И влизат партийните лидери в едно телевизионно студио

24 март 2009 г. В предаването "Референдум" на националната телевизия се провежда първият телевизионен дебат между лидерите на ГЕРБ и БСП Бойко Борисов и Сергей Станишев. Участват и техните екипи, които защитават икономически програми за изход от кризата. Дебатът не е част от предизборната кампания, но в следващите месеци предстоят два вота - за европейски и местен парламент. На 5 юли 2009 г. ГЕРБ печели парламентарните избори с 39.72% от гласовете, повече от два пъти от резултатите на "Коалиция за България" (17.70%). За премиер е избран Борисов. В следващите 14 години той става вторият най-дълго управлявал премиер на България, но нито веднъж не влиза в директен дебат с опонентите си.

Поредната предизборна кампания (пета за две години) е към финала си, но и този път лидерите на основните политически партии няма да застанат в пряк сблъсък на обещания и стратегии, показа проверка на "Дневник". И отново липсата на такъв дебат е свързана с нежеланието на самите лидери или щабовете им (макар те официално да не коментират темата). На второ ниво е темата, ако такъв диспут се провежда дали обществените медии или пул от медии да са общ домакин и излъчването да е с максимално покритие. Те са готови да намерят формула и дори съобразяване със сложните изисквания на Изборния кодекс, за да направят дебат възможен.

Провеждането на лидерски разговор е препоръчвано от европейски организации, икономическата и геополитическата ситуация изискват директно и ясно посочване на решения и планове, но обсъждането в ефир се свежда до много различни дебати (в някои медии са дори обозначени като безплатни) с участието на представители от ръководствата на партиите. Само в "Панорама" (на 24 март) по БНТ участваха един от съпредседателите в "Продължаваме промяната - Демократична България" (новата коалиция се представя с шестима лидери) Асен Василев и председателя на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Част от лидерите се включват само за индивидуални интервюта, но за поредна кампания други от тях не приемат и поканите да застанат пред въпросите на "Дневник" и "Капитал". (Специалният формат "Бъдещата власт" с прогнози ще има ли управление след изборите - гледайте на 28 и 29 март в двете медии).

Какъв е проблемът

Скептични за провеждането на дебат и по време на тази кампания са от БНТ. Генералният директор на националната телевизия Емил Кошлуков заяви пред "Дневник", че се прави опит за организирането му, но не е оптимист. За последно телевизията бе домакин на дебата между Румен Радев и Анастас Герджиков преди балотажа на президентските избори през 2021 г., като този формат е изрично уреден в Изборния кодекс (чл. 195). "При парламентарни избори е по-трудно заради многото лидери и претенции", обясни Кошлуков.

Той посочи и още един възможен проблем. Според поправка в Изборния кодекс, приета от 45-ото Народно събрание, партиите и коалициите, които са регистрирали кандидати за депутати във всички изборни райони, имат право на равно участие в БНТ и БНР. "Би могло ЦИК да ни санкционира, ако в дебат участват само лидерите на парламентарните партии. От друга страна този формат е извънреден, не е част от споразумението, което се подписва с представителите на партиите за техните участия. Ако успеем да убедим лидерите, то с юристите ще търсим вариант", заяви Кошлуков.

Според него е добре да има такъв дебат и той посочва препоръка за нуждата му от международните наблюдатели, сред които ОССЕ.

Подобно мнение изказа пред "Дневник" генералният директор на БТА Кирил Вълчев, преди това дългогодишен водещ в "Дарик радио" . Той смята, че е много трудно да се състои пълноценен дебат при повече от трима-четирима участници. Според него е важно освен политиците, единодушие за такъв формат да бъде постигнато и от големите медии, които да определят общ водещ. След това да бъде потърсена приемлива формула на избор кои ще са дебатиращите, а медиите да устоят дебатът да е наистина лидерски. Подчертавайки, че спецификата на БТА е по-различна, той все пак допуска тя да е възможна платформа за провеждане на дебат поради равната си отдалеченост, но само при предварително постигнато съгласие.

От БНР коментираха за "Дневник", че ГЕРБ, "БСП за България" и ДПС от години не участват в никакви дебати в национален ефир.

