© Георги Кожухаров
Несъгласните с правителство на всяка цена ще бъдат заклеймявани като безотговорни.
Засилват се призивите да проявят отговорност политици и лидери, които ще влязат в 48-ото Народно събрание, а целта се дефинира като създаване на редовно правителство, което да преведе страната през връхлитащите кризи. Повишава се и градусът на призивите за фаталност на вариантите, ако не бъдат осъществени, разнообразяват се и поводите, включително и тези от историята.
Дори служебният премиер Гълъб Донев свърза в тържествената си реч годишнината от обявяването на независимостта с изборите и призова да се поучим от уроците на историята и "да си подадем ръка над разделителните линии в името на единението". Само че историческите факти отпреди 114 години не свидетелстват да е имало пълно единомислие на партиите дори за обявяване на независимостта, разделителни линии са действали и тогава чрез съществуващата опозиция, която не е приела възторжено идеята без консултация с една от великите сили.
Имало е обаче лидерска воля и решителност на управляващата партия, която в единодействие с държавния глава успява да осъществи голямата национална цел.
Но да се върнем към близкото бъдеще без други исторически паралели: призивите за отговорност ще стават все по-настойчиви в деня след изборите и ще чуваме как "разделителните линии трябва да бъдат преодолени в името на съставяне на правителство." Някои сигурно ще твърдят, че и "на всяка цена."
Разделителните линии определят облика на всяка партия
- а ако е вярно и не е само теоретичен постулат, че парламентарната демокрация се осъществява чрез партиите, за каквато претендира да е България, то призивът за единение с цел - в конкретния случай - съставяне на правителство, е изначално сбъркан и заслужава друг тип анализ.
Но да оставим теорията и историята - преодоляването на разделителните линии сега се представя като отговорност. Призоваващите не уточняват пред кого. И премълчават, че щом отиваме на избори, отговорността на избраните не може да еволюира след изборите в някаква абстракция, а си остава отговорност на избраните пред онези, които са ги избрали заради това, което са представили преди избора.
А когато се налага да бъдат преодолени различията в името на голяма национална цел,
"подаването на ръка" над разделителните линии се прави отговорно само с пълна откритост
В края на миналата година "Продължаваме промяната" успя да намери пресечните точки между разнородни партии, чрез една обединяваща ги цел - разграждане на корупционния модел "ГЕРБ", обгърнал държавата чрез сливане на политическа, олигархична и прокурорска власт. Защо не беше успешно е отделна тема. На седмия месец правителството беше свалено с безпрецедентен вот на недоверие - единствен за 32-те години преход. В името на това сваляне преодоляха разделителните си линии другите 4 парламентарни партии - ГЕРБ, ДПС, "Има такъв народ", "Възраждане".
Преодоляха различията си скрито зад завесата
- и до днес не се е чуло ясно, логично и с конкретика мотивирано обяснение какво наложи спешно да бъде свален председателят на парламента Никола Минчев и веднага след него кабинетът "Петков".
Такива въпроси не са "безсмислено връщане назад вместо да гледаме напред", както възразяват анализатори и политици. Не може да искаме от свалените да проявят отговорност след 2 октомври, преди да са изяснени за публиката истинските мотиви на свалилите ги. И до днес остава загадка защо в деня на изтеглянето на четиримата министри от Слави Трифонов на 8 юни откъм президентската институция не се чуха и две думи като оценка на драстичния акт, независимо дали укорителна или позитивна. Сякаш нищо не се беше случило, сякаш не им е направило никакво впечатление - това мълчание, последвано от безадресно призоваване на партиите към отговорност, е многозначителен детайл към пъзела.
Истината е, че всеки сам си преценя
Плюс Бойко Борисов, който само няколко дни след като бе заявил, че не бивало да си отива това правителство, а да си изпие до дъно горчивата чаша, изведнъж прогледна за точно обратната необходимост и внесе вот на недоверие. Явно различни мотиви - една цел. Събарянето дойде на фона на предприетите най-остри действия срещу организираната корупция, завзела границата. Така погледнати поредицата от факти насочват към логичния извод, че изтеглянето на министрите не беше изолиран партиен акт, а договорено свирен старт за сваляне на правителството.
Хипотезата се потвърждава и от първите дни на служебното правителство, стартът му бе белязан с всеобхватни обвинения съм сваления кабинет, докато същевременно призовава към единение и отговорност.
Но да погледнем кой какво предлага часове преди изборите. Целта на "Продължаваме промяната" за разтуряне на модела " ГЕРБ" остана непроменена и даже фокус на кампанията им. За обещанието да продължи "решителна борба с корупцията" за тях гласуват хиляди избиратели, добавени към подкрепящите "Демократична България", която не се е отказала да иска върховенство на закона и реформа, която започва и със смяната на главния прокурор.
Срещу това сигурно ще противопоставят важността (първо) да преминем през идващата зима, в името на която трябва на всяка цена да се направи правителство. Такова противопоставяне и разделяне на целите би било дълбоко съмнителна отговорност.
През юли 2020 г. в синхрон с гражданските протести президентът Радев се обяви радикално срещу корупционното статукво (да, срещу същия модел ГЕРБ) и в обръщение към народа, излъчвано пряко от националните телевизии, поиска оставката на правителството на Борисов и на главния прокурор Иван Гешев.
Днес служебното правителство участва в предизборната борба срещу сваленото правителство и партиите, които останаха в него, с главна посока на ударите "Продължаваме промяната" и паралелно "Корнелия Нинова", а същевременно учестяват призивите към единение и отговорност.
В името на какво? Ами логично, произтичащо от видимите действия - в името на запазване на модела, срещу който всъщност преди две години хората излязоха на площада.
Еволюция в тази посока - към запазване на модела, е протичала извън погледа на публиката и с различни мотиви от страна на президента и от страна на Борисов, затова и призивите към партиите за отговорност звучат абстрактно и подбуждат тежки въпроси. (А въпросите съвсем ще се сгъстят, ако се окаже невъзможно съставяне на каквото и да е правителство: тогава служебното остава за неясен период, и то с парламент, който би могъл и послушно да послужи...)
Можем да си представим на какво ще бъдем свидетели
в следизборните дни - да чакаме още по силни призиви за отговорност
Ако са верни анкетите на социолозите и ако можем да отсеем някакви намерения в предизборните телевизионни изяви на Томислав Дончев (Борисовите монолози са неподвластни на оценка откъм причинно-следствени връзки, а на финала на кампанията поиска партийните лидери да са министри), ГЕРБ ще призове за разговори "Продължаваме промяната". Но няма да призовава за коалиция БСП, нито ДПС, а ще предложи кабинет, формално не коалиционен и дори може би формално без Борисов, за да му се сложи етикетът експертен.
Сигурно ще се договаря подкрепа от ДПС и "Има такъв народ" (ако влезе), плюс който още желае. Така хем няма да бъде докоснат моделът, който "Продължаваме промяната" иска да разгражда и Борисов може да е спокоен, хем другите, които не желаят да подкрепят тази "зимна формула за власт" ще бъдат заклеймявани от сутрин до вечер като безотговорни пред народа, понеже са отказали (съ)участие с отговорните.
С две думи - още от същото, чрез вездесъщите инструменти на завладяната държава и проваления български преход - ДПС и задкулисието.
Какъв ще е новият парламент: финалните прогнози на социолозите за победителите на 2 октомври
