Асен Василев пред "Дневник" и "Капитал": Възможно е да имаме 121 депутати за коалиция

• България трябва да има ясна позиция за ескалацията на войната в Украйна
• Все още има шанс страната да влезе в Еврозоната от 2024 г.
• Добро решение е цената на тока да се отвърже от цената на газа в Европа
• Само скъпите социални помощи трябва да са според нуждите, другите - за всички
• При кабинета "Петков" администрацията правеше саботаж
• Този път искаме правителство, в което да няма троянски кон
• И в кампанията се вижда, че немалко партии искат да се върнем към блатото на застоя

Асен Василев е съпредседател на "Продължаваме промяната", бивш вицепремиер и министър на финансите и водач на листата на партията в Хасково и в 23 МИР в София. "Дневник" и "Капитал" разговаряха с него по актуални въпроси, свързани с финансовите и икономическите предизвикателства пред България и следващото редовно правителство в светлината на очаквана рецесия в Европа в специалния видео формат "Бъдещата власт - прогнозите на лидерите". Цялото интервю може да гледате и във видео в края на статията, текстът е с незначителни съкращения. Разговорът водят Татяна Димитрова, редактор "Бизнес" в "Дневник" и Ивайло Станчев, управляващ редактор на "Капитал".

Ивайло Станчев (И. С.) Няма как да не започнем с новината за обявената частична мобилизация в Русия, предстоящите в следващите дни референдуми за анексирането на Донецка и Луганска република. Очевидно ситуацията на глобалната сцена навлиза в нов етап. Каква позиция, според Вас, трябва да заеме България?

- Аз много внимателно изслушах изказването на президента Путин, също така и част от международните реакции. То е силно притеснително. Силно притеснително е, защото там се говори директно за употреба на ядрени оръжия. Това е нещо, което България, Европа и въобще света като цяло не трябва да допусне. И мисля, че на срещата в Самарканд се видя, че Индия и Китай също са много негативно настроени срещу това да има продължаваща ескалация на войната. А по-скоро натискът вече от всички страни - и от Европа, и от Щатите, и от Индия, и от Китай е войната да деескалира, да спре, а не да се вкарват нови 300 хил. войници и да говорим за употреба на ядрено оръжие.

И. С. Това е на световната сцена, но къде е България?

- Трябва да защитава българския интерес. Ние нямаме никакъв интерес от продължаваща война, която е на нашата морска граница. Още по-малко интерес да се използва ядрено оръжие в Европа. Това нещо абсолютно трябва да бъде пресечено и нашата позиция трябва да е много ясно заявена, че не трябва да се позволи ескалиране на войната, не трябва да се позволи ядрено оръжие да се използва в Европа.

И от тази гледна точка според мен абсолютно ясно трябва да излезе и външно министерство, и Министерският съвет и да кажат, че тази ескалация 300 хил. нови войници да се изпращат в Украйна, потенциално да се използва ядрено оръжие това по никакъв начин няма как България да го допусне и трябва да използва каквито лостове има.

И. С. Прави впечатление обаче, че в предизборната кампания тази тема като че ли липсва изобщо, включително във вашата кампания...

- Ами вие вчера видяхте на телевизията кои са темите, които интересуват българските граждани. Това са цените, идващата зима, какво ще се случи с доходите на хората. Това са основните теми, които интересуват

Татяна Димитрова (Т. Д.) Но те са свързани с тази тема.

- Те са свързани и където са свързани ние, разбира се, това го коментираме - няма как да коментираме газа, без да коментираме темата с действията на "Газпром", които спряха газа. И знаете, че тогава ние заехме една много ясна позиция, която беше, че когато някой спре да се изпълнява договора, България ще защити интереса си. По същия начин ако някой се опитва да се бърка във вътрешната политика на България, трябва да е много ясна позицията, независимо дали това е Русия или някоя друга държава.

Т. Д. Но ако отново имате за партньор БСП и знаем тяхната позиция спрямо Русия, как ще излезете от такава още по-изострена ситуация, бидейки партньор с тях?

- Това, което ние видяхме работейки с БСП е, че те са много прагматични. И наистина може когато се постави българският интерес в центъра на масата, а не идеологически интереси, може да се намери решение, което всъщност е разумно и работещо.

Т. Д. Така излиза, че ако отново един от бъдещите ви партньори е БСП ще видим в действие както вие го формулирахте леви цели с десни мерки, макар че ние намираме известно противоречие в тази формулировка...

- Не знам защо намираме противоречие...

И. С. Може би въпросът е дали са десни цели с леви мерки или леви цели с десни мерки?

- Нека да го кажем съвсем просто без да му слагаме етикети. Ние смятаме, че като член на Европейския съюз България най-накрая трябва да започне да води европейска политика, европейска политика относно доходите, европейска политика относно социалната сигурност на населението, европейска политика спрямо образование, здравеопазване, всички тези ключови социални системи, които много дълги години бяха или занемарени, или недофинансирани, или лошо управлявани. И се видя, че това нещо може да стане без да се вземат някакви огромни заеми.

Знаете, че в момента целият социален пакет плюс цялата издръжка на държавната администрация са по-малко отколкото има данъчни приходи. Заложената инфраструктурна програма, капиталовата програма е около 7.5% от БВП. Дефицитът е 4.1%, тоест ние можем да направим тази социална политика, можем да финансираме половината инфраструктурна програма, там ни свършват парите. За останалата половина трябва да се взема заем, което вече е инвестиция. Не е просто разход да се вземат заеми, за да се финансира социалната политика.

Т. Д. Но също така съм сигурна, че сте гледали пресконференцията на госпожа Росица Велкова, която беше част от Вашия екип, а в момента е служебен министър на финансите, и която очерта доста мрачна прогноза, както за завършването на тази бюджетна година, така и за проектобюджета за следващата и някак не звучеше в този оптимистичен вид, който вие сега ни предлагате.

