© Юлия Лазарова
Предизборна агитация във Велико Търново за парламентарните и президентските избори през ноември 2021 г.
Безапелационно мнозинство от 80-84% от българите, анкетирани в две допитвания през изминалата година, нямат доверие на политическите партии в страната. През лятото на 2022 г. доверие в тях са изразили само 11%, а членуващите в партии са били 2% (най-ниското ниво, измервано досега).
Доминиращата представа за политическите партии в страната е като за проекти, които са управлявани еднолично от председателите и в които членовете имат слабо или почти никакво влияние върху процеса на вземане на решения. През есента на 2021 г. вече 60% са убедени, че лидерите имат най-голямо влияние в партиите
Почти три четвърти (72%) смятат през 2022 г., че смяната на партиите, които управляват, не води до същинска промяна в общата държавна политика, т.е. избирателите не виждат конкуренция между тях. Усещането за безалтернативност не само че не е намаляло, но се е увеличило към сегашната година, а това е предпоставка за разочарование от демократичните процеси.
Това са част от данните и оценките, които дават участници в две национално представителни изследвания на общественото мнение, проведени от "Алфа Рисърч" за Институт "Отворено общество - София" в партньорство с Центъра за либерални стратегии. Докладът, основаващ се на тези теренни проучвания от 16-23 октомври 2021 г. и 6-16 юни 2022 г., бе разпространен днес. Изследванията са проведени сред хиляда души от пълнолетното население на страната по метода на пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на респондентите.
Авторите на доклада посочват и някои положителни тенденции - нараства спрямо 2018 г. делът на хората, които смятат, че членовете на партията също имат влияние (през 2021 г. той е вече 36%). Значително нараства и броят на тези, които смятат, че ръководството на партията има влияние - 53% (срещу 41% през 2018 г.).
Българите си представят партиите основно като лидерски, но това не изключва влияние от страна на членската маса и на останалото ръководство на организацията - напротив, все повече хора осъзнават, че в партиите има множество фактори и центрове на вземане на решение, казват авторите на доклада. "От тази гледна точка резултатите са нюансирани и демонстрират дори известен напредък в политическата култура на гражданите, макар че тенденцията към персонализация на партийността се запазва."
В друга част от проучването анкетираните са питани и за това дали смятат, че са представени в парламента от депутат, на когото имат доверие. Резултатът от юни 2022 г. е, че за 56% отговорът е "Не" и само за 29% е "Да".
Усещането за изключване от представителните органи се засилва при етническите малцинства, но интересен факт е, че само 8% от турците заявяват, че в парламента има техни представители. Това е "странно с оглед на трайното присъствие на ДПС в българската политика. Явно хората третират този въпрос като израз на цялостното си недоверие в представителната система на демокрацията, макар че в този случай може да става дума и за определени фрустрации, които избирателите имат по отношение на лидерството или политиката на ДПС.", се посочва в доклада.
"Алфа рисърч": Президентът губи доверие, Трифонов и Костадинов също със спад
Демокрацията в България се ползва със значителна обществена подкрепа, като мнозинството от
гражданите (56% през 2021 г. и 52% през 2022 г.) смятат, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната. Това са най-високите нива на подкрепа за демокрацията, регистрирани в поредица от пет изследвания на общественото мнение, проведени от 2015 г. насам. (едва 45% са пдкрепяли демокраията през 2018 г.), казват аторите.
Изследванията също така регистрират не само, че едва един от 50 българи членува в партия, а и че продължава изключително слаба степен на гражданско участие в организирани форми на обществен живот - около 80% не членуват в никакви организации.