"Малките партии и коалиции участват във всички безплатни форми. Отказите от участие основно са от големите участници, които не искат да дебатират нито помежду си, нито с извънпарламентарно представени", заяви Пламен Дичков, търговски директор и ръководител на работната група на БНР за предизборната кампания. Радиото организира безплатни диспути по различни теми, а в лидерски дебат се включват основно представителите на извънпарламентарни партии.

За разлика от обществените, частните медии нямат регламентирани правила за провеждане на дебатите. За "Дневник" от "Нова телевизия" коментираха, че организирането на лидерски дебат винаги е във фокуса на усилията им във всяка предизборна кампания.

"През последните години обаче забелязваме, че лидерите по-често приемат поканите за индивидуални интервюта, отколкото за лидерски дебат", посочват от "Нова тв".

От Би Ти Ви посочиха, че традиционно организират дебати, без да отговорят конкретно дали работят за осъществяването на лидерски в тази кампания. В последната събота вечер (25 март) преди изборния уикенд телевизията излъчи дебат с петте политически формации, които според прогнозите са сигурни участници в следващия парламент, който представиха като с участници като "на лидерско ниво". В него се появиха Десислава Атанасова (ГЕРБ), Даниел Лорер ("Продължаваме промяната - Демократична България"), Георги Свиленски (БСП), Петър Чобанов (ДПС) и Цончо Ганев ("Възраждане").

Темата за директния разговор между лидерите беше фокус и в края на кампанията преди изборите на 2 октомври 2022 г., когато Кирил Петков се появи неканен на дебат в Би Ти Ви вместо друг участник от партията. Така във формата той беше единственият партиен лидер и това създаде проблем и реакции и от останалите участници и отново предизвика темата защо няма пряк разговор.

Защо партиите не искат

"Дневник" изпрати въпроси до ГЕРБ, "Продължаваме промяната - Демократична България" и "БСП за България" дали смятат, че е важно провеждането на лидерски дебат в тази предизборна кампания и биха ли участвали в такъв. Но отговори не бяха получени.

Преди изборите на 2 октомври 2022 г. покана за лидерски дебат между "Продължаваме промяната" и ГЕРБ беше отправена от Кирил Петков и Асен Василев, но Борисов отказа с аргумента, че би дебатирал с всеки гражданин, спазващ законите и конституцията на страната, а те не отговаряли на това изискване.

След това, по време на среща с ресторантьори в централата на ГЕРБ, която беше предавана във "Фейсбук" от партията, а журналисти не присъстваха, той коментира неочакваната поява на Кирил Петков в Би Ти Ви. "Заради хората, които гледат, искам да кажа, че глупакът трябва да се убива с мълчание. Иначе и ти ставаш глупак. Радичков го е казал, не аз", заяви Борисов.

"На политиците много повече им се занимава един с друг, отколкото да водят разговор, адресиран към избирателя. Реториката е отмъстителна, всеки гледа да натрие носа на другия, като че ли от това животът на общността става по-добър. Това е генерално сбъркана стратегия, която влезе в българското политическо говорене и мислене, в резултат на което ние не можем да произведем политически продукт от много време. Политическата система не работи, тя дава брак", коментира пред "Дневник" доц. Георги Лозанов, дългогодишен член на Съвета за електронни медии и доцент във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийски университет.

Акцентира, че предизборните кампании в България са направени така, че политиците диктуват условията. И добави, че още от мълчанието на Симеон Сакскобургготски, още от загубата на Петър Стоянов на президентските избори през ноември 2001 г., когато на дебат не се явява Георги Първанов, който печели от това, се създава впечатление, че лидерите е по-добре да разговарят директно с избирателите си вместо помежду си. "Сега вече това става и през социалните мрежи", посочи Лозанов.

Според проф. Нели Огнянова истинските лидери търсят възможности да представят идеите си.

