Тази ситуация не е нито предизвикана, нито вероятно дори желана от президента. Политическата криза е като стрес тест за цялата държава и институтът на служебното правителство очевидно има нужда от промяна или по-скоро дори отмяна.
След броени дни ще стане точно една година, откакто (с прекъсване от шест месеца) България се управлява изцяло от президента. По всичко личи, че тази демоверсия на президентската република ще се проточи поне още три месеца, а нищо чудно и повече. Това продължава толкова дълго време, че вече изглежда нормално на почти всички. Но не е.
Служебните правителства са замислени като временни синдици на държавата, които основно подготвят изборите за парламент и междувременно пазят от по-големи кризи. Президентът е замислен като церемониална фигура, която има по-скоро морален авторитет (ако сам си го извоюва), отколкото реална власт. Излизането извън тези функции в двата случая е проблем.
Когато хората избираха Румен Радев за президент, никой не предполагаше, че на него ще му се наложи да носи еднолично отговорността за оперативното управление толкова дълго време. Тогава се търсеше председател на надзорния съвет, а не изпълнителен директор. Оперативното управление на държавата е сравнително сложна задача, която иска компетентен, добре сработен и доста голям екип от хора. Само министрите и техните заместници са около 100 души. Освен тях има шефове на агенции, областни управители и полицейски управления. Поемането на реалния контрол върху държавата изисква да имаш под ръка няколкостотин души и да организираш ефективна комуникация между тях, така че всичко да се движи в една посока. Президентството обаче е структурирано по-скоро като фондация - там работят няколко десетки експерти и е практически невъзможно да се поддържа работещ екип за изпълнителната власт.
В момента обаче такъв екип някак е събран, но задържането му в служебното правителство показва друг проблем - изпълнителната власт е практически безконтролна. В повечето време кабинетът управлява без парламент и може да прави, каквото си реши. Политиката (ако има) се формулира от президента, но тя не е минавала през никакво публично одобрение като например избори или гласуване в парламента. За кратко време проблемите, които могат да се появят от това са малки. При година и половина псевдопрезидентска република обаче дефектите вече се усещат.
