logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo logo
star Bookmark: Tag Tag Tag Tag Tag
Bulgaria

11 ноември 1930 г. - Айнщайн патентова екохладилник

Айнщайн като подстрекател на битова революция. Подобно изказване звучи прекалено прозаично по адрес на човека, тачен като баща на теоретичната физика. Но е вярно, защото Алберт Айнщайн усъвършенства хладилника и така променя бита на милиони, а оттам и съзнанието им.

На 11 ноември стават 83 години, откакто великият учен получава патент за хладилник, работещ без компресор. Изобретението е въведено под номер 1 781 541 в патентното ведомство на САЩ.

Освен Айнщайн носител на авторското право е и Лео Сцилард – негов бивш студент, който години по-късно става знаменит ядрен физик и изобретател на електронния микроскоп.

Сцилард и Айнщайн разработват хладилника през 1926 г. Импулсът за новата машина дошъл от вестникарска статия. Сцилард и неговият ментор прочели за трагичен инцидент с берлинско семейство, загинало, след като пломбата на техния хладилник се счупила и в дома им изтекли отровни газове.

За да елиминират подобна опасност, Сцилард и Айнщайн предложили нов дизайн на хладилника и различен начин на замразяване. В техния вариант хладилникът няма компресор и подвижни части, а работи с постоянно налягане. Нужен му е само източник на топлина – слънчева светлина, пламък.

Така тандемът усъвършенствал оригиналния хладилник на шведските изобретатели Балтазар фон Платен и Карл Мюнтерс от 1922 г.

За няколко години Айнщайн и бившият му студент получили 45 патента на тяхно име за три различни модела хладилници в няколко държави. Предполага се, че двигател на изобретенията е Сцилард, а Айнщайн действал като консултант, помагайки в оформянето на документацията. Той имал богат опит в тази сфера, натрупан покрай работата му  в Швейцарския патентен офис.

Сред купувачите на ноу-хауто била шведската компания „Електролукс”, която придобила някои от най-обещаващите патенти, а по-късно пуснала  в производство и екохладилника на Айнщайн-Сцилард.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    307 г. — Луциний става римски император.
•    1572 г. — Датският астроном Тихо Брахе открива свръхнова в съзвездието Касиопея.
•    1830 г. — Създадено е Кралство Белгия
•    1889 г. — Вашингтон става 42-я щат на САЩ.
•    1911 г. — Русия завзема Северна Персия.
•    1917 г. - В Съветска Русия с декрет на правителството номинално е установен осемчасов работен ден.
•    1918 г. — Първата световна война приключва: Германия обявява капитулация и подписва примирие с Антантата в железопътен вагон край Компиен, Франция. Войната официално спира в 11:00 (единадесетия час на единадесетия ден от единадесетия месец).
•    1918 г. — Полша връща независимостта си.
•    1918 г. — Абдикира императорът на Австро-Унгария Карл I Хабсбург.
•    1939 г. — Втората световна война: Германските окупационни власти извършват масов арест на професори на Католическия университет в Люблин (Полша).
•    1940 г. — Втората световна война: В Битката при Таранто Кралският английски флот провежда въздушна атака срещу флотилията на Италия, като за първи път във военната история използва само самолетоносачи.
•    1952 г. — В затвора на София са екзекутирани четирима католически свещеници — епископ Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джижов и Йосафат Шишков.
•    1965 г. — В Турция е съставено правителство начело със Сюлейман Демирел, което е свалено от власт чрез военен преврат през март 1971 г.
•    1965 г. — Обявена е независимостта на Родезия, днешната държава Зимбабве.
•    1966 г. — НАСА изстрелва пилотирания космически апарат Джемини 12.
•    1968 г. — Малдивите са обявени за република.
•    1973 г. — С подписване на примирие между Израел и Египет приключва четвъртата Арабско-израелска война.
•    1975 г. — Ангола обявява национална независимост от Португалия.
•    2000 г. — 155 скиори и скейтбордисти загиват, след като релсов лифт се подпалва в тунел в Алпите край Капрун (Австрия).
•    2004 г. — Смъртта на Ясер Арафат е потвърдена от Организацията за освобождение на Палестина, като причините са неизяснени; минути по-късно за председател на ООП е избран Махмуд Абас.

