© Дневник
Премиерът Николай Денков на пресконференция в Министерски съвет
Кой ще стане кмет?
Научавайте първи резултатите през целия ден на изборите с бюлетина "Дневник Експрес"България е държавата с най-голям напредък в прилагането на върховенството на закона през изминалите 12 месеца. Това показват данните в новия доклад на World Justice Project (проект за измерване и оценяване на нивото на правосъдието по света) за 2023 г., публикуван на 25 октомври.
Напредъкът в прилагането на върховенството на закона в България между 2022 г. и 2023 г. е в рамките на 1,7% от 2022 г. и се дължи на подобрено правоприлагане във всички области, с изключение на регулацията, казва се в доклада.
© WJP
Петте държави с най-голям напредък в прилагането на върховенството на закона от 2022 до 2023 г.
Освен за изминалите 12 месеца, в прессъобщението за публикуването му е включена класация и на петте държави с най-голям прогрес в периода 2016 - 2023 г. България не е сред тях. Вместо това сред отличниците по този показател е Молдова, която през юни 2022 г. получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС.
© WJP
Петте държави с най-голям напредък в прилагането на върховенството на закона от 2016 до 2023 г.
Най-високо класираната държава в индекса на върховенството на закона на WJP за 2023 г. е Дания, следвана от Норвегия, Финландия, Швеция и Германия. Държавите в дъното на класацията са Венецуела, Камбоджа, Афганистан, Хаити и Демократична република Конго.
"За хората, които през последните месеци подготвихме проектите и обсъждахме с парламентарните групи промените в законите, свързани с правосъдната система, това не е изненада", коментира класирането на България в индекса премиерът Николай Денков на брифинг в Министерския съвет на 25 октомври, съобщава БТА.
Той свързва постижението на страната с "усилието, положено през последните месеци", което "започна да дава резултати. Първият резултат беше премахването на механизма за наблюдение на България. Това е вторият, който получава международна оценка. Има много позитивна подкрепа и оценка през последните дни от Европейската комисия".
Същевременно министър Денков отчита, че България е предпоследна в Европейския съюз и "има още много работа".
В публикация в Euraktiv авторът ѝ Макс Гриера, който е репортер на изданието, специализиран в конституционните въпроси и политически теми, коментира, че България може да използва класирането си в индекса, за да лобира в Австрия и Нидерландия за отблокиране на кандидатурата на страната за влизане в Шенгенското пространство. И двете държави изтъкват опасенията за върховенството на закона като основни аргументи за недопускане на България в Шенген.
Ден преди публикуването на резултатите от Индекса за върховенството на закона Николай Денков беше на официално посещение в Австрия, където се срещна с канцлера Карл Нехамер.
"Още вчера сутринта на летището, преди да полети самолетът към Виена, казах много ясно, че не може да се очаква за един ден да се промени на 180 градуса решението на Австрия. В дипломацията е така, трябва да се работи упорито и системно, за да може всички да бъдат убедени, че правилното решение е България и Румъния да са вътре в Шенгенската зона", каза още премиерът на брифинга в МС.
Въпреки че е държавата, при която е отчетен най-голям регрес в зачитането на върховенството на закона между 2022 г. и 2023 г., Гърция остава пред България в регионална класация. Тя покрива 31 държави от ЕС, Европейската асоциация за свободна търговия и Северна Америка. Двете държави заемат съответно 29-о и 30-о място, изпреварвайки единствено Унгария.
Според измерването на индекса отслабването на върховенството на закона в Гърция за изминалите 12 месеца е от 1,4%. За периода 2016 - 2023 г. обаче то е по-малко от половин процент. Най-голям спад е регистриран в областите на гражданското и наказателното правосъдие, съответно с намаление от 2,2% и 4,3% спрямо 2022 г.
© WJP
Между 2022 г. и 2023 г. върховенството на закона е по-малко устойчиво в 82 държави (в червен цвят; колкото по-тъмен е нюансът, толкова по-голям е регресът), срещу 58, в които е укрепнало.
За проекта и индекса на WPJ
WJP е международна организация на гражданското общество със седалище във Вашингтон, окръг Колумбия, чиято мисия е "да работи за напредък на върховенството на закона по света". Основана е през 2006 г. като президентска инициатива на Американска асоциация на юристите (American Bar Association).
Докладите на World Justice Project представят силните, слабите страни, напредъка и неуспехите в държавите по света от 2008 г. насам. В изданието на 2023 г. са представени и класирани по различни критерии 142 държави и юрисдикции, обхващащи 95% от населението на света. Резултатите на индексния фактор отразяват гледните точки и опита на повече от 149 хил. обикновени хора и 3400 правни експерти по целия свят.
Две държави бяха добавени към индекса тази година: Кувейт, на 52-ро място от 142 в световен мащаб (седем места пред България) и на 2-ро място в региона на Близкия изток и Северна Африка; и Черна гора - на 57-о място в световен мащаб (две места пред България) и на 2-ро място в Източна Европа и Централна Азия.
© WJP
България заема 59-о място в Индекс за 2023 г. в компанията на следните 9 държави.
За изработването на Индекса са събрани, валидирани и анализирани данни, организирани в осем фактора, които обхващат концепцията на върховенството на закона: ограничения на правителствените правомощия, липса на корупция, открито управление, основни права на човека, ред и сигурност, регулаторно прилагане, гражданско правосъдие и наказателно правосъдие.
"Върховенството на закона продължава да се руши в повечето страни и през година. Над 6 милиарда от хората на планетата са жители на страна, в която върховенството на закона е отслабено между 2022 и 2023 г.", казва се в прессъобщението към доклада. Откакто авторитарните тенденции тласнаха света към регрес на върховенството на закона през 2016 г., глобалният спад е засегнал 78% от страните, показва последният индекс.
Факторът, указващ влияние върху върховенство на закона, който намалява в най-голяма степен между 2016 г. и 2023 г., е този за защитата на основните права - спад в 77% от страните.
Степента на защита на правата на човека, която е друг измерител, интегриран в индекса, включва показатели като гражданско участие, свободата на събиране и сдружаване, свободата на мнение и изразяване и свободата на религията. При всеки от тези показатели са отчетени много големи спадове между 2016 г. и 2023 г. - между 83 и 76 процента, съответно.
© WJP
Държави, в които системите за гражданско правосъдие са отслабени (в червен цвят) в сравнение с 2022 г.
Тази и други негативни тенденции от изминалите години са установени и в анализа за изминалите 12 месеца, но спад е отчетен в по-малко държави, отколкото в предходните години. От друга страна, влошаването на функционирането на съдебните системи сега се разпространява, като все повече държави срещат трудности в усилията да осигурят на хората навременно и достъпно правосъдие. Гражданското правосъдие - като фактор при измерването на резултатите на държавите в индекса, отбелязва спад в повечето страни тази година.
"Светът остава обхванат от рецесия на върховенството на закона, характеризираща се с прекомерни действия на изпълнителната власт, ограничаване на човешките права и съдебни системи, които не успяват да отговорят на нуждите на хората", обобщава картината, която новият доклад на WJP рисува, съоснователят и президент на проекта Уилям Х. Нойком.
Хората по света плащат цената.
Уилям Х. Нойком - съосновател и изпълнителен директор на World Justice Project