- Ами това не е учудващо. Винаги първите прогнози, които идват са, нека да кажем в този им вид по две причини. Първо що се отнася до тази година, тя казва, че бюджетът ще бъде изпълнен както е заложено, тоест там не очакваме изненади.

За догодина каза, че очакват по-голям дефицит, като аз погледнах много внимателно откъде това и това идва от поставянето на макропараметрите, спрямо които се прави цялостната прогноза, съответно и приходната част и разходната част в бюджета. И когато се направи макрорамка по макропрогноза, която не отговаря на действителността, то никой не знае какво ще се случи догодина. Това води до две неща. Първо се планират много по-малко приходи в рамките на годината, след което в края на декември се отчита едно огромно преизпълнение. И този мач сме го гледали последните години няколко пъти. И когато се планира бюджетът по този начин, е нормално да кажеш пари няма за нищо.

Когато се планира бюджетът с реалните приходи, се вижда, че пари има за всичко. Само че парламентът се произнася как да се харчат, а не постановление на Министерски съвет в края на годината.

Т. Д. Тоест, Вие смятате, че нейната прогноза се дължи на това да бъде коректна към критичния тон, зададен от служебното правителство към вашето управление?

- Не аз не мисля, че това е политически мотивирано.

По-скоро Министерството на финансите много дълги години е планирало изключително консервативно. И това се видя последните 6-7 години, винаги излизаме на излишъци, винаги се оказва, че сме планирали приходи, които са по-ниски. За първи път с актуализацията миналата година донякъде, но тази година с бюджета и с актуализацията се планира реалният приход, така че да се изпълни бюджета, а не да се преизпълни.

И. С. Устойчива политика ли е да имаме години наред бюджетни дефицити над 3%?

- Бюджетен дефицит от 3%, знаете, че е изцяло в Маастрихтските критерии, които са заложени като част от финансовата стабилност на Европа, така че не би следвало да има някакви...

И.С. Но би трябвало да го покриваме с дългове...

- Да, това е също заложено - до 60% от БВП може да има дълг една икономика. Но пак казвам въпросът е този дефицит за какво се ползва. Ако този дефицит се ползва, за да се плащат пенсии, да се плащат заплати в държавния сектор това е абсолютно неустойчиво. Ако този дефицит се ползва за капиталови инвестиции, както е в нашия случай, тогава това всъщност е устойчива политика, защото може да решим да ги правим или да не ги правим тези капиталови инвестиции, но те се правят с идеята, че ще отпушат повече бизнес, ще има повече икономически растеж, ще има повече фирми, данъци съответно заетост и т. н. Иначе няма смисъл да се правят тези капиталови инвестиции.

Т. Д. Те няма и да се направят както сте ги сложили в тазгодишния бюджет.

- Тазгодишния бюджет, те са заложени, парите са осигурени в границите на макрорамката. Оттам нататък каква част от тях ще бъдат изпълнени, зависи от съответните ресорни министерства, които трябва да ги разходват.

И. С. Всъщност смяната на министри, служебни, редовни избори спира всички по-големи или по-важни проекти.

- Забавят процеса със сигурност.

И. С. Но всъщност това забавя или поне най-вероятно е причина за забавянето на много други и по-важни дългосрочни процеси, като например влизането в Еврозоната. Вие сте го обсъждали много пъти, но смятате ли, че трябваше да се направи всичко възможно да може сега примерно 2023 или 2024 година България да влезе в Еврозоната, както ще се случи с Хърватия?

- Ние все още можем да влезем от 1 януари 2024 г. в Еврозоната. Законодателството там, което трябва да се случи, е сравнително ограничено по обхват, те са много закони, но повечето са да сменим от евро в лева...

Т. Д. Стига да има работещ парламент, който да се занимава с това.

- Стига да има парламент, който да работи. А другото, което е, че трябва да поискаме нов доклад на Европейската комисия, Европейската централна банка за последната една година.

Това, което видяхме в предишния доклад, имаше две неща, които бяха в червено. Едното беше, че не сме си довършили законодателната програма. Това би следвало да може да стане до юни догодина. И другото беше, че нашата инфлация беше излязла от параметрите - като махнем трите най-ниски инфлации в Еврозоната. В момента виждате, че ние бяхме третите с най-висока инфлация, сега сме седмите, до края на годината най-вероятно ще паднем доста по-надолу, защото при нас като по-бедни и като по-близо до границата, така да се каже, инфлационният шок дойде по-бързо и в електроенергетиката, и в горивата като цяло и от там вече съответно и в икономиката.

И. С. Но казвате до юни следващата година Вашето виждане какво е, трябва ли да се предприемат наистина мерките, които да ни вкарат възможно най-бързо до Еврозоната или е по-добре да изчакаме няколко години с някакви други, примерно Стефан Янев изрази теза, че е по-добре няколко години България да има по-освободена фискална политика, да не бърза за Еврозоната, за да настигне страните от Централна и Източна Европа по този начин?

- Влизането в Еврозоната не се отразява на фискалната политика. За България не се отразява и на монетарната, тъй като ние имаме борд. А ако нямахме борд, това щеше да е много по-различен разговор. Имайки предвид, че ние през борда сме вързани към политиката на Европейската централна банка и реално част от забавянето на инфлацията, което сега виждаме, идва от вдигането на лихвените проценти, които Европейската централна банка прави.

Така че колкото по-бързо станем пълноправен член и седнем на масата, наистина да влияем на монетарната политика в Европа, толкова по-добре.

И. С. Но това някак си не сте го извели в кампания си.

- То ни е заложено в програмата, всеки може да отиде на promeni.bg, да го прочете, да види точно какво е заложено в тези срокове. И пак казвам, основното, което чувам - аз към момента съм обиколил над 60 града, не е дали ще влезем в Еврозоната и кога ще влезем...

