След няколко тримесеичия пауза БНБ възобнови мерките си по затягане на кредитирането, като при липсата на своя независима парична политика тя ползва един от малкото й налични инструменти - капиталовите изисквания. С решение на управителния съвет на централната банка нивото на изисквания антицикличен буфер от банките се покачва на 2%, като то ще е валидно за четвърто тримесечие на 2023 г.
По правило тези промени се обявяват с година предизвестие освен при извънредни обстоятелства, така че сега от 1 октомври започва да важи приетото през 2021 г. повишение от 0.5 на 1%, а от началото на следващата година изискването ще е 1.5%.
С подсилени предупреждения
По идея антицикличният буфер би трябвало да се задейства, когато кредитирането прегрява и основният показател за това е отклонението на съотношението кредит/БВП от дългосрочната му стойност. То от години е дълбоко отрицателно, но според БНБ не отразява адекватно тенденциите в цикличните рискове и затова от 2019 г. тя започна да следи и други допълнителни показатели и на база на тях активира за пръв път буфера.
В Чехия и Норвегия предстоят серия повишения до 2.5% още през април 2023 г., Дания също го въвежда сега, но още в края на март ще достигне 2.5%. Има обаче и много държави, където се запазва нулевото ниво.
Като цяло по-високите нива се обясняват и с това, че БНБ предпочита да залага изцяло на капиталови мерки при регулаторната си политика. В други страни надзорните органи прилагат такива насочени към потребители, които могат да бъдат таргетирани към конкретни сегменти където има повишен риск (примерно жилищни заеми или кредитиране на МСП). Те най-често са под формата на тавани на различни съотнешения като loan-to-value и debt-to-income. В началото на годината именно в тази връзка Европейският съвет за системен риск (ЕССР) констатира недостатъчно добре адресиран риск на българския ипотечен пазар и препоръча на БНБ да въведе таргетирани мерки, но централната банка засега явно залага на досегашната си стратегия да държи банките свръхкапитализирани, чрез високи буфери.
Готови за още ограничения
БНБ подчертава още, че продължава да следи процесите в икономическата среда и отражението им върху финансовата система на ЕС, като отчита възможността за изостряне и кумулиране на рисковете за финансовото посредничество. По темата от централната банка препращат към последното предупреждение на ЕССР от преди седмица.
Това може да се тълкува като знак за възможни и още извънредни мерки, ако резките движения на финансовите пазари от последните седмици прераснат в системен проблем. В началото на ковид пандемията въведе пакет от действия, с който практически задължи банките да държат свръхликвидността си изцяло на депозит при нея и им забрани да разпределят дивиденти от печалбите за 2019 , а после и за 2020 г. В началото на тази година ограниченията бяха вдигнати и банките разпределиха почти 1 млрд. лв. дивиденти. Сега обаче БНБ загатва, че не е изключено забраната да бъде върната. "В своята макропруденциална реакция на процесите БНБ ще продължи да разчита на всички инструменти в нейния макропруденциален мандат, включително ограничения върху разпределението на печалбата на банките", пише в съобщението на централната банка.
Как работи системата от буфери
В ЕС от 2015 г. важат едни и същи капиталови изисквания за всички банки - 8% обща капиталова адекватност, 6% капитал от първи ред и 4.5% базов капитал от първи ред (CET 1), като над тях всеки национален регулатор може да налага допълнително буфери. БНБ от самото начало използваше два от тях в максимално позволения им размер - капиталов буфер за системен риск (3%) и предпазен капиталов буфер (2.5% само върху експозициите в България, като за тези към други държави важи съответно ниво от тамошния надзор). От началото на 2018 г. действа и буфер за други системно значими институции, чийто максимален размер по регламент е 2%. В България той към момента се прилага за осемте най-големи банки, като в зависимост значимостта му е в границите между 0.5 и 1%. А от 2019 г. беше въведен и въпросният антицикличен буфер, който от 1 октомври 2022 г. е 1%, а по план след една година ще достигне 2%.Всички тези проценти се вземат кумулативно, като така изискването за CET 1 за най-големите банки в страната след година ще достигне приблизително 13%, а за обща капиталова адекватност - 16.5%. Според данните на БНБ към юни отчетените данни от банковата система по двата показателя са съответно 20.2 и 21.1%, но те са подкрепени и от временни ковид облекчения.
Отделно от това БНБ може да налага на всяка банка и т.нар допълнителни изисквания по втори стълб, в зависимост от качеството на активите и нивото на риск мениджмънта й, които при някои банки надхвърлят 3%.
Сега аргументацията на централната банка за новото покачване е леко модифицирана и предупрежденията са подсилени. Ако през юни (когато нивото беше запазено без промяна) БНБ обръщаше внимание на ускорената кредитна активност при домакинствата, сега това се отнася за всички сегменти.
"Значителното нарастване на цените на енергоносителите, потенциални затруднения във веригите за доставки, индиректни ефекти от забавянето на икономическата активност в основни търговски партньори и влошаване на икономическите нагласи могат да засегнат финансовото състояние и способността на кредитополучателите за обслужване на задълженията. Наред с това, протичащият процес на бързо покачване на лихвените проценти в глобален мащаб ще намери отражение върху финансовото състояние на кредитополучателите посредством увеличението на разходите за обслужване на кредитните задължения", пише още в съобщението на БНБ.
Покачването на буфера няма пряк ефект върху кредитирането и не се отразява на банките, които разполагат с излишък от капитал. За тези, които са близо до регулаторния минимум обаче то се отразява възпиращо, освен ако не могат да генерират или наберат свеж капитал.
Пред тренда в ЕС
Досега България с нейните 0.5% беше един от малкото европейски пазари където въобще антицикличният буфер беше активиран, като по-високи нива имаше само в Норвегия (1.5%), Чехия (1%) и Словакия (1%). Сега с анонсираното покачване до 1.5% от началото на 2023 г. и до 2% през октомври 2023 г. България остава сред страните с най-високи нива, макар че предстои активирането на буфера и в доста други страни.
