Силно фрагментиран парламент и трудно сформиране на управляващо мнозинство от минимум три партии. Такава картина очертаха първите прогнозни резултати на база екзитпол на социологическите агенции малко след края на изборния ден за депутати в 48-ото Народно събрание. Те сочат, че в парламента влизат шест политически сили - ГЕРБ, "Продължаваме промяната" (ПП), ДПС, БСП, "Възраждане" и "Демократична България" (ДБ), а още две - "Има такъв народ" (ИТН) и "Български възход" са на ръба на бариерата от 4% за влизане в Народното събрание като с по-големи шансове към този момент изглежда формацията на Слави Трифонов.
Единствено първата прогноза на "Галъп" е за осем партиен парламент - и с ИТН, и с партията на Стефан Янев, но паралелното преброяване показва, че ИТН може да загуби мястото си.
Така извънредният вот в неделя е на път да се превърне в нещо като римейк на предсрочния вот от ноември миналата година, когато в парламента влязоха седем политически сили. За разлика от тогава, сега гласуването само размени местата на основните политически играчи. Според първите прогнозни резултати ГЕРБ печели вота с 6-7% преднина според екзитпол данните на различните социологически агенции пред победителя от предишния вот - ПП. Подобно на изборите през ноември ДПС запазва третата си позиция с резултат между 12.5 и почти 15% според различните агенции. За четвъртото място спорят БСП и "Възраждане", които към момента имат между 10% и 11% и шеста е "Демократична България" със 7.4 - 9 %.
На този етап според първите данни от екзитпол "Има такъв народ" е на ръба с 4.3-4.6% (според една от прогнозите не минава границата), а формацията на бившия служебен премиер Стефан Янев с малко под и до 4% също има шанс да влезе в новия парламент. Яснота дали двете партии влизат в Народното събрание ще има в по-късните часове, когато станат ясни резултатите от паралелното преброяване на социологическите агенции.
Първите прогнозни резултати от предсрочния вот очертават картина на паритет между т.нар. формации на промяната - ПП, БСП и ДБ, които досега управляваха страната, и партиите на старото статукво в лицето на ГЕРБ и ДПС. Отговорът на големия въпрос дали в новия парламент ще може да се сформира управляващо мнозинство ще зависи от два фактора. Единият е колко точно формации ще влязат в парламента - дали шест, седем или осем. Ако в Народното събрание влязат повече политически сили, това може да даде възможност везните да се наклонят в едната или другата посока. От ключово значение може да се окаже и каква ще е позицията на националистическата формация "Възраждане".
Изчислението на мандатите според първите прогнозни резултати на три от социологическите агенции, които провеждат екзитполовете на вота - "Алфа рисърч", "Галъп интернешънъл" и "Маркет линкс" сочат, че първата политическа сила ГЕРБ може да има между 63 и 67 мандата, втората партия - ПП взема между 48 и 53 мандата. Между 33 и 37 мандата има ДПС. Между 27 и 30 места може да има БСП в следващия парламент, а тези за "Възраждане" са между - 26-27. ДБ може да вземе между 19 и 24 мандата, а ако влезе в парламента ИТН може да получи 11 или 12 депутатски места. А Стефан Янев би имал 8 места в единствената от първите прогнози, която му отрежда място в парламента.
Картината е малко по-различна, ако "Има такъв народ" не влезе в парламента. Тогава според данните на агенция "Тренд", която на този етап прогнозира шест партиен парламент, ГЕРБ ще получи 71 мандата, ПП - 51, а ДПС - 37. БСП може да има 32-ма депутати, "Възраждане" - 28, а ДБ - 21.
ГЕРБ нямат повод за радост, въпреки победата
Извън победата на парламентарния вот обаче от ГЕРБ нямат много поводи за радост. В сравнение с предишните избори партията на Бойко Борисов увеличи подкрепата си с около 2% в сравнение с вота през ноември миналата година, но едва след като бъдат обявени окончателните резултати от изборите, ще се види дали и колко избиратели си е върнала партията на Борисов на сегашния вот или резултатът се дължи по-скоро на ниската избирателна активност.
Тя според повечето агенции този път е дори под отчетената през ноември 2021 година, когато едва 40% от избирателите дадоха гласа си.
Освен това не се сбъднаха предварителните прогнози на социолозите за преднина от около 10% на ГЕРБ пред ПП, а тепърва ще постъпват и данните от гласуването в чужбина, откъдето на предишния вот формацията на Кирил Петков и Асен Василев спечели близо 50 000 гласа. Така че партията на Борисов може да се окаже в ситуацията, в която беше след редовните парламентарни избори през април миналата година, когато отново беше първа политическа сила, но не успя да сформира правителство, защото нито една от формациите в тогавашния парламент не желаеше да влезе в коалиция с нея.
Подобна е картината и в лагера на бившите управляващи формации. Заедно трите формации ПП, БСП и ДБ между 94 и 108 депутати и за да могат да направят мнозинство, също ще им е необходима друга политическа сила.
Очаквайте още данни и анализ по-късно вечерта
Ако се съди по заявките на част от останалите политически сили, тази нагласа изглежда непроменена. Съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев категорично отхвърлят възможността за партньорство с ГЕРБ, докато Борисов е начело на формацията и от него зависи политиката на партията. На същата позиция е и лидерът на БСП Корнелия Нинова. Трудно изглежда и евентуално партньорство между ГЕРБ и ДБ. Ако се съди по изявленията на лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов партията пък не възнамерява да влиза в каквато и да е следизборна коалиция. "Единственото правителство, което ние ще подкрепим, е правителство с мандат на "Възраждане", каза Костадинов след като в неделя упражни правото си на глас.
При тази ситуация задачата на ГЕРБ се очертава доста сложна. Единственото сигурно засега е, че като победител във вота партията на Борисов ще получи първия мандат за съставяне на правителство, освен ако ПП и ДБ не сформират парламентарен съюз, който да бъде първа политическа сила в парламента и двете политически сили да получат правото да съставят първи правителство.
На този етап обаче не е ясно каква точно формула за сформиране на мнозинство ще предложи Борисов. В хода на предизборната кампания той даваше разнопосочни сигнали - като се започне от предложение за сформиране на евроатлантическа коалиция, в която беше включена и ДПС, премине се през правителство на малцинството и се стигне до призив за участие на лидерите на различните формации без да уточнява кои в евентуалното правителство.
При всички положения обаче дори и Борисов да предложи по-неутрална формула от типа на програмно или експертно правителство, към която ще се присъедини ДПС, които заедно имат около 100 депутати, ще им трябва още една политическа сила, с която да сформират такова правителство. Тя обаче трябва да е или "Възраждане" или някоя от трите партии на промяната - ПП, БСП или ДБ, защото дори и ИТН или "Български възход" да влязат в парламента техните депутати няма да са достатъчни за съставяне на мнозинство от 121 депутати.
