© Юлия Лазарова
От Карибската криза през 1962 светът не е бил под реална атомна заплаха - а нашият Съвет по сигурността преживя дребнотемия.
Днес имаше две събития от реалната българска политика. Има опасност, обаче, те да останат недовидени от много хора, загледани във въображаемата реалност на нашата предизборна псевдополитика.
Първо - България е отказала на Украйна исканото тежко оръжие - чрез устата на нашия министър на отбраната.
Второ, Съветът по сигурността към Министерския съвет, започнал веднага след като въпросният министър самодоволно съобщи това на медиите, не реагира. Очевидно е съгласен.
Сега, ако г-н Донев, ex officio председател на въпросния съвет, беше мъж на място, той щеше да каже на военния си министър примерно следното:
• Ти си заявил, че докато ти си министър, няма да даваме оръжие. Но ние трябва да дадем на Украйна всичко за Победата над руския агресор и окупатор. От този момент ти не си министър, така че хем ние ще дадем тежкото оръжие, хем ти ще си изпълнил обещанието си. Разумен компромис!
Явно г-н Донев не е мъж - политически мъж - на място. (Дали е мъж изобщо, изобщо не ни влиза в работата, разбира се.) Явно и Съветът по сигурността не е Съвет на място, зер иначе щеше да постави на мястото му своя неадекватен председател. Затова нека да обуздаем въображението си и да не им приписваме разумна политическа мисъл - а да я формулираме сами.
Негативна част (реална):
Доводът на военния министър, че не можел "да погази" едно решение на Народното събрание е политическо безумие. Защото
• Главният аргумент за това решение - а именно, да се помага, но без да се дава оръжие - е бил, че украинският посланик тогава не е искал оръжие и "не можем да дедем нещо, което не ни искат". Но нали сега искат!
• Дори да допуснем, че решението България да помага, но без да дава оръжие, е било правилно на времето си (Не беше, но това е друга тема.) - това не е гаранция, че е правилно сега. Иначе нямаше нужда да имаме правителство, което да управлява оперативно, и парламентът щеше да стане и Министерски съвет, и щяхме да слеем две от трите власти - зоконодателната и изпълнителната, и да направим мощна крачка към диктатура. Но нашият военен министър очевидно се държи, сякаш това е факт, и той е нищо, Народното събрание - всичо - само и само да се измъкне от отговорност като министър и българин.
Обективна част (още по-реална):
В началото на май т.г. войната бе стигнала до относителна позиционност. От началото на септември, войната стана свръхдинамична, с настъпления на Украйна и отстъпления на Русия. Русия вече направи една неадекватна реакция, реакция на човек, мятащ се от една дезориентация към друга: злополучната мобилизация. Но Путин реши да подсили тази неадекватност с още по-голяма, защото поставя на карта не само съществуването на Русия, но и на Земята: заплаши с ядрена война (в случай, че продължи да губи конвенционалната война.)
Ядрената опаснаст е най-важният компонент в това адово уравнение, защото ще убие най-много хора. Мненията на специалистите се колебаят в диапазона стотици хиляди - няколко милиарда, консенсус няма, което е белег, че не им достигат знанията за това - немислимото Световната ядрена война е най важното възможно нещо за нас, земните хора - но все още вероятността тя да стане наше скорошно бъдеще не е много голяма. Защо ли! Защото Не-Русия се противопостави на Русия. И напомни за силата си, включително и за собствената си ядрена сила.
А на какво разчитат политмижитурките от цял свят, обединени от стремежа да помагат на Путин? Че той ще ги припознае за свои и ще хвърли бомби само върху не-своите, останалите? Или че като говори за ядрен удар, прави го за да плаши гаргите, а всъщност Русия никога няма да започне да хвърля бомбите, защото Русия, значи, е добричка и християнска и не желае зло никому? Или че дори Путин в умопомрачение да посегне към Копчето, непосредствените изпълнители на заповедта, тези честни руски сърца, няма да я изпълнят? Може. Колкото тези честни руски сърца се противопоставиха преди седем месеца на братоубийствената агресия.
Пък нашият военен министър на какво ли разчита? Че ще управлява в безкрайни служебни правителства и все ще служи на Москва? Но и да погледна под мозъчния му похлупак, сигурно нищо няма да разбера. Затова няма и да поглеждам, отвращава ме.
Позитивна част (въображаема)
Какво да се прави ли? Да се борим с Путин. Всички знаем как, затова тук - само няколко пункта, наслуки:
• Да не му купуваме горивата - те са кръв, руска и украинска, а може да станат и българска.
• Да приемем спешно законодателство против пропутинската пропаганда у нас.
• Да погнем нашите съотечественици - Путинови шпиони. Не, г-жи и г-да, не "лов на вещици" - лов на действителни шпиони. Или у нас такива няма, само Тръмп в Америка?
• И да дадем и тежко, и леко оръжие на Украйна - заради собствената си безопасност. И да питаме искат ли и друго, не да се потайваме. И т. н.
В закона пише, че Съветът по сигурността към Министерския съвет, наред с други неща, " предлага конкретни мерки за защита на националната сигурност, както и за управление при кризи. (Курсивът мой.)
От Карибската криза през 1962 светът не е бил под реална атомна заплаха - а нашият Съвет по сигурността преживя дребнотемия. При това, сегашната криза е по-опасна, защото тогавашното ръководство на СССР не беше лишено от политически разум - вярно, комунистически, но все пак. Днешното ръководство на Русия политически разум няма - доказа го и войната, и мобилизацията. Можем само да кажем - дано не дойде третото доказателство!
