Bulgaria
This article was added by the user . TheWorldNews is not responsible for the content of the platform.

Александър Кашъмов: Лъжа е, че втората инстанция води до забавяне на големите проекти

Бюлетин Легал Компас Легал Компас

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Противно на някои очаквания, президентът не наложи вето на промените в Закона за опазване на околната среда, с които бе оставен едноинстанционният съдебен контрол върху екооценките за обекти с национално значение, определени с решение на Министерския съвет. Във вторник законът бе обнародван в Държавен вестник, а според него всички жалби срещу такива екологични оценки, както и срещу решения, с които се отказва извършването на екооценка, които са подадени до 1 юли 2024 г., ще се разглеждат на една съдебна инстанция. Едва жалбите, които са подадени от 2 юли 2024 г., ще се гледат на две инстанции. През 2017 г., когато мнозинството на ГЕРБ премахна втората съдебна инстанция върху екооценките, президентът Радев наложи вето, след като бе призован за това от 27 неправителствени организации и след острата реакция на няколко извънпарламентарни партии. Президентското вето тогава очаквано бе преодоляно в парламента, но то изигра своята роля да постави публично въпроса и да даде оценка на тези промени. Сега обаче Радев пропусна ветото, въпреки че на практика проблемът остава същият, но съотношението на парламентарните сили е различно и можеше да се очаква друг резултат.

"Програма Достъп до информация" (ПДИ) и ръководителят на правния й екип адв. Александър Кашъмов са сред основните опоненти на премахването на втората инстанция по дела срещу оценки за въздействието върху околната среда (ОВОС) още от пролетта на 2017 г. На практика подписката до президента за налагане на вето срещу закона от преди пет години беше по тяхна инициатива. "Капитал" потърси коментар от адв. Кашъмов за последното развитие.

През 2017 г. вие и ПДИ бяхте най-активните и последователни опоненти на промяната за премахване на втората съдебна инстанция при обжалване на екооценките. Как бихте коментирали новата законова уредба?

Държа преди всичко да отбележа, че законопроектът за премахване на втората съдебна инстанция за обжалване на екооценките, който през 2017 г. вкараха тогавашните управляващи, е най-скоростно прекараният проект през българския парламент за цялата му най-нова история от последните 30 години. От внасянето до приемането му на второ четене минаха 16 дни.

Аз всъщност не се сещам за подобен случай в цялата история на парламентаризма в страната, може би такива случаи да е имало през 40-те години на миналия век, когато са прокарвани закони по-бързо.

Това беше един ужасен прецедент от гледна точка на прозрачност, на уважение към общественото обсъждане, което е предвидено в закона, и от гледна точка на стандарта в Орхуската конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда.

По тази причина за мен е едно голямо разочарование това, което се случи сега с тези промени, при това напълно необяснимо. Политическите сили, които формират сегашното мнозинство и които получиха властта след много силна подкрепа от гражданите в контекста на протестите, включително и по тези теми, дължаха съответни действия. По тази причина аз разчетох като много позитивна стъпка инициативата на министъра на околната среда и водите да внесе законопроект за връщане на втората инстанция. И точно затова намирам за странно и за мен напълно необяснимо, че народни представители точно от същата политическа сила, от която е този министър, да предлагат новата редакция за отлагане с две години на възстановяването на правосъдието и защитата на правата на гражданите. За мен това е неразбираемо, неуместно е да бъдем свидетели на такива практики.

Аргументите, които чуваме сега, са същите като през 2017 г. - че втората инстанция бавела развитието на големите инфраструктурни проекти, защото разни хора и организации злоупотребяват с правото да се обърнат към съд и да обжалват.

Тезата, че икономиката, видите ли, не се развива и се спъва, когато правото действа, е изцяло фалшива и погрешна. Аз съм сериозно озадачен от това, че преди седмица в пленарната зала се е развил почти същият дебат, със същите аргументи както през 2017 г. Което е странно, при положение че сега има повече и по-различни политически сили, отколкото преди, а продължават да се развиват същите абсолютно неоснователни, едностранчиви, неверни неща за казуса с магистрала "Струма" и за някакви други казуси, които също така се развиха след промените през 2017 г., т.е. при действието на едноинстанционно производство.