И. С. И сигурно кога ще поевтинее бензинът.

- Не, даже и това не чуваме. Всъщност това, което чуваме са няколко неща.

Едното е кога местните дерибеи най-накрая ще платят за това, което правят. Защото на хората им е писнало някой на място, грубо казано, да си развява коня, да безчинства, да се случват всякакви неща и всъщност техният живот да остава един и същ, и те казват докога ще тъпчем на едно и също място.

Т. Д. И какво им казвате?

- Ами това, което им казваме, че истинската смяна ще дойде с изборите за местна власт догодина за голяма част от тези проблеми - защо плочките са лошо сложени, защо няма сметоизвозване, защо тази сграда примерно е разрушена или не е запазена. Но че това нещо за да стане, трябва да започне от една страна малко от малко да заработи Комисията за антикорупция, която да започне да гони хората, които са корумпирани.

Второто нещо, което, слава Богу, успяхме да направим като първа стъпка в предишното Народно събрание, в последния ден беше приет законът, който даде самостоятелна, оперативна самостоятелност на европейската прокуратура. И тя се е захванала доста сериозно с доста случаи. И това дава алтернативен механизъм, който да разследва и да повдига обвинения, защото нашата прокуратура виждаме, че е опънала едни големи чадъри.

И. С. Все пак става въпрос за евросредства...

- Ами няма община, която да не е пипала евросредства в България. Обикновено това, което виждам е, че ако, как да кажа, са крали от българските средства са крали от европейската средства.

Т. Д. Но не ви ли репликират, господин Василев с това, че направихте няколко неуспешни опита, включително с ръководството на антикорупционната комисия, която споменахте, казахте заради вашия партньор "Има такъв народ". Единственият регулатор, чийто състав успяхте да подмените, за съжаление в крайна сметка неуспешно, е Комисията за енергийно и водно регулиране. Тръгнахте към подмяна на Комисията за защита на конкуренцията, която заедно с господин Петков, много често споменавате по темата с горивата и там нещата стигнаха доникъде и всъщност какво им обещавате на хората като гаранция, че това ще се състои накрая?

- Ние няма как да им обещаем. Това, което им казваме е, че първо това наистина е проблем, че тези неща не се случиха. Второто много важно нещо е, че те за да се случат трябва да има мнозинство, което иска да скъса с тази безкрайна политика на този безкраен преход, който седим и въртим на едно и също място, и да станем нормална държава, в която да спазва законът.

То не е само едно тяло. И ще бъде доста бавна и мъчителна и постепенна битка, но ние няма да се откажем да я водим и да убеждаваме българските граждани, че тя трябва да се проведе.

Т. Д. Казахте, че не Ви питат за горивата, но вероятно това е така, защото в момента има отстъпка, която плаща държавният бюджет. Отделно веригите предоставят допълнителна отстъпка, но също така знаем, че прогнозата е тези пари да свършат преди края на годината. И тогава вероятно хората отново ще се вълнуват защо са толкова скъпи горивата. Вие ще продължите ли да защитавате тезата, че всъщност тези цени са в резултат на това, което се случва на пазара и повече няма какво да се направи?

- То не е да защитаваме теза и българските граждани се оказва, че са достатъчно умни, за да го осъзнаят, че докато ние не започнем да произвеждаме петрол няма как да контролираме цената на бензина по бензиноколонките. Единственият начин да се контролира и да вземем от тях пари, е през данъци и да субсидираме бензина, което е съвсем различно примерно с електроенергията, където имаме независими наши си български източници. И затова беше една от големите битки, които проведохме с Европейската комисия, която беше да си защитим въглищните централи, така че те да могат да работят до 2038 г. Представете си, ако се бяхме съгласили въглищните централи да ги затворим 2026 г. и в момента да бяхме на средата на това да строим електроцентрала, която да се захранва от газ.

И. С. Самият Вие сте казвали, че има ангажимент в плана за възстановяване, за намаляване на квотите въглеродни емисии от въглищни централи до 2026 г. Ако трябва да ги намалим с 40% как тогава ще продължат да работят?

- Всичките централи могат да продължат да работят, това сме се и уговорили точно в пиковите периоди, където ни трябва те да продават електроенергия. Може да има периоди, в които да не работят. Тогава няма да изнасяме, защото знаете, сега сме третият най-голям износител на електроенергия.

И. С. А това, че не изнасяме няма ли да доведе до пропуснати ползи?

- Може да имаме пропуснати ползи, но 100% от нашата електроенергетика ще бъде с българско гориво. Едно е да имаш пропуснати ползи, друго е да зависиш от чуждо гориво и всъщност някой друг да определя дали ще работи електроенергетиката и каква ще е цената на тока.

И. С. Вие правите референция към предложенията от Брюксел за таван на цените на тока, за събиране на печалби от определени дружества и включително спорното споделяне на приходите със съседните държави, което доколкото разбирам няма да засегне пряко България. Но Вие как възприемате изобщо тези предложения от Брюксел, които са крайно антипазарни?

- Част от предложенията бих подкрепил. И те са тези, които са свързани с това цената на електроенергията в Европа да се развърже от цената на газа в Европа. Тоест пиковите газови централи да не вдигат цената за абсолютно всички други производители, защото знаете, електроенергията няма как да се складира. Това е смислено да се направи. Има начини да се направи.

Не съм разгледал детайлно механизма, който Европа предлага, но това е обсъждано нееднократно на Екофин, че това е смислена мярка, която трябва да се направи. Мярката другата, която се предлага, която е да се дефакто сложи данък върху свързване на енергийните дружества и тези средства да се ползват за намаляване на цената за бита и за бизнеса ние правим. Това е мярката, която започнахме да правим още с първия бюджет. Сега вече даже и заложихме до края на годината

Т. Д. И планирате и за газа доколкото сте го заявили вече.

