Мнозинството в парламента бързо преобръща мнението си: няма и месец след като гласува 100% от запасите от горива да се пазят в България, сега с нова поредна порция законотворчество в сектор "горива" се връща възможността фирмите да съхраняват 50% от запасите горива в други държави от ЕС. И тук ключов герой е "Лукойл", а въпросът е важен, защото складирането на горива струва стотици милиони годишно на търговците на горива в страната.
В сряда поправките в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти бяха приети на първо четене в енергийната комисия в парламента. Вносители на поправката са ГЕРБ и ДПС в лицето на Делян Добрев и Йордан Цонев (автори и на предишната, която беше в обратната посока). Обяснението за новата порция законотворчество в стил "проспали сме" щеше да е смешно, ако не беше тъжно.
С изискването за 100% парламентът промени драстично изискванията за списък от фирми, дълъг 86 страници, не само от сектор горива, и които струват на бизнеса стотици милиони. Едновременно с това с корекцията за 100% е въвел и ново допълнително изискване към държавата, като тя от години изпитва трудности до покрива собствените си ангажименти за пазене на резерви. Последното вероятно е и причината за бързата корекция сега.
НС като място за дрямка
Корекцията на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти за 100% резерв в България се прокара покрай промените в Закона по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, където се разписаха сроковете по намаляването на използването на руски нефт. Законопроектът беше внесен от Бойко Борисов, Кирил Петков, Христо Иванов, Делян Пеевски, Делян Добрев, Десислава Атанасова, Мустафа Карадайъ и Ивайло Мирчев.Най-мащабно задължените юридически лица съответно са големите вносители. Топ, естествено е "Лукойл". Но от години една от големите компании-вносители - "Инса Ойл", не пази количества резерв, като води години наред дела в Пловдивски Административен съд срещу Държавния резерв. В системата на съда се вижда поредна жалба на компанията срещу предварително разпореждане на агенцията за определяне на нива на запаси до 30 юни 2023 г.
Директивата на ЕС предвижда възможност задължените икономически оператори да делегират на други икономически оператори, които имат излишък от запаси или наличен свободен капацитет за съхранение на територията на държавата-членка. Така предходният текст на закона актуален до преди 10 дни (когато беше обнародвана забраната) даваше възможност 50% от запасите да се пазят в чужбина.
Едно от основните задължени лица за пазене на резерви в страната, видно от регистрите, е "Лукойл Бенелюкс", като вносител. Корекцията за 100% беше обяснена от бранша с това, че "Лукойл" пази запасите под формата на нефт и около половината са в чужбина основно в Италия. Това, че огромна част от запасите са под формата на нефт е видно и от данните на Държавния резерв за видовете горива, като около половината от около 1 млн. тона са нефт.
С отмяната на възможността да се пазят в чужбина количества обаче държавата няма само да усложни и оскъпи задачата на "Лукойл", но и своята собствена. Директивата предвижда, че всяка държава-членка може да ограничи правото за делегиране на икономическите оператори. При такъв сценарий обаче държавата-членка трябва да гарантира, че е създала Централна система за управление на запасите и посредство нея се поеме 30% от правото на оператора на делегира. Или освен 30 дни запаси, които така или иначе трябва да гарантира, държавата си налага нов ангажимент. Това вероятно е причината за рязката смяна на намеренията всичките горива да са в България.
Новите текстове, които ще се гледат от Народното събрание в зала в петък, предвиждат не само да се върне опцията 50 на 50 в България и в чужбина, но и процентът в чужбина да се увеличи на 70% от 30 юни 2024 г.
Ръст на глобите за достъп
Другата законова промяна, която мина на първо четене в комисията по енергетика пък предвижда корекция в Закона за акцизите и данъчните складове, като увеличава глобите на лицензиран складодържател, който откаже да предостави ползване на складов капацитет. При първо нарушение глобата се увеличава от 500 до 2000 лв. на 1 до 2 млн. лв. А при повторно нарушение глобата от 1000 до 5000 лв. се увеличава на 3 до 5 млн. лв.Докато вниманието бе насочено към дерогацията, корекциите между първо и второ четене предвидиха поправки и в други закони, включително в Закона за запасите от нефт и нефтопродукти по предложения на министерствата на финансите и на икономиката и подписвани в "шест без 10" от депутати. В предложените текстове от Йордан Цонев се предвиждаше запасите, съхранявани в други държави - членки на ЕС, да не бъдат по-големи от 50% от общото количество към 31 декември 2023 г. 25% към 31 март 2024 г. и към 30 юни 2024 г. трябва да се съхраняват изцяло на територията на България.
Последният щрих беше нанесен в зала на второ четене, когато след корекция на Хамид Хамид изглеждаше, че тези текстове отпадат, като единствено Румен Гечев от БСП зададе въпрос по темата и дали България ще продължи да изпълнява директивата. При обнародването на законопроекта обаче стана ясно, че депутатите са приели текстовете за 100% запаси в България.
"Този законопроект коригира една грешка на Народното събрание, което беше направена преди няколко седмици. Аз си признах, че съм проспал", заяви днес в комисията по енергетика Делян Добрев, при представянето на коригиращия сега законопроект за Запасите от нефт и нефтопродукти. От шегите и закачките между депутатите стана ясно, че едни подписвали на доверие, подадени текстове, а други пък били подведени. Опозицията пък гласувала против, не защото разбрала какво гласува, а защото била опозиция.
Анатомия на резервите
Като страна членка на Европейския съюз България е длъжна да гарантира, че пази резерв горива, който стига за покриване на нуждите за 90 дни по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти. Тези задължения са разделени между държавата, в лицето на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", и бизнеса, т.е. вносители на горива и нефт. Държавата пази резерв за 30 дни, а за 60 дни пази бизнеса.Темата пазене на резерв с горива от години е проблемна на бизнеса, като блокира огромни средства (грубо по около 1 млн. долара на 1000 тона), нуждата от складова вместимост, а блокираните горива не се приемат като обезпечение от банките. Този разход по пазенето на резерви респективно се начислява в цената на горивата.