Спомням си, че преди пет години в парламента беше раздаван един документ с невярно съдържание, изготвен от администрацията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) - един непълен списък на дела, на базата на които се твърдеше, че по всички подобни дела в случаите, когато става дума за обекти с национално значение, жалбоподателят бил изгубил делото. А това не е вярно - най-малкото има дела, в които аз лично съм участвал и съм печелил, какъвто беше случаят с ОВОС на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци през 2013 г. - дело, което удобно не беше включено в този списък. Пак през 2013 г. беше и делото срещу ОВОС на малък ядрен реактор в София, чието съществуване само по себе си е парадокс може би не само за Европа. Имаше идея той да продължи да си съществува в столицата, на седми километър, в абсолютно населена зона с детски градини, училища и т.н., но и това също бе отменено от съда.

Разказвам всичко това, защото и сега виждам едни абсолютно неверни и манипулативни мотиви, които са изразявани по време на парламентарната дискусия за тези промени. Крайно неприемливо е пет години след премахване на втората инстанция отново да чувам в пленарна зала да се говори, че тези дела забавяли настоящите проекти. Как ги забавят, нали ги забързаха, като премахнаха втората инстанция? Всъщност това е най-силното опровержение на лъжата - нали ще ме извините за този термин, но ще го повторя - на лъжата, че втората съдебна инстанция носи някаква вина за забавянето на големите проекти.

Няма как проблемът да е в съществуването на двуинстанционен съдебен контрол. Нещо повече - още при дебатите за промените в Административнопроцесуалния кодекс през 2017 г. един от основните ни доводи беше, че всъщност административното правосъдие в България е доста добре дисциплинирано, добре уредено и много бързо. По онова време то беше сочено като второто най-бързо в Европа, но въпреки това беше разтоварено още повече, особено Върховният административен съд, където бяха назначени и още съдии. И мисля, че беше миналата година, когато даже гръмна като новина, че всъщност българското административно правосъдие е първо по бързина в Европейския съюз. И при това положение ние отхвърляме втората съдебна инстанция точно от съда отличник. Това е скандално недоразбиране на проблема.

Имате ли обяснение защо сега отново се случва това, с кои конкретни проекти е свързано?

Може да бъде доста широк кръг от интереси. Например за нова ядрена централа, при положение че за "Белене", да речем, вече 20 години се водят дебати ще го има ли или не. Тук говорим за енергийни проекти за ТЕЦ-овете, за инфраструктурни проекти, за магистралите и т.н. Това са мащабни проекти, които засягат околната среда, имат отношение към живота и здравето на хората - през почви, вода, въздух и т.н.

Става дума за проекти, по които тепърва евентуално може да има обжалване на ОВОС, а по някои може да има и изменения на ОВОС. Това се случи всъщност с магистрала "Струма", която виждам, че и сега е послужила - по абсолютно необясними за мен причини - като повод да се твърди, че не е в обществен интерес да се връща втората съдебна инстанция. Аз съм потресен от това манипулативно представяне на публично известна информация, а именно, че магистрала "Струма", по-скоро този лот от магистралата, който минава през Кресна, беше ябълката на раздора и основен мотив за премахването на втората съдебна инстанция през 2017 г. Одобреният от институциите проект още през далечната 2008 г., по време на тройната коалиция, предвиждаше изкопаването на тунел - мисля, че беше 17 км - с цел запазване на уникалната за Европа екосистема в Кресна. Този проект е бил съгласуван с неправителствените организации в сектора на екологията и с европейските институции и този лот беше трасиран за одобрение на европейско финансиране. И точно през 2017 г. трасето на този лот беше изменено, без изобщо да стане ясно какво точно обосновава отклонението от вече приетия преди толкова много години разработен вариант. Поне на мен не ми стана ясно, въпреки че бях адвокат по делото, в което се оспорваше ОВОС. Някакви хора, които са запознати с други области на живота, различни от правото, в което аз съм експерт, коментираха, че в България няма строителни фирми, които могат да копаят толкова дълги тунели, поради което се налага изборът на чуждестранна компания, а това пък пречи на някои интереси на наши хора тук. Това обаче се коментираше извън съдебната зала.