- Да, и това за догодина може да продължи. Тази мярка е смислена до толкова доколкото тя ограничава наистина печалбите на част от дружествата, но цената, на която ние сме ограничили българските дружества, включва и ремонтните програми, и инвестиционните програми, и над 10% възвръщаемост

И. С. Те такива са и предложенията на Брюксел принципно, но дали ще сработят по този начин е друг въпрос.

- Сега за българския пазар това работи. Ние сме си го направили, както се казва изпреварващо. Последната мярка, която е при износ да се споделя част от печалбата - с това аз лично не съм съгласен, защото ако една държава се е сбъркала електроенергийната система, тя трябва да си понесе цената за това. Ако такъв тип мерки за солидарност се правят, това трябва да стане не само за електроенергия, трябва да стане за газа, трябва да стане за горивата. Знаем, че много дълги години имаше причина защо част от европейските държави не искат общоевропейски газов договор.

И. С. Защото имаха свои договори.

- Защото имаха свои договори на много по-ниски цени, това даваше конкурентоспособност на тяхната икономика. Както сега между другото това, че ние пък имаме най-евтините цени на електроенергия за небитови потребители за бизнеса, всъщност дава доста голямо конкурентно предимство на нашите фирми.

От там идва и най-големият ръст на индустриалното производство в целия Европейски съюз. Отчитаме за трети месец поред, тоест не е да се е случило веднъж, имаме ръст на БВП над 4%, което в нормалните години, предишните 10-12 години не сме виждали. Всичко това се дължи на българските фирми и на това, че енергийните ресурси, които те ползват, са най-евтините в Европейския съюз цени, не казвам дали са високи или ниски, това зависи от международната конкуренция към фирмата.

И. С. Въпреки всичко не смятате ли, че мярката за електроенергията, която беше въведена от 250 лв. за мегавчас повсеместно за всички фирми беше донякъде грешка, защото има големи компании, които в момента образно казано злоупотребяват, като на тях почти им излиза безплатно енергията с тази помощ, която им се дава, защото имат договори за купена енергия по други цени. Не трябваше ли да се подходи диверсифицирано в подпомагането на бизнеса?

- В момента, в който направим диверсификация, това е моментът, в който се появява възможност за корупция. Защо на тези фирми, а не на другите фирми? Защото на този сектор, а не на другия сектор? Изведнъж едни фирми нали ще почнат да се, най-грубо казано, пререгистрират и да казват: ама ние попадаме в този сектор, защото за нас няма и почва да води до изкривявания в икономиката.

Ако нашата електроенергийна система може това да го понесе, а тя може, това дава конкурентно предимство на всички фирми в България. И аз смятам, че това е една наистина добра политика.

Т. Д. Вие така подхождате и със социалните помощи. Ние сме говорили и друг път с вас, че давате на всички, а не на тези, които имат нужда?

- Кои са тези, които имат нужда според вас?

Т. Д. Хората, които имат някакъв праг нисък на доходите. Те имат нужда от подпомагане
И. С. Примерно, безплатните детски градини. Те са доста ненужни в София, бих казал, като опция предвид стандарта на живот.

- Можеше да се сложи, как да кажа, изискване за доходите на семейството и спрямо това да се направят детските градини безплатни. Това означава едно известно количество бюрокрация, тъй като електронно правителство в България няма и трябва да се извадят...

Т. Д. Има на хартия.

- И трябва да се извадят хикс на брой бележки. И другото е то е честно спрямо хората, които всъщност плащат данъци и финансират тая мярка. Скъпите неща трябва да се целеви спрямо нуждите, както Вие казвате. Примерно в момента, ако погледнем системата на ТЕЛК, имаме почти 1 милион човека с ТЕЛК. Съответно хората с тежки заболявания и така нататък няма как да бъдат адекватно подпомогнати, защото има наистина страшно много хора в тази система.

Но както е случая с безплатните детски градини, ако е възможно тази мярка да бъде предоставена на всички и всички семейства се възползват от нея, не виждам защо да не се предостави на тези семейства. Това е даже ако щете за семейства с по-високи доходи знак, че най-накрая има някакво отношение към децата в България. Същото се отнася за данъчния кредит, който дадохме за работещи родители. И там в зависимост от заплатата може да се възползваш частично или изцяло от данъчния кредит пак до определен таван, над който вече не е дадено. Същото е с втората година майчински. Същото, което започнахме да правим пак през здравната каса е с над 35% се вдигна финансирането за всички пътеки, свързани с лечение на деца, с акушеро-гинекологични...

И. С. Там е доста сложна цялата материя, защото всички увеличения на разходите от страна на държавата някак си не се усещат от хората пряко, има винаги нещо, което трябва да се доплаща...

- За съжаление имаме най-големият процент на доплащане. Това е една реформа, която малко по малко започна, но има много да се доработи в нея, а там знаете се въведе електронизация на част от процеса.

Т. Д. И сега вървят обратни процеси?

- Ами за съжаления обратни процеси вървят на много места в държавата. Върви обратен процес срещу тази социална политика, за която говорим. Върви обратен процес срещу електронизацията на здравеопазването, върви обратен процес срещу подсилването и професионализирането на контролните органи в държавата.

Т. Д. Тоест, не защото не е извършено качествено смятате, а по политически и други подбуди вървят обратни процеси?

- Аз мисля, че има цялостно нежелание тази политика, която е насочена към инвестиции в българските граждани, да остане.

Има едно желание да се върнем обратно към старата политика, където всичко си беше ясно, където, системите и паричните потоци бяха ясни и това го виждаме на всички нива. Това е ясно заявено и от немалка част от политическите партии по време на кампанията. Връщането обратно към това блато на застоя, ако така мога да го нарека, което живяхме последните 30 години.

