пазар за качеството на вътрешните политики. Това отново изисква благоразумна фискална политика, тъй като опитът ни показва, че публичният дълг може бързо да нарасне при увеличаване на бюджетния дефицит и на разходите за финансиране.
Някои политически партии настояват за по-нататъшно увеличаване на пенсиите и минималната работна заплата в страната, за да се защитят доходите от високата инфлация. Целесъобразна ли е подобна политика в момента и позволяват ли публичните финанси на България такива разходи?
В сравнение с останалите страни - членки на ЕС, бедността сред възрастните хора в България продължава да е висока. Около половината от пенсионерите получават минимална пенсия, която до неотдавна беше доста под прага на бедността. От 2020 г. насам пенсиите бяха значително увеличени. Това ще спомогне за намаляване на бедността. Увеличаването на пенсиите обаче не е придружено от мерки за осигуряване на тяхното финансиране. Това ни дава основание за загриженост разминаването на разходите и приходите на пенсионната система да не застраши нейната устойчивост. Препоръчваме да се извърши цялостен преглед на пенсионната система, за да се разработят реформи, които биха могли да осигурят нейната устойчивост, както и адекватност на нивата на пенсиите.
Българският парламент вече реши да удължи държавната помощ за предприятията за компенсиране на високите цени на електроенергията и през 2023 г. Смятате ли, че тази мярка е устойчива и как оценявате фискалните и макроикономическите ефекти от нея?
Компенсациите за електроенергия, които се отпускат на всички фирми, помогнаха да се смекчи въздействието на високите цени на енергоносителите. Тези субсидии обаче са скъпоструващи от фискална гледна точка. Освен това те водят до изкривяване на пазара и възпрепятстват икономиите на енергия, които са необходими, за да се подпомогне преодоляването на текущата енергийна криза, и в бъдеще да подкрепят целите на България по отношение на зеления преход. С понижаването на цените на енергията препоръчваме съществуващите компенсации за електроенергия за дружествата да бъдат постепенно намалени и заменени от по-добре насочена подкрепа, която да се предоставя пряко на уязвимите домакинства, както говорихме по-рано.
Почти всяка макроикономическа прогноза за България предвижда повишаване на инвестициите през 2023 г. благодарение на средствата от фондовете на ЕС и плана за възстановяване. В България се обсъжда дали е политически възможно и оправдано да се извършат реформите, включени в плана за възстановяване. Какъв би бил рискът за страната, ако България не успее да постигне договорените цели и тези плащания бъдат спрени?
Социалните и инвестиционните нужди на България са значителни. Средствата от следващото поколение фондове на ЕС заедно с ресурсите по дългосрочния бюджет на ЕС за 2021 - 2027 г. имат жизненоважна роля за подпомагане на устойчивата реализация на реформите и инвестиционните планове за подобряване на конкурентоспособността, насърчаване на по-висок и по-приобщаващ растеж и ускоряване на сближаването с жизнения стандарт на другите държави - членки на ЕС. Това включва укрепване на върховенството на закона, насърчаване на цифровизацията и иновациите, екологизиране на икономиката и засилване на енергийната сигурност. Забавянето на постигането на договорените цели може да възпрепятства доверието, частните и публични инвестиции, потенциалния растеж и да забави сближаването на доходите с тези на партньорите от ЕС.