© Юлия Лазарова
Извънредна новина
Най-важните новини в момента, в който се случват - директно в имейла Ви.Двама бивши министри на финансите влязоха в спор за това дали е по-добре за България да има удължаване на бюджета, или да се внесе изцяло нов проект, по време на конференцията, организирана от "Капитал", "Банките и бизнесът в България през 2023 г.: Пътят към еврозоната".
Асен Василев отново изложи аргументите си защо България трябва да има бюджет за 2023 г., като обвърза това с кандидатстването й за еврозоната, а Владислав Горанов, който заема поста в няколко кабинета на ГЕРБ, обяви, че ако служебният кабинет бе внесъл изцяло нов проект, то наддаването за всичко в тази политическа ситуация е щяло да бъде за всичко "по три".
"Ако няма редовен бюджет, нямаме бюджетно салдо, нямаме дефицит", обясни той, тъй като размерът на бюджетният дефицит е един от критериите, които трябва да покрие всяка страна, която иска да приеме еврото.
Допълни, че липсата на редовен бюджет създава проблеми и за финансирането на външните пазари. "Ако излезеш на пазарите, като казваш, че всичко ще се срине, и нямаш и бюджет, какви лихви очакваш, попита риторично той. Сравни ситуацията с фирма, която няма бизнес план и очаква да е на загуба, но иска изгоден кредит от банка. "Така че този процес трябва да се управлява много внимателно. Да не стане заради вътрешнополитически игрички да нанасяме щети на държавата", предупреди той.
Опроверга "скритата мисъл" зад предложеното удължаване на бюджета, че така няма да се правят допълнителни разходи. Обясни, че когато в проектобюджета е заложен дефицит и се искат допълнителни харчове, то те трябва да бъдат компенсирани с приходи, за да се запази размерът на дефицита. А когато няма проектобюджет, тоест няма дефицит, я няма тази спирачка.
Когато кажете не е важна технологията, а разумът, може да ви последват. А като кажете, че е важна технологията, това няма да стане, контрира Владислав Горанов. Обяви, че бюджет ще има, докато има данъкоплатци. Не смята, че може да се говори за предвидимост при внасяне на проектобюджет, ако в него заложеният дефицит е 7%. Изготвеният, но невнесен от Министерството на финансите проект бе с дефицит 6%.
Вицепремиерът Атанас Пеканов попита риторично дали може да се разчита, че при внасянето на проектобюджет той няма да бъде разтеглен още повече.
Темата за анализа и за преосмислянето на въпроса за влизането на България в еврозоната доведе до гласност на някои експерти, които смятат, че този процес не трябва да се случва сега, коментира Пеканов по време на дискусията на въпрос дали вижда съпротива извън демонстрираната от страна на "Възраждане". Но вече има решение, което ясно легитимира процеса да продължи с най-бърза скорост, напомни той решението на парламента за ускоряване на дейностите по подготовка за влизане в еврозоната.
Горанов анализира, че наблюдавайки отвън, вижда, че има осъзната консолидация по въпроса с приемането на еврото, поне от тези, които в момента взимат решения. Даде за пример разговор на президента Румен Радев в сряда със заместник-председателя на Европейската комисия (ЕК) Валдис Домбровскис, отговарящ за икономиката в интерес на хората.
"Продължавам да считам, че ако сегашният парламент приеме нужните закони, това ще е достатъчно голяма задача", заключи Горанов.
Според Асен Василев има политическо мнозинство, но не и политически консенсус.
Атанас Пеканов отбеляза, че политическата нестабилност действително забавя процесите и поставя институциите в ситуация на несигурност с какви цели и хоризонт работят. Коментира, че днешните шокове - политически и икономически, които изпитва икономиката на Европа, са по-големи от дълговата криза преди 10 години.
Едно време се спасихме с валутен борд, но политически измислен няма, а политическата класа е в насипно състояние, анализира Горанов.
Въпросът е не дали март ще има избори, това е сигурно, а дали ще има през юли.
Допълни, че в това време изпълнителната власт се носи еднолично от човек, който няма какво да губи политически, от което страдат и партиите, и парламентаризмът.
Напомни, че много хора са изградили кариерите си върху отрицателно говорене за еврозоната, а след влизането в т.нар. чакалня на еврозоната България е загубила темпо в подготовката си. Не е нормално такова решение, осъзнато политически и позитивно, да бъде торпилирано от хора със съмнителна мотивация.