Родени

•    1493 г. — Парацелз, немски лекар, естественик и философ 
•    1729 г. — Луи Антоан дьо Бугенвил, френски изследовател 
•    1744 г. — Абигейл Адамс, първа дама на САЩ 
•    1821 г. — Фьодор Достоевски, руски писател 
•    1838 г. — Адам Асник, полски поет 
•    1848 г. — Ханс Делбрюк, немски историк 
•    1850 г. — Ангел Кънчев, български революционер 
•    1863 г. — Пол Синяк, френски художник 
•    1864 г. — Алфред Херман Фрид, австрийски лекар и пацифист, Нобелов лауреат през 1911 г. 
•    1864 г. — Морис Льоблан, френски писател 
•    1869 г. — Виктор Емануил III, крал на Италия 
•    1873 г. — Винкенти Пеев, български духовник и монах 
•    1874 г. — Георги Стоянов, български поет 
•    1882 г. — Густав VI Адолф, крал на Швеция 
•    1885 г. — Джордж Патън, американски генерал 
•    1893 г. — Никола Балабанов, български критик 
•    1898 г. — Рене Клер, френски режисьор 
•    1907 г. — Алберт Брукс, германски офицер 
•    1911 г. — Пантелей Зарев, литературен критик
•    1912 г. — Ролф Бломберг, шведски изследовател 
•    1922 г. — Кърт Вонегът, американски писател 
•    1928 г. — Карлос Фуентес, мексикански дипломат и писател 
•    1929 г. — Ханс Магнус Енценсбергер, немски писател
•    1930 г. — Никола Станчев, борец и пръв български олимпийски шампион 
•    1944 г. — Кемал Сунал, турски киноартист 
•    1945 г. — Даниел Ортега, президент на Никарагуа
•    1948 г. — Калинка Лечева, българска акробатка
•    1952 г. — Александър Александров, български политик
•    1961 г. — Рагип Яшари, косовски политик 
•    1962 г. — Деми Мур, американска актриса
•    1962 г. — Мик Микели, шведски рок музикант (Europe)
•    1974 г. — Леонардо ди Каприо, американски актьор
•    1974 г. - Диана, поп-фолк певица
•    1978 г. — Ерик Едман, шведски футболист
•    1984 г. — Марко Хук, немски професионален боксьор

Починали

•    1331 г. — Стефан Дечански, сръбски крал и светец
•    1677 г. — Барбара Строци, италиански композитор 
•    1855 г. — Сьорен Киркегор, датски философ 
•    1876 г. — Георги Гогов, български общественик 
•    1880 г. — Нед Кели, австралийски разбойник 
•    1934 г. — Йордан Качаков, български политик 
•    1952 г. — Евгений Босилков, български духовник
•    1977 г. — Милош Църнянски, сръбски поет и писател 
•    1990 г. — Янис Рицос, гръцки поет, 9 пъти номиниран за Нобелова награда 
•    1976 г. — Александър Калдер, американски скулптур и художник 
•    1999 г. — Петър Увалиев, български писател, публицист, преводач 
•    2004 г. — Ясер Арафат, палестински лидер, Нобелов лауреат през 1994 г. 
•    2005 г. — Питър Дракър, американски теоретик на мениджмънта 
•    2007 г. — Делбърт Ман, американски режисьор

Празници

•    Няколко държави отбелязват годишнината от края на Първата световна война, която спира в 11:00 на този ден през1918.
•    Франция — Ден на примирието
•    Белгия — Ден на примирието (Wapenstilstand)
•    САЩ — Ден на ветераните (до 1952 г. се нарича Ден на примирието)
•    Общността на нациите, включително Великобритания, Австралия, Канада — Ден на примирието
•    Полша (троен празник) — Ден на независимостта (от Русия, 1918 г., национален празник), Ден на примирието, Празник на най-високия военен орден — Virtuti Militari.
•    Ангола — Ден на независимостта (от Португалия, 1975 г., национален празник) 

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните новини - такива, каквито са, от Света, България и Варна!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!

За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html

Themes
ICO