Бюджет на ръчно управление

Не само на юристите е известно, че и най-съвършеният закон не може да обхване всички потенциални житейски ситуации, за които се отнася. Това се случва сега със Закона за публичните финанси, който предвижда действието на тазгодишният бюджет да продължи и през част от следващата година, ако не е внесен нов. Но не предвижда в тази хипотеза партиите да залагат нови разходи, при положение, че няма рамка, която да определя какви са приходите, какъв е дефицитът и т. н.

Тъй като всички очакват апетитът за популистки харчове да надделее над здравия разум в светлината на нови избори, е много вероятно бюджетът да се окаже силно натоварен, въпреки че проектът на кабинета предвижда само да бъде удължен.

При всеобщо очакване за скорошни нови предсрочни избори и невнесен проектобюджет за 2023 г. партиите наддават по отношение на разходите като по различни изчисления са внесли проекти, с които увеличението на разходите за следващата година гравитира около сумата 5 млрд. лв.

Очаква се на извънредно заседание на бюджетната комисия във вторник проектът да се гледа на второ четене.

На ръба на закона

На ръба на закона. Там според бюджетари се намира пък проектът на кабинета, минал вече на първо четене и през Народното събрание, с който се предлага удължаване действието на държавния бюджет, както и на тези за здраве и на общественото осигуряване, и през 2023 г. Причината е, че в Закона за публичните финанси, който регламентира това, никъде не се говори за удължаване действието на бюджета. В допълнение настоящата нестабилна политически ситуация отваря вратата за приемане на доста неразумни разходи, което е предпоставка за възникване на допълнителни юридически казуси.

Както вече е известно, БСП подкрепи удължаването на бюджета с мотива, че така ще може да внесе между двете четения своите предложения за социални разходи, които мотивира с високата инфлацията и нуждата както от подпомагане на редица обществени групи, така и от повишение на минималната заплата и на пенсиите.

Втората по големина група в парламента - тази на "Продължаваме промяната", също е готова със свои текстове. Най-голямата политическа сила - ГЕРБ, демонстрира, че няма да нарушава правилата.

Какво предстои

"Продължаваме промяната" е сред най-горещите привърженици на внасянето на "истински" бюджет като един от аргументите е тъкмо този, че могат да се заложат различни политики като в същото време има определен лимит на тези харчове чрез размера на бюджетния дефицит. Същевременно партията има свои предложения между първо и второ четене на бюджета, нищо, че проектът е за удължаване на тазгодишния. Техни са 10 от общо внесените 16 проекта в определения срок.

Това, което най-вероятно ще се случи, е, че всички партии ще внесат предложения за увеличение на разходите под една или друга форма. Дали с преходни и заключителни разпоредби в други закони, дали с директна промяна в текстовете, прогнозира пред "Дневник" Асен Василев, автор на последния редовен бюджет и две актуализации.

Според него най-опасното е тъкмо това, че при липса на проектобюджет няма заложен дефицит, който да държи юздите на харчовете и да гарантира, че ако се увеличават разходите, то насреща ще са предвидени приходи. Обяснява, че това е така, тъй като няма бюджет с числа, а просто закон за удължаване само с дати в него.

Тогава изниква въпросът на какво основание партиите внасят искания за нови разходи. Василев обяснява, че основанието за това е, че удължителният проектозакон реферира към трите съществуващи закона - за държавния бюджет за 2022 г., за бюджета на държавното обществено осигуряване и бюджета на здравната каса, както и към двата кодекса - за социалното осигуряване и на труда. Оценката на Василев е, че тъй като всички тези закони попадат в обхвата на внесения от правителството проект, по тях може да се правят предложения.

Това е и причината "Продължаваме промяната" да внася няколко свои предложения, които са в духа на политиката, показана по време на тяхното управление. За идеята как да се индексират пенсиите посочва, че няма да вкара бюджета в допълнителни разходи. За останалите изчислението е, че могат да се изпълнят при това бюджетният дефицит да остане до 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт.

Василев смята, че кабинетът се отказа да внася свой проектобюджет заради направената от НСИ ревизия за ръста на икономиката за цялата изминала година и за първите две тримесечия на тази, което не е било калкулирано и внасянето на проект с отразена тази ревизия би означавало служебното правителство да си признае, че греши. И че прогнозата за бюджетен дефицит от 6.6% е напълно несъстоятелна. Допълва към това "цялата тази истерия" около поемането на нов дълг, от който нищо не е похарчено и стои по сметка в БНБ, от която ще може да се плати падежиращият дълг догодина. "Всичко това се оказа един балон, който се спука и в техния истински бюджет щеше да се види, че царят е гол, че няма нарушаване на финансовата дисциплина и че е възможно да се прави по-социална политика без това да води до вдигане на данъци, до допълнителни дългове и дефицитът да е в рамките на 3%", посочва бившият финансов министър.

Не подкрепя тезата, че служебно правителство не трябва да слага началото на важни политики - като например въвеждане на ясен механизъм за определяне на минималната заплата. Обяснява, че това има дългосрочен ефект предвид хроничната липса на кадри, които биха се върнали от чужбина, ако тук заплащането расте адекватно. Посочва, че дългосрочните политики трябва да се провеждат системно и последователно, а не да се бяга от тях с мотива, че е на власт служебен кабинет.

БСП изпълни заканата си

При дебатите по удължителния закон на първо четене в пленарната зала лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че единствената причина партията й да подкрепи проекта на правителството, е че между първо и второ четене ще може да внесе собствени предложения. Всъщност партията избра по-различен подход и не внесе проекти по удължения закон между първо и второ четене, а лансира предложенията си в отделни проекти, част от които социалната комисия вече подкрепи на първо четене.