А мотивът на тричленния състав (който беше единствена съдебна инстанция) да приеме, че жалбата е неоснователна, беше някакъв писан на коляно текст, уж от някакъв експерт, в който се говореше за наличие на радиационна среда в този масив, през който трябваше да мине евентуалният тунел. Забележителното беше, че в доклада по ОВОС такова нещо не беше обсъждано като сериозен проблем. В този смисъл, дори да приемем, че съдът се впечатлил от това твърдение за радиация, най-малкото той трябваше да отмени оценката и да поиска да се свърши работата отново, т.е. МОСВ отново да даде указания за разширяване на обхвата.

Но това не стана. Тричленният състав отхвърли жалбата, а нямаше възможност да се отиде на петчленен състав. Резултата го знаем - през 2020 г. бе заявено, че европейското финансиране е отказано/оттеглено от българското правителство. Всъщност истината е, че европейско финансиране не може вече да има, след като сме се отклонили от първоначалната заявка.

Според мен продължава да се поддържа мантрата, че властта може лесно да оперира, когато е имунизирана срещу съдебен контрол, че съдебният контрол влошава нещата, вместо да ги подобрява. Всъщност мисля, че тази мантра изигра лоша шега дори на самото предходно управление на ГЕРБ и патриоти, защото в крайна сметка "Струма" не беше завършена. Не случайно хората са измислили преди векове принципа за разделение на властите и виждаме, че съвременните цивилизовани общества просперират благодарение на спазването на тези принципи.

Прави впечатление, че все повече се чудим за мотивите на сегашните управляващи за едно или друго законодателно или управленско решение, не само за този закон. Оказва се, че базисният проблем с прозрачността продължава да съществува и при това управление, което ни обеща прозрачност.

Така е. Струва ми се, че някои от желаните в обществото промени в полза на по-голяма прозрачност на парламента още не са се осъществили. Така например ние все още не виждаме на интернет страницата на парламента финалния вариант на един законопроект, след като той е гласуван на второ четене и изпратен към президента за обнародване. За това настояваме много отдавна, имаме такива препоръки в годишните доклади на ПДИ. Не зная защо не се постига все още тази прозрачност, при положение че администрацията на Народното събрание след второто четене в пленарната зала обобщава и сглобява текста, за да може да го изпрати на президента. Не виждам каква е пречката в същия момент той да бъде качен на интернет страницата.

Основателни ли са опасенията, че след две години, когато трябва да се върне втората инстанция, можем да станем свидетели на ново отлагане или пък отново изцяло да падне втората инстанция. Неведнъж сме били свидетели на такива отлагания, които на практика заменят генералното решение на нещата.

Няма съмнение, че този рефлекс на властта за отлагане на нежелани решения го има във всички точки на света. Правна логика е, че не може едното Народно събрание да е по-силно от другото и през 2024 г. - дали ще е същото Народно събрание, дали ще е друго, е без значение - който има законодателната власт в ръцете си, може да реши отново да отложи. Това е всъщност нормална законодателна практика, имаме много такива случаи на мораториуми, наложени с конкретни мотиви. Въпросът е, че едно такова отлагане всъщност е за неопределен срок, и макар в закона да е 2 години, то може да бъде и за 20 години.

Остават ви 1 от общо 2 статии за този месец като нерегистриран потребител. Влезте в профила си и четете свободно 5 статии на месец.

Влезте в профила си и четете свободно 5 статии на месец.