Отговорът на въпроса какво ще строи България в следващите 7 години с европейски средства, е вече ясен. Основната част от 1.6 млрд. евро, които Еврокомисията отпуска до 2029 г., ще отидат за завършване на жп-линията Бургас-София, за модернизиране на линиите до сръбска граница, ж.п. връзка със Северна Македония и трите основни пътни проекта - магистрала Русе-Велико Търново, "Струма" и тунелът под Шипка.
Това са основните заложени проекти в новата програма "Транспортна свързаност", която е насочена към най-големите инвестиции в пътните и железопътни проекти у нас, както и към закупуването на специализирано оборудване във водния транспорт. Програмата тази седмица беше одобрена от Европейската комисия, което отваря вратите на българските власти да извършват плащания по тези проекти.
Програмата е продължение на предходните два програмни периода (2007-2013 г. и 2014-2020 г.), когато бяха реализирани проекти за доизграждането и модернизацията на транспортната инфраструктура на страната предимно по направленията на "основната" TEN-T мрежа (Трансевропейска транспортна мрежа). TEN-T мрежата е планираната за изграждане обща транзитна транспортна система от автомобилни пътища, железопътни линии, водни пътища, пристанища и летища на Европейския съюз.
За първи път има по-силен фокус върху река Дунав. Предвидено е разширение на пристанище Лом, изграждане на съоръжения против заливания на терминал Русе-запад, доставка на допълнителни мултифункционални плавателни съдове и съоръжения, чрез които ще се допринесе за подобряване на условията за корабоплаване по река Дунав. Заложени са още инвестиции в пристанищата Варна, Русе и Лом, увеличаване на капацитета им за мултимодални дейности, както и закупуването на още един драгажен кораб. Ще бъде закупен и нов маркиращ кораб, който ще се използва за брегова и плаваща сигнализация по Дунав.
Явно инцидентите с "Vera Su" и разливът в Созопол са дали ефект: години след като държавата се отказа от морското спасяване и продаде корабите си, в програмата е включено закупуването на нов специализиран кораб за търсене и спасяване, и за реакция при комбинирани инциденти в морските пространства на България (пожари, замърсявания и др.)
Ще бъде изграден брегови център за общ контрол над корабоплаването по спазване на международните правила за предпазване от сблъскване на море, за задължителните докладвания към корабите, както и за предотвратяване на замърсяване.
Зарядни станции и малко за летищата
Другата новост е заложеното финансиране от 92 млн. лв. за изграждане на зарядна инфраструктура за алтернативни горива по републиканската пътна мрежа и в пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Целта е да се насърчи поетапното изтегляне от употреба на високоемисионните автомобили и замяната им с електромобили.
По последния Приоритет 4 "Интермодалност в градска среда" са предвидени средства в размер на 40 млн. евро, които основно ще бъдат насочени към изграждане на две ж.п. връзки: към летище Пловдив и летище Бургас. Бургаският проект е доста напреднал и е част от цялостната идея за градска железница на града. Пловдивският решава по-скоро въпроса с връзката на летището с града, която в момента е абсурдна. За градска железница в Пловдив е предвидено финансиране само за проектиране, което означава, че ако общината не намери пари от другаде, изграждането на такъв вид транспорт се отлага за след 2029 г.
Начало и край
Както винаги, сроковете в програмата са оптимистични. Модернизацията на железопътните линии е предвидена като начало през второто тримесечие на 2023 година, а развитието на пътните участъци по Приоритет 2, според приложения в програмата график трябва да започнат още до края на тази година.
Според графика планираното изграждане на лот 3.2 на автомагистрала "Струма", както и на магистралата "Русе-Велико Търново" трябва да приключи до 2028 година. Тунелът под Шипка пък ще трябва да е готов до края на 2026.
До 2028 трябва да са приключили и всички дейности по ЖП инфраструктурата, което значи, че до тогава България трябва да има първата си бърза влакова връзка от единия край на страната до другия.
За пътния сектор, който е Приоритет 2, този път са предвидени по-малко пари - 455.6 млн. евро, тъй като ЕК иска да види много повече ударение върху нискоемисионния транспорт, какъвто са влаковете. Предните периоди България минаваше "метър" пред Брюксел, като прехвърляше част от парите за жп към софийското метро. Този път това няма да стане.
При пътните проекти е заложено изграждането на АМ "Русе - Велико Търново" и на тунела под "Шипка", който ще осигури бърза връзка между Централна, Северна и Южна България, както и завършването на лот 3.2 на АМ "Струма". Очевидно е, че тези пари няма да са достатъчни за всички проекти (само тунелът е около 180 млн. евро), а преминаването през Кресна ще струва многократно повече), което значи че държавата сама ще отдели от бюджета си останалите пари за довършването им. Отделно са предвидени средства от държавния бюджет за изграждането на отсечки по скоростен път Видин - София и за завършване на АМ "Хемус".
Карта на пътните и железопътните проекти, финансирани по ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура" 2014 - 2020 г. и планирани за изпълнение през 2021 - 2027 г
Източник: Министерство на транспотра и съобщенията
Модернизация на гари, терминали, пристанища
По третият приоритет на програмата "Подобряване на интермодалността, иновации, модернизирани системи за управление на трафика, подобряване на сигурността и безопасността на транспорта", е предвиден бюджет от почти 280 млн. евро.
По него ще се финансира модернизация на ключови жп гари по жп линията София-Перник-Радомир, изграждане на нови по линията София - сръбска граница и внедряването на автоматични прелезни устройства на ключови прелези с концентрация на инциденти.