Очаквано сред текстовете има такива за размера на минималната заплата, за която често се изказва Нинова. Предлага се тя да се обвърже с половината от средната за страната, което вече бе подкрепено от социалната комисия и то означава нови разходи по груби оценки доближаващи до 1 млрд. лв. заради повишението от 710 на 850 лв. на минималното заплащане от догодина.

Със същата стъпка БСП предлага да се повиши и сумата за отглеждане на дете между 1 и 2 години, която нараства до 850 лв.

Социалната комисия прие и друга идея на Нинова и нейни колеги - помощта за началото на учебната година за деца от семейства с ниски доходи да се разшири не само за 1 клас, както е сега, но и за децата от 2, 3 и 4 клас.

Друга идея на левицата е хората до 26 г. да не плащат изобщо данък върху личните доходи. Това се предлага да важи и за хората на трудов договор, независимо от възрастта, ако техните доходи са в рамките на линията на бедността. За следващата година се очаква тя да е 504 лв.

Икономисти допускат "ръчно управление на черната кутия"

Извън тези и останалите предложения при невнесения обичаен проектобдюжет управлението на финансите ще бъде хаотично, прогнозират вече икономистите. Петър Ганев от Института за пазарна икономика посочва, че в тази ситуация има различни механизми за действие.

Единият е "ръчното" управление на средствата от централния бюджет - черната кутия на бюджета, от която можеш да построиш магистрала, но можеш да отпуснеш и социални помощи. Другият е гласуването на нови текстове в различни закони в парламента - например по отношение на данъците или на механизъм за определяне на минималната заплата, които на практика променят фискалната рамка. През последните седмици наблюдаваме движение и по двете направления, като правителството вече отпуска средства за различни социални групи, а в парламента тепърва предстои да се гласува цял пакет от данъчни закони и да се дискутира механизма за определяне на минималната заплата, посочва той в свой анализ.

Допълва, че политическата каша от последните близо две години води до тотално объркване на бюджетния процес - бюджетите се приемат със закъснение, после задължително се актуализират, не са ясни мнозинствата по различни текстове и т.н. Преди година плахо се коментираше как ще се удължи бюджетът с три месеца, а сега вече съвсем свободно се отбелязва как можем да изкараме и половин година без бюджет.

ГЕРБ обещава да се държи отговорно

Дългогодишният бюджетар на държавата Кирил Ананиев отстоява тезата, че като е внесен проект за удължаване на бюджета, няма логика да има идеи за допълнителни разходи или трансфери. И посочва, че партията му ГЕРБ, която е и първа политическа сила, няма да внася свои предложения, както се вижда и от обявените вече проекти. На свой ред се позовава на Закона за публичните финанси, че предложения може да има при внесен нормален бюджет от правителството, а не такъв за удължаване, в който няма приходи, разходи и размер на дефицита, дълга и пр.

"Както виждате, такова предложение няма, за да може да бъде променено на базата на предложение на други народни народни представители от 48-ото народно събрание. Така че аз лично смятам, че редовен бюджет трябва да има само когато има редовно правителство", допълва той.

Обяснява, че редовен кабинет ще има своя програма и носи отговорност за нейното изпълнение, докато служебен кабинет няма как да внесе бюджет, придружен с тригодишна бюджетна прогноза и политики за този период. Това, според него, би поставило в много особено положение един редовен кабинет, който хем си е разработил програма, хем не би могъл да я приложи.

Заради амбициите на колегата му в парламента Корнелия Нинова да внася текстове за нови разходи Ананиев й препоръчва да прочете Закона за публичните финанси, за да й стане ясно, че тя няма основание да прави това. Напомни какъв дефицит и какви разходи са заложени в проекта на служебния кабинет, който бе представен, но не и внесен - увеличение на дефицита до 6.6% от БВП, голям нов дълг и пр. Изчислява, че идеите на БСП ще струват на бюджета близо 5 млрд. лв. нови разходи, а тези на "Продължаваме промяната" между 5 и 7 млрд. лв.

"Това означава, че върху базовите дефицити и дълг, трябва да се добавят и тези допълнителни разходи и този допълнителен дефицит. Другата алтернатива е, както каза и служебният министър на финансите Росица Велкова, е, че трябва да се предприемат много сериозни рестрикционни мерки по отношение на разходите, тоест, трябва да се намаляват разходи, а това е свързано и с промяна в политиките, които са провеждани до този момент", обясни пред "Дневник" тезата си Ананиев.

Подчертава, че трябва да се направи пълен преглед на публичните финанси, за да може да се каже дали е възможно да се правят допълнителни разходи и за сметка на коя сфера ще бъдат те. "Това не е въобще в правомощията на един служебен кабинет", заключава той.

Смята, че сериозните политически формации, които познават бюджетното законодателство, в никакъв случай не биха подкрепили подобни разходи.

"Не че ние не искаме да се увеличат пенсиите или някои социални плащания, но те могат да влязат при направата на цялостен бюджет от редовно правителство, което да поеме своята отговорност по отношение на средносрочното развитие на държавата и постепенно връщане към Маастрихтските критерии, към Пакта за стабилност и растеж и нашите финансови правила, записани в Закона за публичните финанси", изрежда Ананиев. Така за него ключово е да се оптимизират разходите и да се подобри събираемостта, която бележи спад в последната година, за да може в рамките на три-четири години България да се върне към тези критерии.