"Да отключи ефект на доминото": какъв ще е успешният кандидат за кмет на София

Ако има нещо сигурно за изборите през 2023г., освен че местните са неизбежни (защото са редовни), то е че София ще има нов кмет. Дали доминацията на ГЕРБ в столицата ще бъде прекратена ще зависи от кандидатите, включително този на партията на Бойко Борисов.

Въпреки трупаното недоволство от управлението на града и загубите на ГЕРБ в два от трите района в София на последните избори, резултатът от предстоящия местен вот не е предизвестен. Това потвърдиха и социолози и политолози, които "Дневник" потърси за коментар за сблъсъка за столицата догодина. Съвпадат оценките им и че от фундаментално значение ще бъде и опозицията да издигне обща кандидатура в точния момент.

Влияние върху избора на кметове ще окаже и развитието на политическата криза, включително ако има нови предсрочни избори през пролетта или евентуално заедно с местните наесен. А край на модела "ГЕРБ" в София (и други големи градове) може да катализира процеси, които след това да пренаредят разпределението и в изпълнителната власт.

И въпреки, че политическият фокус повече от два месеца е ще има ли редовно правителство, коментари, а и някои разговори започнаха за кандидатите за столицата.

Началото на края

През следващата година управлението на ГЕРБ в София ще навърши 18 години (от 2005 г.), като в този период кметове от партията бяха Бойко Борисов и Йорданка Фандъкова. Настоящият кмет е и най-дълго управлявалият града - вече 13 години от 2009 г. На последните избори през 2019 г. нейната победа беше и най-трудна - спечелена на балотаж срещу независимия кандидат Мая Манолова, с малко повече от 4 процентни пункта разлика.

Тенденцията в спада на доверие към ГЕРБ в София показват и последните парламентарни избори на 2 октомври, когато партията на Борисов спечели 118 514 гласа. "Продължаваме промяната" получи повече - 130 078, а заедно с "Демократична България" (80 403) изглежда, че математически опозицията в София има по-голяма подкрепа.

Борисов вече потвърди, че е говорил с Фандъкова тя да не е кандидатурата им за предстоящия вот.

Възможно ли е обединение

И ако при ГЕРБ въпросът е кой ще е кандидатът, при опозицията е и чий ще бъде т.е. ще бъде ли постигнато съгласие за обща номинация между т.нар. партии на промяната/протестите. На среща между "Продължаваме промяната" и "Демократична България", още в средата на ноември Христо Иванов подчерта значимостта на общо явяване. От "Продължаваме промяната" на този етап се въздържат от категоричен отговор, като сигналите са по-скоро положителни.

Желание да за обща реформаторски настроената група за София изразиха и от бъдещата партия "Спаси София", чийто лидер е общинският съветник Борис Бонев, който беше кандидат за кмет през 2019 г. Според него трите формации трябва да намерят общ път за явяване на изборите, а каква ще е формулата и кои ще са хората е въпрос на разговори.

В края на ноември Христо Иванов потвърди за проведени начални разговори с "Продължаваме промяната" и "Спаси София". Той ги определи като окуражаващи, но твърди, че имена не са обсъждани. Именно обединяването около един кандидат, приет от всички, се очертава най-голямото предизвикателство.

Тези партии трябва да излъчат общ кандидат и да не разчитат на прехвърляне на подкрепа при евентуален балотаж,

коментира Геновева Петрова от "Алфа Рисърч".

На същото мнение е и Добромир Живков от "Маркет Линкс": "Да има общ кандидат още от началото е по-чистият вариант. Всеки опит за прехвърляне на подкрепа при втори тур крие рискове. Тогава мобилизацията е като цяло е значително по-ниска. Гласувалите за загубилия кандидат са разочаровани и това ги демобилизира. Успехът на втори тур става значително по-рисков".

Колегата им от "Галъп" Първан Симеонов вижда като проблемна възможността прозападната либерална общност, която като подкрепа надвишава ГЕРБ в София, да стане жертва на стар присъщ й синдром - крайния индивидуализъм.

