© Shutterstock
Недостигът на кадри в технологичната индустрия е постоянно предизвикателство не само за българските ИТ фирми, но и за целия IT бранш. Бурното развитие на българските IT компании и развойните центрове на емблематични имена от световната софтуерна индустрия, разработващи от години високотехнологични решения у нас, изискват постоянен поток от нови квалифицирани служители. "Заразени" от техните успехи, все повече западни компании от различни браншове, включително банки, хранително-вкусова промишленост, търговия на едро, фармацевтика, доставчици на автомобилни технологии и други, отварят свои офиси в България непрекъснато, което допълнително засилва "глада" за таланти.
Въпреки този недостиг водещите технологични фирми у нас, включително телекомуникационните оператори, са генерирали приходи от над 7,91 милиарда лева през 2021 г., показват данните от класацията Digitalk 101. От тях около 3 милиарда лева са постъпленията само на операторите, като техният годишен ръст е над 8 на сто и се дължи на разнообразяването на традиционните електронни съобщителни услуги като пренос на данни и мобилна телефония с иновативните предложения и за бизнеса, и за общините, и за индивидуалните потребители.
Същевременно над 5,15 милиарда лева са постъпления от ИКТ дейностите на фирмите в класацията, като с най-голям дял са разработката на софтуерни технологии, производството и продажбата хардуерни продукти "Made in Bulgaria" на редица чужди пазари, както реализацията на комплексни проекти за цифрова трансформация и оптимизация на бизнес потребители на най-развитите пазари. Увеличението спрямо приходите на участниците в Digitalk 101 за 2020 г. е над 27,5%, което означава над 7 пъти по-бърз растеж в сравнение с ръста на БВП.
Всъщност огромна част от IT фирмите в класацията (79 от общо 113 участници) са постигнали двуцифрен ръст спрямо 2020 г., като за над 30 от тях годишното увеличение надхвърля 30%, като това не се дължи на по-слаби резултати през 2020 г., изпълнена със затруднения, затворени заради пандемията бизнеси не само у нас, но и във важни за нашите компании контрагенти в САЩ и Западна Европа. Това личи и по средногодишният темп на растеж (CAGR) на IT компаниите от проучването за последните 3 пълни финансови години (2019-2021). По този показател двуцифрен среден ръст отбелязват 58 от компаниите в проучването, а при 18 той дори над 30 на сто годишно.
Колко са IT кадрите
И всички тези резултати са постигнати с по-малко кадри. Общо над 36 800 са служителите на пълно работно време в компаниите от класацията през 2021 г., което е с над 1200 души по-малко от тези през 2020 г.
От тях в телекомуникационните оператори работят почти 10 600 специалисти, при повече от 11 хиляди през 2020 година. Това означава, че средната ефективност (приходи на един служител) за 2021 г. е скочила на 290 хиляди лева, при под 260 хиляди лева за за 2020 г. Увеличената ефективност на е логичен резултат, тъй като по-високите приходи в сектора са постигнати с по-малко и по-квалифицирани специалисти. Това води и до по-високо ниво на средното брутно възнаграждение в сектора, което за 2021 г. е почти 2850 лв., или с над 19% повече от това за 2020 г.
Служителите само в IT компаниите от класацията е над 26250, като средното им брутно възнаграждение (с включени осигуровки) за 2021 г. е нараснало с 9,2 на сто до 4790 лв. Лидерите на развойни екипи, ръководители на проекти и други специалисти на по-високи позиции със сигурност получават поне двойно, а често и тройно по-високи възнаграждения, които в поделенията на западните компании се предоставят и под формата на акции на преференциални цени.
Най-високи са възнагражденията в софтуерния бранш - средно 5677 лева бруто на месец, расте и заплащането при системните интегратори - с над 15% годишно до 4750 лева на месец, а при фирмите, фокусирани върху дистрибуцията на ICT продукти, годишният ръст на заплащането е най-голям - над 41% до 3571 лв. на месец.
Подобни са изчисленията и на софтуерна асоциация БАСКОМ, според която средният годишен (но нетен) доход на софтуерните специалисти е 58 284 лв, или около 4860 лева на месец.
Справяне с кадровия недостиг
Бурният растеж на целия IT сектор привлича както интереса на инвеститорите, така и на младите, а и на опитните IT специалисти, а недостигът на кадри е една от основните "спирачки" пред още по-бързото му развитие. Именно затова браншът в лицето на асоциации кат БАИТ и БАСКОМ отдавна предприема различни инициативи в образованието с по-дългосрочен хоризонт, както и проекти, които да дадат по-бърз резултат - издаване на "синя карта" за чуждестранни IT специалисти от страни извън ЕС, като това стана особено актуално след войната в Украйна.
Същевременно все повече софтуерни и ITO компании откриват свои офиси и поделения и в други градове на България, като след Пловдив и Варна, a като IT центрове се развиват също Бургас, Русе и Велико Търново, в които бизнесът си сътрудничи с местните власти и университетите.
От друга страна, пандемията от COVID-19 затвърди технологиите като основен инструмент на човечеството за реакция при кризи и на свой ред допълнително демократизира разбиранията за доскоро твърдо установени понятия като "работно време" и "офис пространство". И това важи както за служителите, така и за работодателите, като може би за първи път в историята ситуацията "овластява" именно първите.
Работодателите се сблъскват и с редица ограничения пред наемането и развитието на таланти, като част от новите изисквания са за дистанционна работа, по-добър баланс между професионален и личен живот, възможности за кариера. Именно затова и много работодатели "адаптират" стратегиите си, свързани с възнагражденията и допълнителните стимули на служителите си, но съчетано с наемане на таланти, базирано на конкретни умения, с поставяне на приоритет върху трайните умения.
Анкета сред участниците в изданието Digitalk 101 хвърля допълнителна светлина върху нефинансовите стимули, които някои от най-големите представители на българския технологичен сектор залагат в стратегиите си за откриване и задържане на таланти. Пъстрата палитра от допълнителни стимули включват не само социални придобивки, но и непрекъснати обучения за подобряване на различни типове умения, включително "меки". Модерните офиси все повече се стремят да "избягат" от големите отворени пространства и се фокусират върху по-гъвкави зали и работни места, с множество места за срещи, разговори и неформално общуване.
Допълнителен плюс са многобройни инициативи за отговорност към обществото, свързани със здравеопазване (станали масови по време на пандемията), образованието, опазването на околната среда. Всичко това създава по-сплотени екипи и споделяне на общи корпоратниви ценности, показват още отговорите на компаниите в класацията
Годишната класация Digitalk 101: Най-големите ИТ компании в България можете да закупите тук (https://digitalk.bg/101/) в хартиен или в електронен формат.
|
