Забавянето през ноември се дължи основно на цените на енергията и услугите, но инфлацията при храните продължава да се ускорява, показват данните. Базовата инфлация, която изключва нестабилни компоненти като енергията и храните, остава на нивото от октомври от 5%. Възможно е спадът да е моментен и остават рисковете от ново покачване предвид силно волатилните цени на енергията тази година. Подобен лек спад на инфлацията отчете и САЩ през април, след което обаче показателят достигна нов връх и едва тогава започна бавно да се спуска.
По-слаб ръст на потребителксите цени този месец се отчита в повечето страни от еврозоната, но при трите водещи икономики инфлацията спада минимално или остава на същото ниво. Това се случва в условията на забавяща се икономическа активност, а прогнозите са блокът да се потопи в рецесия през следващата година.
Инфлацията в еврозоната се понижи за първи път от 17 месеца, подхранвайки надежди, че ценовият ръст може би е преминал своя пик и предстои да забавяне. Според експресна оценка на Евростат средната инфлация в 19-те страни от валутния съюз през ноември е 10% на годишна база, което е малко под очакваните 10.4% и е надолу спрямо 10.6% през октомври. Възможно е данните да показват повратна точка, но оптимизмът би бил прибързан, тъй като очакванията са инфлацията да не си отиде бързо, а да остане над нормалните си нива чак до 2025 г.
По-бавният ръст на цените през ноември може да е аргумент за ЕЦБ да премине към по-умерени повишения на лихвата си от декември - с 0.5 процентни пункта след две поредни повишения по 0.75 пункта. Само преди дни обаче управителят на банката Кристин Лагард заяви, че все още не са налице достатъчни признаци, че инфлационното напрежение се успокоява с желаните темпове и зададе тон затягането на паричната политика да продължи. Инфлацията остава в пъти над целта на ЕЦБ от 2% и според някои експерти е рано да се сложи край на агресивното покачване на лихвите, тъй като има риск високата инфлация да се установи за по-дълго.