Т. Д. Имахте ли масов отпор от администрацията докато бяхте в правителството за промяната, която се опитвахте да налагате?

- Директен отпор не толкова по-скоро саботаж и бавене. Саботаж и бавене на всички нива.

И. С. Аз използвам темата за връщането, защото едно от най-интересните връщания беше завоя към "Газпром" на служебното правителство. Казвате, че руснаците спряха газа, обвинението от служебното правителство, че всъщност Вие лично, даже Вашето име бе споменато сте взели решението по време на Министерски съвет или там някакви срещи в по-малък формат, за да се откажем от газа. Каква беше тогава историята, ако може с няколко думи, за да минем към днешната ситуация?

- Тя е много проста. "Булгаргаз" получи писмо от "Газпром".

И. С. Това е официалната част.

- Е, то това е, в смисъл две фирми, които имат подписан договор. Начина, по който стават нещата и документално. Не може Пешо да каже: направи хикс и това да не е оформено документално и то да стане. "Булгаргаз" получи писма от "Газпром", че след 24 часа ще спрат газа. И това е моментът, в който ние излязохме на въпросната пресконференция, обявихме го на българските граждани. Казахме, че има план, така че да може да се достави алтернативен газ, който още от началото на войната в интерес на истината имаше план не само за това, имаше план какво става, ако не, дай си Боже, гръмне атомна централа в Украйна и се отрови реколтата от пшеница. Имаше план какво става, ако се затвори Босфора.

Т. Д. Но хората казват: на Германия не им спряха газа, на други държави не им спряха, защо на България им спряха газа?

- Не, на Германия, "Юнипер", която беше частна компания, е подписала въпросния анекс, който "Газпром" предлагаше и на България. "Юнипер" първо получи 8 млрд. евро субсидии от държавата. Сега получи още 30 милиарда и стана 100% собственост на немската държава. Защо? Защото подписвайки въпросния анекс това даде възможност на "Газпром експорт" да правят каквото си искат - да им пускат газ, да не им пускат газ, да превалутират, да не превалутират, като стигнат парите кога ще отидат в рубли, кога няма да отидат в рубли, ама те не са отишли в рубли, значи ние няма да ви доставим газ.

И какъв е резултатът? Тази компания, която подписа този анекс, в момента е във фалит и получи 30 милиарда евро помощи от немското правителство.

И. С. И "Булгаргаз" получава помощи от държавата, макар и по други причини.

- "Булгаргаз" в момента всичките доставки на газ, които си е получила, си ги е платила и всички, които си е платила си е получила.

И. С. Парите за зърното, за които преди малко споменахте, Вашата идея да купим зърно за следващата година отидоха всъщност в "Булгаргаз", за да може да се разплаща с по-скъпите доставки на газ. В смисъл по-скъпите заради пазарната ситуация.

- Не, проблемът за "Булгаргаз" се казва "Топлофикация София", когато най-големият ти клиент не ти плаща в продължение на 1 година, а ти си плащаш на доставчиците на газ, трупаш едни огромни ресивъбълс, тоест пари, които ти се дължат от твоите клиенти.

Т. Д. Това не беше ли ясно още през пролетта, че "Булгаргаз" ще изпадне в тази ситуация?

- Ами въпросът беше дали Топлофикация ще си плати газа.

Т. Д. Е, то е ясно от години, че не си го плаща...

- Ами това не е окей. И имахме уверение от топлофикацията, че тази година ще е различно. Те са си направили правилно разчета, ще си платят газа, видяхме...

Т. Д. И сте работили с тази хипотеза?

- Нека да кажем, че винаги сме имали план "Б", само че не е нормално ти да направиш план "Б", докато не видиш, че план "А" не се е случил. Както видяхте "Булгаргаз" нито изпадна в несъстоятелност, нито има ликвидни проблеми.

И. С. Вчера (на 20 септември - бел. ред.) "Булгаргаз" обяви търгове за покупка на втечнен газ за ноември и декември, за 2023 година и за 10-годишен период. Първо, как бихте коментирали тези действия като правилни или не? Защото пък президентът Радев по повод тези действия се обърна към действията на вашето правителство, че тогава на тайно, на тъмно са правили някакви търгове, договорки, цени и така нататък.

- Само да кажа, че седемте танкера, за които реферирате, са част от програмата между Европейския съюз и Щатите за 15 милиарда кубика газ. И ние използвахме. Знаете, тук дойдоха 10 министри на енергетиката в началото на май. "Ди джи енерджи" дойде, направи се работна група на Европейската комисия за Югоизточна Европа.

И. С. Тоест, не вие сте ги договорили тези танкери, а са ви дадени едва ли не...

- Е, те са договорени, разбира се, от българското правителство в този формат. Към този момент беше изключително трудно въобще да се намерят каквито и да е количества и танкери. Сега виждаме едно известно забавяне на китайската икономика. Може би търгове ще дадат добър резултат. Честно казано аз съм силно скептичен. По-скоро въпроса ми там е как нямаше слотове, пък сега правим търгове?

И. С. Това е въпрос, който задаваме вече към на служебните министри.

- Другото нещо, което за мен е изключително важно, е максимално бързо ние да подсигурим газа до края на отоплителния сезон, който идва.

Т. Д. А вие сте скептичен по кой момент от търговете или резултата от тях?

- Ами скептичен съм доколко те ще доведат до по-добри цени от това, което беше договорено юни месец в рамките на Европа-Щатите формата, и дали ще могат да бъдат договорени количествата, които са ни необходими. Тоест поне 6-7 още танкера.

И. С. Поради това, че остава много малко време или?

- Остава малко време, има в момента търсене на газ както знаете почти навсякъде. Вече е напълно спряно газоподаването към Европа, а когато ние водихме преговорите не беше напълно спряно.

