Bulgaria
This article was added by the user . TheWorldNews is not responsible for the content of the platform.

Седмични новини за енергетика: Бъдещето на въглищата и протестите; Големите промени в енергийните закони

Какво се случи

В тазседмичният брой обърнахме внимание на законовите промени в енергийния сектор, които ще имат сериозно отражение на пазара съвсем скоро. Държавата трябва да премахне регулираните цени на тока за бита, с което ролята на НЕК като обществен доставчик на енергия ще отпадне, да предложи механизъм за компенсиране на енергийно бедните и уязвими домакинства, както и да премахне пречките пред конкуренцията на доставчиците на ток. Дали това обаче наистина ще се направи или просто депутатите прокарват проформа промени ще стане ясно съвсем скоро, след като гласуванията приключат за най-съществените промени в Закона за енергетика в последните години.

Важно гласуване се състоя и в закона за възобновяема енергия. През тази седмица с промени в ЗЕВИ бяха отстранени редица пречки за присъединяването на нови мощности, вкара се гаранция от 50 000 лв, а приходите на ВЕИ-тата ще бъдат ограничени в рамките на преференциалната им тарифа. Повече прочетете тук.

Може също така да прочетете анализ на отрицателното мнение на ЕК за промените в България и защо те са определени като недостатъчни, неефективни и дори вредни за страната.

Ако сте пропуснали:

Турската национална газова компания "Боташ" започна сериозно да навлиза на европейските пазари. През последните дни количества започнаха да вървят към Румъния и Молдова, а България изглежда ще осигурява трасетата. Така се отваря въпросът доколко ние използваме действащият договор с турците, който беше подписан по времето на служебното правителство и доколко другите договори в региона са с подобна цел и идея.

Милена Виденова, "Акспо": Газът ще остане двигател на енергийния преход в Европа. При нас маржът е под 3%, казва още изпълнителният директор на най-големия търговец на природен газ и електроенергия, регистриран в България, с приходи над 6 млрд. лв.

И още:

Затоплянето на отношенията между САЩ и Иран може да се отрази на цените на петрола, като може да се каже, че в някаква степен това вече се случва. Добивите на нефт в Иран достигнаха рекордни нива, промяната идва, след като Техеран развива икономическите си връзки с Китай и Русия. В цялата буря съществена роля има и САЩ, тъй като Вашингтон има интерес цената на петрола да по-ниска от сегашната.

След масовите случаи от останалите европейски държави в България миналата неделя за първи път имаше отрицателни цени при борсовата търговия с ток. Това се повтори и този уикенд, но не трябва да изненадва никого. Причината да се случва тук рядко е в начина на определяне на цената на балансиращата енергия

Медта е една от най-важните суровини на енергийния преход и всички имат нужда от нея. Въпреки санкциите компанията Glencore е купила 5 хил. тона руска мед през Турция, като суровината е била изнесена до Италия през Турция. Но това не трябва да изненадва никого предвид, че договорът е бил сключен преди руската инвазия в Украйна.

Зелена енергия:

Нови цели за енергийната ефективност са тук и изискването за годишно спестяване на енергия се увеличава до 1.49% от крайното енергийно потребление в периода до 2030 г. В България има спешна нужда от разясняване на казуса с енергийната бедност, като изглежда ще има нова директива от Брюксел, която ще регулира това.

Трети ден продължават протестите на заетите във въглищния комплекс Марица изток. Те започнаха в петък, когато правителството одобри и изпрати в Брюксел териториалните планове за справедлив преход на Стара Загора, Перник и Кюстендил, които осигуряват милиарди за преквалификация на хората и алтернативна заетост. Още тогава бе обещано, че въглищните централи ще могат да работят до 2038 г., а всеки, който иска да напусне сектора до тогава, ще може да получи до 36 заплати накуп.

Енергетиците обаче не приемат това, а искат страната да се ангажира, че няма да затваря никакви въглищни мощности до 2038 г. Или казано по друг начин - без значение какви са пазарните условия и има ли кой да купува въглищния ток, трябва да се гарантира, че те ще продължат да работят или поне да получават заплатите си защото и сега натоварването на ТЕЦ-овете е около и под 20%. Това означава всички данъкоплатци да плащат за нещо, което може да няма пазарна стойност.

Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" работи с едва 15% от капацитета си дори вече, когато няма солари, но поддържа пълен щат на персонала, въпреки че трупа милионни загуби. Подобно е положение и при мините.

Разбира сега и в следващите години въглищните централи ще играят важна роля в балансирането на енергийната система. Но то ще става все по-малко и точно затова е абсурдно да се иска запазване на сегашните мощности до 2038 г. Реално през тази година половината от тях не са работили, а делът на въглищната енергетика в общото производство е рекордно нисък - 33%.