Визитка: Адвокат Свилена Димитрова е втори мандат председател на Българската болнична асоциация с над 22 години опит в корпоративното право и преговорите, а последните 12 години специализира и медицинско право. От 2015 г. до 2019 г. адв. Димитрова е заместник-председател на ББА, а през 2018 г. е председател на ЦСМ при Софийския районен съд и Софийския градски съд. Член е на европейските правни мрежи ULN и GEMME.
Госпожо Димитрова, ковид пандемията в острата си фаза е зад гърба ни, но как бихте определили това, което донесе 2022 г. на сектор здравеопазване?
През 2021 г. си говорихме за два големи проблема - недостига и физическото изтощение на медицинските специалисти и финансовите предизвикателства за лечебните заведения. Ускоряващата се инфлация през цялата година влоши допълнително ситуацията. Болниците не спираха да апелират за компенсации за растящите разходи и за адаптиране на бюджетa за здравеопазване към двуцифрената инфлация. Оценките на различни икономисти показват, че като цяло разходите за здравеопазване през 2023 г. трябва да бъдат увеличени заради високата инфлация и бавния икономически растеж. За момента не е ясно докога през 2023 г. ще се работи с бюджета за 2022 г., а заради инфлацията това на практика означава, че проблемите ще се увеличават. Надяваме се на управление, което да може да преобърне тези прогнози и да постави здравеопазването и пациентите в центъра на политическия дневен ред.
От Българската болнична асоциация опитахте да дадете рецепта за трансформация на болничния сектор. Какво успяхте да постигнете?
Накратко трансформацията, от която се нуждае болничният сектор в България, е свързана със спешна нужда от отделяне на по-справедлива част от БВП на България за здравето на населението и стратегия за справяне с кризата с кадрите в здравеопазването. Това, което успяхме да направим, е изработването на Мениджърски болничен консилиум благодарение на сътрудничеството между Българската болнична асоциация и всички останали сдружения на общински, областни, университетски и частни лечебни заведения. Болниците, членове на всички сдружения, бяха част от проучване за установяване на нагласите им за развитие на силна и устойчива болнична помощ, а техните представители взеха участие във формулирането на предложения за реформи в здравния сектор. В допълнение, документът е входиран в ресорните институции с желание всички заинтересовани страни да работят заедно за промяна в здравеопазването и със стремеж за повишаване качеството на болничната услуга и удовлетвореността на пациентите. Наясно сме, разбира се, че за да се случат желаните промени, трябва да има стабилно управление на страната, дългосрочна визия и ясно приоритизиране на сектора.
Кои все пак са тези реформи, които според вас трябва да се реализират при наличие на воля и подходящи условия?
В интерес на истината някои от основните ни цели в краткосрочен план нямат нужда от финансови средства, за да бъдат реализирани, като например участието на болниците във взимането на решения, които са важни за сектора, което е ключово за постигане на устойчиви резултати. Сред другите приоритети, които е важно да бъдат осъществени, са повишаване на удовлетвореността на пациентите и предлагане на качествени здравни услуги, план за справяне с липсата на кадри, стратегия за продължаващо лечение, развитие и прилагане на еднодневната хирургия в България, увеличаване на доверието към здравните специалисти и здравната култура на населението. Център на всички тези цели трябва да бъде спокойствието на пациентите, че могат да изберат и да се лекуват качествено и по европейски.