И. С. Е, Северен поток почти си вървеше.

- Донякъде, на някакви проценти на 20%, на 30%, не напълно. Единственото, което работи в наша полза е, че хранилищата в Европа са пълни. Така че това намалява малко натиска върху газовия пазар, но аз не съм специалист по газовия пазар. Просто гледайки макрорамката, ако това е, което специалистите са решили, че може да стане, нека да видим какъв ще е резултатът.

И. С. А правилно ли още сега да се обявява търг за 10 години напред , който да бъде довършен от следващото правителство?

- Според мен е безсмислено в момента в разгара на газовата криза да се прави дългосрочен договор, защото шансът да получиш добри цени е сравнително нисък.

И. С. В случая търговците са в по-силна позиция.

- Според мен правилната стратегическа позиция е да се осигури сезона и догодина, когато вече са се поуспокоили газовите пазари вече да се прави дългосрочен договор, независимо кое правителство ще го прави.

И. С. Всъщност, първата конфликтна тема между бившето правителство, бих казал, "Продължаваме промяната" и президентът беше именно за газа. Още в първия ден те обявиха, че са заварили хаос и разруха в газовия сектор, това се превърна във фокус на служебното правителство, създаде се кризисен щаб.

- Какво е направил кризисният щаб ако може да ми кажете, че аз нещо не проследих детайли?

И. С. Това е интересен въпрос наистина, но по-скоро исках да Ви питам защо беше това фокусиране върху газа като ясно знаем, че всъщност не беше толкова кризисна ситуация, то се вижда и в следващия вече минали почти 2 месеца?

- Това е въпрос, който трябва да зададете на служебното правителство.

И. С. Не сте ли си задавали вътре в "Продължаваме промяната" такива въпроси?

- Ние бяхме заети с това да подготвим кампания, да си говорим с хората и да подсигурим, че България ще има едно наистина стабилно управление, което може да извади от това безкрайно блато, в което последните 30 години седим.

И. С. Имате предвид след изборите на 2 октомври?

- Да.

И. С. До които остават 10 дни, буквално казано, и като че ли хората в страната много не се вълнуват този път от изборите някак си изморени изглеждат, объркани.

- Нормално е, това са четвърти избори в рамките на по-малко от 2 години.

Т. Д. Какво очаквате Вие? Вашият колега Кирил Петков вече прогнозира пред "Дневник" кабинет с участието на "Продължаваме промяната", "Демократична България" и БСП или друг, съставен от ГЕРБ, "Възраждане" и ДПС, и другият вариант е отиване още веднъж на избори.

- Това е, което се очертава. Аз мисля, че е изключително важно България да има правителство. Точно затова и работим ние много активно, за да излязат повече хората да гласуват, за да има по-голяма легитимност управлението, което ще се сформира. И смятам, че би било изключително лошо зимата да влезем с един кабинет без парламент.

Тъй като виждате колко бързо се променя и международната икономическа и международната политическа ситуация, някой път се налага изключително бързо да се реагира, а за целта трябва да има парламент, не предизборна кампания.

Т. Д. Т. е. сте склонни на по-големи компромиси в името на това, което казвате или ще разчитате, че наистина ще съберете поне 121 гласа, за да се сбъдне тази прогноза?

- Единственият компромис, на който не сме склонни, е да се позволи това, което се е случвало в последните 15, да не кажа 30 години - всички тези кражби и този застой да продължи. Всичко друго за нас, всичко което работи за България, всичко което помага страната да върви напред, макар и с по-малки крачки, отколкото би ни се искало. Ние също ще работим за това и сме готови да работим с хората, които биха подкрепили такова нещо.

Т. Д. Не бяхте ли с тази нагласа и предния път, но правителството падна?

- Ами това е нагласата, това е резултатът, четирима депутати не ни достигнаха тогава, ако си спомняте. Силно вярвам, че българските гласоподаватели ще направят избора и тези 4 депутати този път ще ги има, които искат промяна на цялото това...

И. С. В случая 4 депутати имате предвид от общата база на партиите, а само за "Продължаваме промяната" какво очаквате да получи като депутати този път?

- Ами това, което ние виждаме от кампанията е, че се движим така, както се движехме миналата година.

И. С. Но това няма да направи разликата с 4 депутати, според мен.

- Виждаме, че част от другите партии са успели да възстановят електорат. Ние поддържаме електорат, така че като цяло, нека да кажем, че е доста възможно да може да се стигне до 121 депутати.

И. С. Ако в някакъв теоретичен модел след изборите "Продължаваме промяната" и "Демократична България" имат общо по-малко депутати от ГЕРБ, как биха стояли тогава нещата?

- Нека да видим как ще гласуват българските граждани. В момента да играем на хипотеза е абсолютно безсмислено. Няма никакво значение и първият получава мандат, и вторият получава мандат. Въпросът е кой ще направи правителство и това правителство какви цели ще се постави. Това е истинската задача, която българските граждани поставят, според мен, на политиците в момента.

Т. Д. И кои ще успее да постигне видяхме при последното управление в крайна сметка.

- Точно така, така че от тази гледна точка ще видим вечерта на 2 октомври, всичко това ще започне от този момент нататък.

И. С. Аз имам такъв страничен въпрос за кампанията. Някак си изглежда както и предишния път, така и сега, че "Продължаваме промяната" са изключително фокусирани върху ГЕРБ и Бойко Борисов. Ако го няма Бойко Борисов, ще има ли кампания "Продължаваме промяната"?

- Нашата кампания е много ясна и тя не е толкова въобще фокусирана върху ГЕРБ. Тя е фокусирана върху всички тези политики, на което ГЕРБ се бяха еманация. Тя е фокусирана върху това да няма крадене. Тя е фокусирана върху това да има една по-социална политика. Това, което се случи с пенсиите, знаете отвсякъде ни атакуваха, казаха и от ГЕРБ в това число, че това било безотговорно, неразумно и така нататък не трябвало да се прави.

