По думите му проблемът идва от това, че компаниите в индустриалните паркове са разнородни по мащаб и по възможности и имат различни стратегии за позеленяване. Големите предприятия все по- интензивно инвестират в солари, зелен водород и други възобновяеми източници за собствено потребление. Малките обаче изостават. "Ние се стараем да дадем синергичен подход и да обезпечим там, където има липса. Затова в момента правим анализ, стигнали сме до решения. Нашата идея е изграждането на инсталации, които да предложат възможност - ако предприятията вътре в парка имат нужда, да се възползват", каза още Кънчев.
По думите му процесът по превръщане на пловдивската индустрията в зелена е започнал отдавна през инвестиции на чуждестранни компании, чиято политика се решава от централите извън България. Те неизменно тласкат и българските фирми да залагат на подобни политики и да използват финансовите инструменти, които държава и банки предлагат. "За инсталации, свързани с оптимизация на потреблението на вода, електричество и др. вече се мисли още на етап проектиране. Тези неща ще станат нещо стандартно, а не иновативно, с интерес очакваме каква ще е следващата стъпка", посочи Кънчев.
А парите откъде
Над 1.2 млрд. евро може да очаква бизнесът в следващата една година по грантови механизми за позеленяване, каза от своя страна Кирил Величков, директор "Европейски проекти и финансови институции" в ОББ. "Това е шест пъти по интензивно от средногодишните нива за последните седем години", заяви той. В следващите месеци тръгват схемите за подобряване на производствен капацитет; преход към кръгова икономика и внедряване на иновации; за изграждане на ВЕИ за собствени нужди и системи за съхранение на електроенергия и др., изреди Величков. "ОББ е лидер на пазара с програми за подкрепа на бизнеса в тази посока с експозиция от 2.5 млрд. лева към клиенти - основно малки и средни и микро предприятия. Нова интересна опция в следващия програмен период ще бъде изгоден банков кредит, комбиниран с грант, който се отпуска след завършване на проекта и е за погасяване на кредита", посочи Величков.
Въпреки подкрепата от ЕС и кредитните институции предизвикателствата пред бизнеса са големи и тепърва предстоят, предупреди Андрей Рекалов, оперативен директор, "КЕР Токи Пауър", по време на дискусията. По думите му България се справя добре с енергийната криза, до голяма степен заради компенсациите към бизнеса, които се отпускат от една година насам - "мярка, която я има само в още две-три държави". Те осигуриха предвидимост, но имат и негативни последствия. "Тези компенсации и даването им на калпак доведе до намаляване на инициативите, уби желанието на компании, които иначе биха инвестирали в енергийна ефективност, защото си казаха, че цената на тока и без това е фиксирана", каза Рекалов и заяви, че тези помощи спешно трябва да се обвържат с инициативи от страна на компаниите.