"Това е пространство на по-свободни хора и по дефиниция е по-индивидуалистично. Структурно заложен е скандалът между партии и личности. Най-голямото предизвикателство ще е не само да излязат с обща кандидатура, но и да не се изпокарат в хода на кампанията, за да бъде възможно и общо мнозинство в общинския съвет след изборите, защото това е много важно", посочи Симеонов.

Според Добромир Живков от "Маркет Линкс" ключово е и кога бъде издигната евентуална обща кандидатура: "Би следвало тя да е ясна значително по-рано - през късната пролет на 2023 г., най-късно до началото на лятото. Кампанията да започне не най-активно в началото, но да се работи по развитието на образа на кандидата". В подкрепа на думите си припомни и късно издигнатата кандидатура на арх. Борислав Игнатов през 2019 г. от "Демократична България"

Какъв да е кандидатът

Според Първан Симеонов идеологизацията сред избирателите намалява и те вече са склонни да гласуват за градски политики, а не за политика. Конкретно обрисувайки профила на търсения кандидат, той смята, че избираемият е:

"Има кандидати, които биха били много силни кметове, но не биха били силни кандидати за кметове. Има кандидати, които са много подготвени, но трудно разпознаваеми. Има и такива, които са много разпознаваеми, но е спорно колко са подготвени", обобщи Симеонов различните нюанси на потенциалните кандидатури.

Според него е важно и кандидатът да може да разчита на съответните партийни структури, макар в София тяхното влияние да не е чак толкова голямо, както в по-малките населени места.

Добромир Живков добавя нуждата да е успешен в досегашното си поприще, както и да отправя аргументирана, премерена, добре структурирана критика към управляващите. Също така да покаже, че е запознат с проблемите на София и е ангажиран с решаването им.

Евелина Славкова от "Тренд" смята, че кандидатите трябва да са познати на обществеността. "При тези местни избори имаме и още една специфика, действащият кмет няма да се кандидатира за нов мандат, което ще постави на терена нови лица. Това ще направи и по-нюансирана кампанията, която ще излезе малко от битката "вие на направихте това, а ние ще го направим" или "вие съсипахте града" и т.н. и в същото време ще я направи и по тази линия една идея по-трудна", коментира тя.

Според Геновева Петрова очакванията на избирателите са за честен, прозрачен кандидат, с капацитет да управлява силно развиващ се град.

"Ако има въпрос, който подлежи на анализи и коментари, то е евентуалната политическа принадлежност на този кандидат", заяви тя.

Обединение около кандидат или идеи

"Ако "Спаси София" се яви на тях самостоятелно, най-вероятно аз ще съм кандидата за кмет, но нашата цел не е да се явим самостоятелно, а да има широк обединяващ фронт в София. Не бихме влезли в преговори с предварителни условия, защото би било контрапродуктивно", коментира Борис Бонев пред "Дневник" преди месец когато обяви и създаването на партия.

В края на ноември медийни публикации посочиха съоснователя на "Telerik" Васил Терзиев за кмет на София като потенциална обща кандидатура на "Продължаваме промяната" и "Демократична България". Депутатът от "Продължаваме промяната" и бивш председател на Народното събрание Никола Минчев тогава заяви, че партията не е обсъждала издигането му.

Решението в "Демократична България" също няма да е лесно, защото в коалицията има и вътрешни потенциални кандидати с интерес за номинация, включително настоящи районни кметове.

В средата на октомври пред "Дневник" архитектът Любо Георгиев, познат като ръководител на проекта "Визия за София 2050", очерта, че чрез новото си начинание "Екипът на София" иска да събере широка предизборна коалиция, която да се обедини около ясен ангажимент за изпълнение на конкретни решения за града, изготвени от експерти. Засега той отхвърля въпроса дали формацията ще излъчи кандидат за кмет на София. Четири години Георгиев беше начело на общинското предприятие "Софияплан", но подаде оставка през 2021 г., защото ръководството на Столичната община отхвърли идеите му за развитието на града.