Това, което се случи с детските градини, че било популистко. Това не е популистко. Това не е неразумно. Това е ясно изразен приоритет политически, който ние имаме, и който ние носим, и който искаме да отстояваме. От другата страна, защото сме фокусирани върху ГЕРБ? Защото това, което виждаме е, че ГЕРБ тези години, когато ние влязохме в Евросъюза, 2 години по-късно ГЕРБ дойдоха на власт и де факто управляваха с малки изключения почти през целия период, който ние сме в Евросъюза.

Т. Д. Но и данъците в Европа са доста по-високи, с които се финансират тези социални придобивки.

- И да, и не. Общата данъчна тежест в България, тя не идва през преките данъци, но косвените данъци в България са изключително високи. Просто така ни е структурана данъчната система, но ако погледнем проценте преразпределение и така нататък виждаме, че нещата са доста, как да кажа, съпоставими и няма нужда да се вдигат данъците, за да може цялото това нещо да се финансира. И тук всъщност не става въпрос за ГЕРБ. ГЕРБ са еманацията на това нещо.

И. С. Аз го казах, защото вие говорите, че ще вкарате вкарвате Бойко Борисов в затвора, по-скоро Кирил Петков.

- Ами би било добре, мисля че българските граждани биха го приветствали това нещо.

И. С. Сигурно, примерно преди 13 години той дойде със същите обещания, че вкарва Сергей Станишев в затвора и някак си.
Т. Д. И всички са извън затвора.

- И дойде с бюджета с постната пица и всички са извън затвора.

И. С. И вие тука едно пиле със зеле, или беше свинско със свинско.
Т. Д. Ще има ли свинско със зеле за всички, как ги виждате нещата?

- Точно за това се борим да има за всички, а не да има за 8 фирми свинско, а за всички други български граждани зеле. Но да се върнем, то това е много важно нещо, което казахте. Една от причините атаките срещу правителство да тръгнат от почти първия ден е, че това беше първото правителство, което не се договори с предишното правителство. Това беше първото правителство, което не каза: окей, ние няма да ви гоним, ще си затворим очите за всичко, което се случва, ще ви оставим нали няколко от там чучурчета, които да текат, обаче вие ще седите тихи, мирни ще ни оставите ние да си подредим нашите неща, защото ние нямаме наши неща за подреждане.

Защото, за да спрем всички тези кражби, това е единственият начин да може да се финансира социалната програма без вдигане на данъци и без допълнителни заеми, но спирането на тези кражби означава едни огромни парични потоци, които са ходили при няколко фирми и от там са стигали и до политически партии и лица да спрат. И стъпка по стъпка като започнахме да спираме и изведнъж почнаха протести тука, протести там и опити за саботаж и отвътре и отвън и абсолютно от всякъде.

Т. Д. Но Бойко Борисов е навън и вие от този неуспешен арест повече негативи или повече позитиви извлякохте, как смятате към днешна дата? Тъй като има тези, че акцията е била само с цел демонстрация на политически мускули, а не че толкова сте се подготвили да я доведете докрай.

- Ами аз не мисля, че арест трябва да се прави на база на политическа калкулация. За този арест има свидетелски показания на Васил Божков, които той е дал, в това число и пред европейската прокуратура. Има свидетелски показания на неговия шофьор.

Има свидетелски показания на секретарката в Министерството на финансите. Всички тези свидетелски показания казват, че господин Божков е влизал в министерството, в кабинета на министъра, с пури и евро и е излизал без пури и без евро.

Всички тези свидетелски показания са подплатени с банкови извлечения как са теглени парите от една от големите български банки, редовно. Всички тези свидетелски показания са подплатени с доклад на Агенция Държавна финансова инспекция, която казва, че с действия и бездействия Комисията по хазарта и ръководството на Министерството на финансите ощетили българския бюджет с над 500 милиона по схема, която е позволила да не се плащат данъци.

И. С. Всичко това е известно...

- Това нещо е комплектовано с конкретните свидетелски показания, които полицията е събрала и всичко това нещо е сложено в прокуратурата. И знаете ли прокуратурата какво каза? Няма данни да започне разследване за престъпление.

Т. Д. А вие очаквахте, че тя ще каже обратното тогава?

- Ако прокуратурата ни работи, при този набор от свидетелски показания, тя би следвало поне да започне да разследва. Защото прокуратурата на теория си спомняте се кълнеше, че тя е независима, че работи, че всичко ще разследва.

Т. Д. Вие не сте човек, който ще се довери на такива клетви, нали така?

- Не е въпросът дали ще се довериш на клетвите, има институция. Тази институция вие сезирате с пълния набор от документи, правите си съответно всичките процесуални действия.

И. С. Истината е, че тази институция ще продължи да работи по същия начин и след 2 октомври. Как очакваме нещо да се промени след това?

- Ами пак ви казах две неща има - едното вече се случи, че европейската прокуратура най-накрая заработи.

И. С. Този казус не е свързан с европейската...

- Този не, но другия казус, който ги сезирахме е, и още 120 казуса, които са свързани са немалка част точно с общините, за което си говорихме по-рано. И другото нещо, което видяхте каква огромна съпротива имаше КПКОНПИ да заработи, защото тя има много добър инструментариум и може да отиде директно в съд, без да трябва да минават през нашата прокуратура, и може да разследва това число и несъответствия, свързани с казуси изцяло български, а не само пипащи евросредства.

Т. Д. Оаквате ли тази съпротива да бъде удвоена, ако формирате правителство, предвид вече опита, който има опозицията с Вас? Готвите и се за това?

- Подготвени сме и за това. Този път искаме правителство, което наистина да няма троянски кон в него. Нека така да го кажа.

