© Reuters
Плакат на Бакир Изетбегович от Партията за демократично действие (SDA).
Насред заплаха от разпад, раздробяване или и двете едновременно Босна и Херцеговина ще търси за пореден път на общи избори решения на трудни проблеми на икономиката, корупцията и върховенството на закона.
Справянето с тях обаче е много далеч - най-малкото защото страната е в най-тежката си политическа криза от войната през 1995 г. Тя е свързана с начина, по който е организирана Босна и Херцеговина след войната - със 100 хил. жертви - до неотдавна възприемана като най-кървавия и интензивен конфликт в Европа след Втората световна война.
Властта в страната, на базата на Дейтънското мирно споразумение от 1995 г., е изградена така, че трите основни общности - сърби, хървати и бошняци - да могат винаги да управляват. Страната има две основни съставни части - Федерация Босна и Херцеговина (предимно за бошняци и хървати) и Република Сръбска (където живеят основно сърби), заедно с територията със специален статут Бръчко.
Етническата мозайка (която дори не отразява добре състава на страната, тъй като малцинства като роми и евреи остават на практика изключени от властта) и кървавото минало са сред причините за сложната организация на страната: в държавата с под 3.3 млн. души население има 14 правителства и 136 министри. Смята се, че в Босна е най-сложната система на управление в света.
Набор от проблеми
В тази среда най-очакваната персонална политическа битка обикновено е за постовете на президентите - един сърбин, един бошняк и един хърватин, които се редуват на председателския пост - доколкото в президентството, макар да има малко правомощия, са съсредоточени компетенции във външната политика. Тази година с по-голям интерес вероятно ще се наблюдава надпреварата при хърватите (където левият Желко Комшич се бори за преизбиране насред атаки от националисти заради визията си за "гражданска Босна), отколкото тази при сърбите. Причината е, че най-известният босненски сръбски политик, заемащият сега поста Милорад Додик, не е кандидат за преизбиране: той иска да се върне на поста президент на Република Сръбска.
© Reuters
Желко Комшич и бошняшкият му колега Шефик Джаферович с турския президент Реджеп Тайип Ердоган
Половин година преди войната в Украйна Додик обезпокои Европа и САЩ с риска от нов конфликт след упорити заплахи за с отделяне на Босна вече 15 месеца, след като решение на предишния върховен представител на международната общност в края на мандата му разпали противоречиви чувства в страната. Миналата година Додик дори прокара законодателство, за да извади Република Сръбска от съвместните босненски съдебни, данъчни и отбранителни институции и да създаде регионални заместници. Американски и британски санкции обаче го накараха да се откаже от тези ходове.
Санкционираният от САЩ, поддържан от Кремъл и Будапеща, политик даде наскоро интервю за сръбска медия, в която отново обясни: "Не можем да останем в Босна. Босна и Херцеговина не е нашето място, а постоянно се опитва да спъва развитието ни." Додик, който редовно изтъква връзките си с Путин (и му гостува в деня на обявяването на частичната военна мобилизация), повтори и обичайните позиции на Кремъл за затъващата в проблеми Европа, отслабващата Америка и очертаващия се нов световен ред. В този ред имало Додик, който "може да се обади на Путин днес и да се види с него утре." Освен това ентусиазмът за Европейския съюз е изгубен, защото ЕС създава повече проблеми, отколкото решения.
За победата на Додик, който се изправя срещу млад икономист в битката за президентството на Република Сръбска, се застъпи унгарският премиер Виктор Орбан, известен с приятелството си с Додик и финансовата поддръжка, която обещава за тази съставна част на Босна.
За досегашния пост на Додик в националното президентство фаворит е Желка Цвиянович, която бе президент на Република Сръбска, след като Додик напусна поста.
© Reuters
"Наложен"
Сегашният върховен представител, Кристиан Шмид, пък си навлече гнева на бошняците (мюсюлмани), с планове, които впоследствие изостави: да промени изборното законодателство така, че хърватите - и то една конкретна партия, посестрима на управляващите в Загреб - да получи монопол върху властта на различни нива.
Сред самите хървати водещи политици отново се завърнаха към идеята за трета съставна част на Босна. В сегашния си вид изборният закон е проблемен за тях, тъй като заради начина, по който се гласува и се броят мандатите от кантоните, хърватинът в президентството се избира с гласовете на бошняците.
Това налива масло в огъня сред националистическите сили на бошняците (най-голямата етническа група в страната): изборната реформа, която Шмид заплашваше да наложи (той има право, когато сметне, че бездействието на политическата класа е заплаха за стабилността и сигурността), според тях би консолидирало влиянието на Хърватския демократичен съюз (ХДС, от който в момента не е президентът). От своя страна хърватите обвиняват бошняците, че избират хървати, които не преставляват националните им интереси; така хърватинът в президентството е "наложен".
© Reuters
Председателят на ХДС (и бивш президент) Драган Чович с кандидата за президентството от същата партия Боряна Крсто.
Интригата се задълбочи, когато хърватското правителство призна тази седмица (след снимки на пътувания на Шмид до Загреб), че "месеци наред" е обсъждало с представителя "цялостно и дискретно" възможността за промени в изборното законодателство.
По-късно германски медии писаха, че Шмид все пак може да наложи изборната реформа, след като приключат изборите.
Засилен интерес
Общо 72 политически партии 38 коалиции и 17 независими кандидати ще се надпреварват във вота.
Гласуването ще е още за депутати в националните, регионалните и кантонални събрания. Парламентът е от две камари: представители на която и да е от трите групи могат да блокират законодателство в долната камара, ако чувстват, че интересите им са застрашени - една от причините, според някои критици, решенията в страната да се взимат толкова трудно. Впрочем двукамарни са и местните парламенти на Федерацията и Република Сръбска.
Част от ненационалистическите партии обвиняват управляващите, че използват деликатни теми като идентичността, за да отклонят вниманието от реалните проблеми - инфлацията, емиграцията, нуждата от намаляване на бюрократичната тежест, изкореняването на организираната престъпност.
Въпреки липсата на напредък в основни реформи - включително такива, които бяха нужни по пътя към евроинтеграцията (Босна дори още не може да получи статут на кандидат) - интересът към Босна нарасна отново в последната година (от Запада, Турция и други) покрай войната в Украйна. Европейският съюз например подсили мисията си часове след началото на конфликта с Украйна, като изпрати още военни.
Европейският съюз и НАТО напоследък засилиха наблюдението си над Босна, притеснени, че нестабилността от войната в Украйна може да се разпространи там. ЕС почти удвои своите мироопазващи сили EUFOR в Босна.
Макар повечето наблюдатели да очакват добри резултати за националистите, да се очертае ясна прогноза, е трудно, заради липсата на надеждни проучвания на общественото мнение. Най-непредвидим е резултатът при бошняците, чийто политически живот е най-многообразен.