"Бих избягал от това да е чисто политически позициониран, да не е толкова партийно лице, за да е удобен за една коалиция на прогресивните партии", коментира Добромир Живков.

"Примамливо и блазнещо е изцяло независим кандидат, но не съм сигурна, че когато влезем в реална изборна ситуация, той би бил печелившият, точно заради оценката, че след като бъде избран, той трябва да може да работи с общински съвет", анализира Геновева Петрова.

Какво ще прави ГЕРБ

По неофициална информация от партията подготвят за наследник на Фандъкова председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев. Питан нееднократно дали именно той ще е кандидатът на партията за изборите през 2023 г. Георгиев отлага отговора с аргумент, че не е дошло времето за това. Ясно е и, че Борисов често променя мнението си напълно или може да предложи различен ход в последния момент.

Първан Симеонов вижда в кандидатурата на Георги Георгиев бонусът, че едновременно е ново лице, но и предпазливо решение. Според него това би било плюс в настоящата ситуация, в която хората не са много склонни на резки движения.

"В София има и политическо гласуване, не само елитарно. Шансът на Георгиев е да вземе най-доброто от двата свята - приемствеността и промяната. Той е млад човек с излъчване, което би се харесало на хипстърската прослойка, която се поражда в София и започва да диктува правилата на публичния дебат. Има лица в ГЕРБ на местно ниво, които са склонни на добър контакт с тези прослойки", твърди Симеонов.

Според Евелина Славкова от "Тренд" ГЕРБ обаче няма да се насочи към кандидат, който да излезе от твърдото ядро на партията. Така смята и Добромир Живков, който не изключва ГЕРБ и БСП да търсят фигури, които понастоящем не са част от видимите партийни активисти.

"Най-вече това важи за ГЕРБ. В София тя няма висок шанс след досегашното управление на града да направи печеливша кампания, освен ако не намери широкопопулярна, ярка личност, която да разчита на мажоритарния си потенциал", добави той.

Геновева Петрова подчертава, че в момента в София няма партия, която да се ползва с еднозначна електорална подкрепа, за разлика от предишни години, като така бъде спокойна, че чисто партийна фигура ще е печеливша кандидатура. Но и кметската битка далеч не е предрешена.

"В избора за общинските съветници би могла да се екстраполира нагласата от парламентарните избори, но не и спрямо мажоритарния кметски вот", посочи тя.

Ефектът на доминото

Според Първан Симеонов, ако София бъде спечелена от либерално-прогресивните партии, то това ще е много голям пробив, формиращ нова политическа ситуация.

"Целта на ГЕРБ ще е да избяга от избори 2 в 1, тъй като това ще означава, че ще има структури по места, но неговите опоненти на мястото на лиспващите структури ще получат национална тяга" посочи Симеонов.

Според Добромир Живков парламентарният цикъл предстои да бъде кратък и още 2-3-4 години не вижда перспектива избори да осигурят пълен мандат на парламент.

"Ще бъдем в етап на политически турбуленции. Резултатите от местните избори ще поведат стъпка напред трансформацията, през която преминава българското общество. Ако "Демократична България" и "Продължаваме промяната" успеят да формират коалиция в София, то се отваря път и за национално ниво.

Моделът на ГЕРБ се крепи в голяма степен на местната власт. Те трудно ще удържат позициите, които успяха да завладеят през всичките тези години. Ще има отстъпление, което вероятно ще започне от София. Когато София се промени, и се види, че ГЕРБ няма политическия ресурс и аргументи, това ще отключи малко по-бърз процес на промяна на електоралните нагласи и на национално ниво. Ефектът на доминото. Минимум половин или една година след местните избори, когато вече узреят резултатите при промяната в конфигурацията, ще има по-изразена динамика, която ще размести тежестта на едните или другите", посочи Живков.