И. С. Знаете ли кои са троянските коне?

- Ами нека да кажем, че по-внимателно ще преглеждаме нещата и много по-ясно ще влезем с вече конкретни текстове, законопроекти, които знаем, че ще бъдат подкрепени с много ясна програма. Както се опитахме да направим при опитите за сформиране на правителство в рамките на предишния парламент. Накрая си спомням, че имаше много ясна законодателна програма, много ясна програма какво трябва да се случи и разбиране, че ако едно от тези неща не се случи, отиваме към избори.

И. С. Въпросът, че и предния път някак си имахте програма до 3 месеца това, до 6 месеца - друго...

- Но не бяха уточнени първо текстовете за съжаление. И всъщност това е, което се използваше като вратичка. Да, трябва да се направи нов закон за КПКОНПИ, но този нов закон за КПКОНПИ, примерно това, което искаха от "Има такъв народ" беше да има 4 съпредседатели, които да трябва заедно да определят, т. е. всеки да има право на вето, заедно да определят дали да тръгне или да не тръгне да се разследва дадено лице.

Т. Д. Сега по-подготвени ли сте по отношение на това да извеждате успешно нещата докрай и с примерите, които споменахме за регулаторите и с всичко останало?

- Нека да кажем, че сме научили по трудния начин, макар и не малко уроци.

И. С. Големият риск ако няма правителство, всъщност не е ли бюджета, който трябва да приеме до края на годината и ако да речем за 4 седмици са разиграе рулетката и стигнем до служебно правителство всъщност какво ще се случи с изобщо с пенсиите, очакванията на хората за актуализации, минимални заплати и т.н.
Т. Д. При тежката зима и прогнозираната рецесия в Европа.

- Това, за което ние бяхме настоявали максимално бързо да се приеме бюджетът, да бъде максимално социален. Доколко този бюджет е подготвен, не мога да ви кажа, тъй като да се напише бюджет без нали хората в Министерство на финансите, нека да кажем невъзможна задача. Той може да бъде пооправен, може да бъдат сложени някакви допълнителни разходи.

Т. Д. Колегата ви каза, че ще подготви базов бюджет, върху който следващото редовно правителство да вложи своите политики и виждания.

- Да, въпросът на този базов бюджет е макро икономическата прогноза, на която той стъпва. Ако тя е сбъркана оттам-нататък все едно строим къща върху грешните основи.

И. С. То всъщност базов бюджет какво изобщо може да се разбира?

- Бюджетът е това, което в Министерството на финансите разбира е реално всичко, което се е случвало досега, продължава да се случва.

И. С. То е същото като да не приемем бюджета и да продължим да караме по стария долу-горе?

- Не съвсем, тъй като старият беше актуализиран. И всъщност януари-февруари най-вероятно ще има проблеми с недостиг, така че даже и да оставим стария, най-вероятно ще трябва да се даде някаква свобода за допълнителни разходи.

И. С. Всъщност, ако за парламента най-важното е да приеме бюджет за следващата година, кое е най-важното за евентуално ново правителство. В смисъл с какво трябва да започне бъдещия кабинет?

- Бюджетът за следващата година, след това да се осигури отоплителния сезон до края на годината. Не говоря специално за газовите доставки не само за дървата за отопление, защото в момента там тече някаква огромна спекулация. Въпреки забраната за износ на дърва, цените са нагоре, има недостиг. В това време вървят едни големи камиони.

И. С. Всъщност вие имате някакъв грях защото не подготвихте никакви схеми за подпомагане на хората, които използват дърва, въглища. Примерно подпомагахте тези, които използват газ и електроенергия.

- Специално за дървата за огрев нямаше, как да кажа, причина да се вдигат цените.

И. С. Но те се вдигнаха на два пъти.

- Точно така, те се вдигнаха на два пъти. И това не се дължи, как да кажа, на някакви обективни пазарни условия. Не е изведнъж да сме заели да употребяваме 2 пъти повече дърва за огрев или да е спрял дърводобивът. Цената на целулозата в международен мащаб се качи, но ние имаме определено количество преработка на целулоза, което може да се случи в България. Забранихме износа на необработена дървесина точно с цел да не се вдигат цените, но виждаме, че въпреки това има много сериозни вдигания на цени и че това не е свързано, нека да кажем, с действията на пазара.

И. С. А трябва ли да има подпомагане на хората за високите цени или по-скоро трябва да държавата контролните органи да се намесят, за да успокоят пазарите и спекулациите?

- Ако на пазара има спекулация в него първо трябва да се направят контролните органи, за да успокоят пазарите и след това ако въпреки това се е вдигнала себестойността по една или друга причина, примерно горивата са по-скъпи, съответно се транспортират е по-скъпо. Тогава вече трябва да се направят компенсация, но спрямо някаква по-реална цена, а не спрямо спекулативна цена към момента.

И. С. Накрая няколко кратки въпроса: за или против сте идеята за президентска република?

- Против, винаги съм бил против, България е замислена като парламентарна република и трябва да остане такава.

И. С. А за партньорство с ГЕРБ под някаква форма?

- Абсолютно против и бих призовал и "Демократична България" да заявят същото.

И. С. Имате притеснения там, не сте ли обсъждали?

- Аз мога да говоря от името на "Продължаваме промяната", че ние партньорство с ГЕРБ и Бойко Борисов няма да направим. Бих призовал "Демократична България" да направят същото, както и останалите политически сили.

Т. Д. Освен ако той не се пенсионира в чужбина.

- В затвора нека да кажа.

И. С. Между другото интересен, пропуснахме по-рано да кажем, че в програмата ви доколкото знам има идея за затвора в Банкя да се изгради.

- Да, по европейски стандарт.

Т. Д. Мястото е специално избрано ли?

- Оказа се, че има много подходящи имоти и държавни терени, които могат да се използват за целта.