Федералният резерв започна да повишава лихвите, за да се бори с инфлацията в Америка преди цели шест месеца. Но решимостта му да смаже растящите цени, независимо от цената за икономиката, едва сега започва да се проявява. Последното заседание на централната банка, което приключи на 21 септември, беше последвано от драматични движения на финансовите пазари по света. Икономическите последици ще дойдат малко по-бавно, но няма да бъдат по-слаби.
След срещата Джером Пауъл, председател на Фед, каза, че централната банка е "твърдо решена" да намали инфлацията, която в момента е 8.3%, до целта си от 2%. Тази решимост доведе до скок в доходността на държавните облигации и до срив на фондовите пазари. Доходността на десетгодишните държавни облигации се повиши с близо половин процентен пункт. На 28 септември тя скочи над 4% за първи път след глобалната финансова криза, след което леко падна. По-високите лихвени проценти в Америка стимулираха долара. Доларовият индекс DXY, който отразява двицението му спрямо половин дузина основни валути, се повиши с близо 18% тази година и сега е на най-високата си стойност от повече от две десетилетия.
Обратната страна на силния долар е че той създава драми на други места. Във Великобритания стерлингът се потопи в спиращо дъха движение, подпомогнато от решението на правителството да разкрие най-големите данъчни облекчения ("мини-бюджета") в страната от 70-те години на миналия век. Краткосрочните лихви се покачиха също толкова впечатляващо. Междувременно на 26 септември еврото падна до най-ниското си ниво спрямо долара от две десетилетия насам. Очакванията за повишение на лихвените проценти от страна на Европейската централна банка, която се бори с вносната инфлация, също накараха доходността на облигациите в еврозоната да се повиши. В силно задлъжнялата Италия тази по десетгодишните държавни облигации не е далеч от тревожните 5%.
Резките валутни движения доведоха до поредица от интервенции. В Япония, където централната банка води все по-самотна битка за поддържане на ниски лихвени проценти, правителството се намеси, за да подкрепи йената за първи път след азиатската финансова криза от 1998 г.; Централната банка на Индия също се намеси, за да подкрепи рупията. Централната банка на Китай изисква от банките да попълват резерви, когато продават договори за валутни деривати, което затруднява залагането срещу юана.
Европа изглежда ще пострада най-много. Енергийната криза вече хвърли дебеля сянка върху континента, като икономистите очакват следващите две или три тримесечия да бъдат с отрицателен растеж на БВП в еврозоната. Годишната инфлация вече е над 9%, а по-слабото евро допълнително ще повиши цената на вносните стоки. Европейската централна банка, нетърпелива да укрепи надеждността си в борбата с инфлацията, сигнализира, че възнамерява да повиши лихвите два пъти тази година, за да задържи инфлационните очаквания под контрол. Това само ще задълбочи рецесията на континента.
Що се отнася до Америка, най-голямата икономика в света преживя завиден бум през последните години, подкрепена от фискалната щедрост по време на пандемията от COVID-19. Покачващите се лихви нанасят удар на пазара на имоти, най-чувствителната към лихвите част от икономиката. Според последния индекс на Case-Shiller, публикуван на 27 септември, цените на жилищата са паднали с 0.3% през юли в сравнение с предходния месец, което е най-големият подобен спад от десетилетие.
Засега обаче има малко признаци за по-широко забавяне в Америка. Основната инфлация (без храни и енергия), при годишен темп от 6.3%, все още е значително по-висока, отколкото Фед би искал. За разлика от жилищния пазар, инфлацията обикновено отнема известно време, за да реагира на по-високите лихвени проценти. И докато не падне, няма да има облекчение от повишаване на лихвите. Г-н Пауъл каза, че ще търси "убедителни доказателства, че инфлацията се движи надолу". Останалият свят ще наблюдава също толкова тревожно.
Голямото неизвестно е въздействието на тези сблъсъци върху финансовата система, която се е променила значително след кризата от 2007-09 г. Финансисти и политици са съгласни, че банките са много по-сигурни. Но им някои странни дисфункционалности в по-слабо наблюдавани ъгли на системата, които не могат да бъдат изключени. Една илюстрация за това дойде скоро след като британските облигационни пазари бяха ударени от "мини-бюджета". Пенсионните фондове, които са използвали деривати, за да се предпазят от лихвен риск, се оказаха принудени да набират пари, за да изпълнят изискванията за обезпечение. Те събраха тези пари, като разпродадоха облигации с дълъг срок на годност, като поставиха началото на порочен кръг от продажби и по-високи лихви. На 28 септември Английската централна банка се намеси, заявявайки, че ще изкупува дългосрочните облигации, за да възстанови реда.
Друго притеснение произтича от приблизително 24 трлн. долара активи на частния пазар, които нараснаха през последното десетилетие. Досега през годината те са спаднали само с 11%, по оценки на JPMorgan Chase, което е много по-малко от спада от около 20% на борсовите акции и облигации. Ако спадовете на частните пазари на активи наваксат тези при публичните пазари, собствениците им ще понесат по-големи загуби. Не е ясно кой точно е на въдицата.
От друга страна, въздействието върху световната икономика е по-ясно и това не е добра новина. Благодарение на кризата с природния газ в Европа и забавянето на жилищния сектор в Китай, перспективите му вече изглеждаха рисковани. В прогнози на ОИСР, публикувани на 26 септември, се казва, че глобалният БВП ще нарасне само с 3% тази година, което е под 4.5%, които очакваше през декември. Цените на суровините, барометър за състоянието на световната икономика, паднаха през последните месеци. Цената на барел суров петрол Brent сега е в района на 83-88 долара за барел, нива невиждани, откакто Русия нахлу в Украйна. Цените на медта и другите индустриални метали също се понижават.
Волатилността на пазарите през последните дни ще увеличи болката. Нарастващата доходност на държавните облигации води до по-високи разходи по заеми за домакинствата и компаниите. В Америка лихвеният процент по 30-годишна ипотека с фиксиран лихвен процент се повиши до 6.9%, най-високото ниво от финансовата криза насам. Във Великобритания заемодателите спряха за кратко някои нови ипотечни заеми поради променливите лихвени проценти. Доходността на по-рисковите корпоративни облигации с висока доходност или "боклук" се е увеличила повече от два пъти в Америка и еврозоната, съответно до 9.4% и 7.8%.