"Ако не работят за привличане на съмишленици "на пазара на идеи", на изборите следва да бъдат санкционирани. За съжаление, несъвършената ни демокрация не работи така...Деструктивната роля на Сакскобурготски в политическия процес включва, помним, и формулата за господарите на мълчанието - но това не може повече да бъде насърчавано от избирателите", заяви пред "Дневник" Огнянова, която е експерт по медийно право и преподавател в Софийския университет.

Според Иво Инджов, доцент по журналистика във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и експерт по политически комуникации, в България се е наложило мнението сред политиците, че която партия е водеща, по-добре да не изпраща високопоставен представител на дебат, за да не се принизява от нейна гледна точка до конкурентите.

"Така понякога партиите получават фалшиво самочувствие и повтарят като развалена грамофонна плоча едни и същи неща без да влязат в дискусия с конкурентите. Има едни политически балони в публичното пространство. Говорят си сами на себе си със собствения си електорат, когато няма лидерски сблъсъци", каза Инджов.

И коментира, че "лидерските дебати в сферата на политическия маркетинг след Втората световна война са изиграли голяма роля по време на предизборни кампании за определяне на насоки на развитие, сблъсък на идеологии, за открояване на ярки индивидуалности, но това е в развити страни, развити медии, демокрации. За съжаление, в България като че ли само в самото начало на прехода имаше нещо подобно. След това беше приспано, като за това са виновни най-вече политиците, не толкова медиите, които полагат усилия да се организират дебати".

"Когато основните кандидати се сблъскат в публичното пространство със своите цели и емоции е много по-почтено спрямо електората, отколкото този, който се счита за по-силен да бяга от дебат. Днес политиците или не са подготвени, или се държат високомерно, но определено не разбират значението на дебатите и техните инструменти", каза Инджов.

Много дебати не гарантира качествени дебати

"По време на предизборни кампании в България има много дебати - и в частни телевизии, и в обществените медии. Количеството в никакъв случай не е индикация за качество. От една страна защото има строга регулация на дебатите при обществените медии, а от друга заради липсващите лидерски дебати", каза Инджов.

Според Георги Лозанов има огромна нужда от дебати в телевизията: "Нашите кампании, както са по Изборния кодекс в традиционните медии, напомнят на социалните мрежи, там журналистът почти няма роля. Политиците иззимат изцяло в свои ръце регламентите и си говорят помежду си, при това в границите ти кой си, ти кой си, което няма комуникативна експертна стойност, така че проблеми и решения да стигат до избирателя и той да може на базата на тях да вземе решение".

Според него още по-големият проблем е, че това става в момент, в който се клати историческата ориентация на България.

Проф. Огнянова смята, че ограниченията за обществените медии са прекомерни. "Новото "правило за равни възможности" само на пръв поглед работи за информиран избор. Реално то работи в полза на шума и дезориентацията, за преднамерено търсено размиване на картината. Според мен е вредно скриването на реалните играчи зад гора от говорещи глави с нулеви шансове. Не познавам хора, които да формират избора си от тази безсмислена въртележка", каза тя пред "Дневник".

Правилата на предизборните формати и дебати, когато те се провеждат в обществените радио и телевизия, са изрично регламентирани от Изборния кодекс и част от тях задават такива изисквания за "обективност при отразяването на проявите на всички кандидати в различните форми: диспути, клипове и други форми" и "справедливо отразяване на предизборните прояви" и "равнопоставеност на всички кандидати при отразяване на техните прояви, чрез многообразие от гледни точки и осигуряване на възможност за свободно изразяване на мнения", че в ефир се появяват отброяване на точно време, водещите влизат само в ролята на модератори, а не на журналисти, най-активни са участниците от малките партии - част от които се появяват с конспиративни теории и крайни тези, които звучат без санкция.

"Трябва да бъде променен Изборният кодекс, който ощетява в сегашния си вид гражданите, които искат да се информират за кого да гласуват. Ние като публика сме ощетени от начина, по който се регламентират предизборните дебати в момента...Защото в момента предавания като "Панорама" и "Референдум" са превръщани в предизборни механи, в които всеки може да влезе и да плямпа, а журналистите трябва да се борят с примката на надянатата им одежда на модератори", коментари доц. Жана Попова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет в разговор за предизборната камнания (цялото интервю - четете тук).