Името на Барбара Клем може да ви е непознато, но вече сте виждали фотографията ѝ, включително под формата на графити, картички, магнити и плакати. Тя е авторка на популярната снимка на "братската целувка" между лидерите на СССР Леонид Брежнев и на ГДР Ерих Хонекер, заснета в Източен Берлин през 1979 г.
Това всъщност е много малка част от работата на Барбара Клем, чиято ретроспективна изложба "Светлина и тъмнина" е подредена в Софийската градска художествена галерия, организирана съвместно с "Гьоте-институт" и Института за външни отношения (ifa) в Германия.
Изложбата обединява няколко десетилетия събития, които Клем отразява като фотожурналист, винаги от премерена дистанция, с точност и без търсене на сензация: протестните екодвижения в Западна Германия през 70-те години, всекидневието в Източна и Западна Германия, както и мигрантските общности, разрастващи се субкултури, многобройни политически събития, пресконференции и конгреси, чрез които усещаме напрежението във въздуха по време на студената война. Тодор Живков прави епизодична поява в снимките на Клем: той присъства в кадър от 1989 г., по време на лидерска среща в Източен Берлин по случай 40-годишнината от основаването на ГДР. Всички на снимката изглеждат некомфортно, като че ли знаят, че промените предстоят.
Освен политически и обществени събития пред обектива на Барбара Клем попадат и Анди Уорхол, Алфред Хичкок, Йозеф Бойс, Клаудия Шифър, Карл Лагерфелд. Културните явления не остават назад във вниманието ѝ.
Клем е родена в Мюнстер през 1939 г., едно от шестте деца в семейството на художник (Фриц Клем), беден през по голямата част от живота си и високо оценен от критици и колекционери след смъртта му. През 1959 г. Барбара започва да работи за водещото издание на Франкфурт, вестника "Франкфуртер алгемайне цайтунг", и остава там над четири десетилетия.
Дълги години се труди предимно във фотолабораторията на изданието, а през 1970 г. става редовна част от редакцията. Винаги снима в черно-бяло, а "Франкфуртер алгемайне цайтунг" е от последните вестници, които странят от цвета във визуалното си съдържание дори и след 90-те години. От 2004 г. тя работи на свободна практика.
Въпреки интереса към изложбата 83-годишната Клем не е в София. Какво прави тя сега, близо 20 години след оттеглянето си от фотожурналистиката? Отсъствието ѝ всъщност означава, че тя може да си позволи да е напълно отдадена на работата си у дома във Франкфурт.
"Тя все още снима, изключително активен човек е и всеки ден работи в ателието: единствените копия на снимките ѝ са тези, които проявява сама. В този процес тя не допуска намеса. Със сигурност никога не би позволила дигитална репродукция с цел да продава повече - пазарът като цяло не я интересува", казва Матиас Флюге, куратор на изложбата заедно с Урсула Целер. Сега Барбара прави предимно пейзажи, портрети и като цяло доста различни снимки от времето ѝ в медиите. Гледа към класическото и е доста добра в това."
За разлика от Клем, Флюге е роден на Изток, в Дрезден, където до 2012 е директор на университета по изкуства в града. Подреждането на тези над 120 снимки, които не са създавани с идеята да бъдат част от изложби, се оказало известно предизвикателство в подбора. "Но тази селекция е най-вече нейна: тя е много взискателен човек и в изложбата виждате това, което самата тя най много харесва от направеното през годините."
Кураторът изказва известно съжаление, че изложбата показва само работата ѝ в Германия: серия със събитията, което е отразявала като кореспондент, би съставила една съвсем отделна история. "Барбара винаги е била много любопитна към другите култури. Тя беше от първите, които се фокусираха върху живота и проблемите на турското малцинство, показаха, че и то е част от германското общество." В изложбата са включени снимки на турското население в различни градове в Германия, включително и формирането на берлинския квартал "Кройцберг" като притегателно място за прииждащите работници.
Флюге е от поколението на Клем и вижда работата ѝ като ключова за събитията в Източна и Западна Германия, както и обединението след падането на Берлинската стена. "Тя се налагаше като име постепенно, работата ѝ стана особено видима през 70-те." Често Клем успява да снима там, където други фотожурналисти не са допускани: заради малкия си ръст и това че винаги снимка с компактна "Лайка" вместо с професионална камера с дълъг обектив, тя често остава удобно незабелязвана. Както и подценявана в професията, тогава съставена почти изцяло от мъже фотографи: "Професионализмът ми винаги е бил подценяван и аз намирам това за чудесно, защото тогава може да работиш много по-добре."
Флюге отличава още едно качество на Клем: "Тя умее да краде светлина в трудни ситуации."
