© Министерство на иновациите и растежа
Министрите Крум Зарков и Александър Пулев представиха законопроект за личния фалит.
Всеки, който е задлъжнял с повече от 10 минимални работни заплати и не може да ги върне повече от шест месеца, има право да задейства производство по несъстоятелност. Това предвижда нов закон за личния фалит, разработен и представен днес от служебния министър на правосъдието Крум Зарков и министъра на иновациите и растежа Александър Пулев.
България е единствената държава в Европейския съюз, в която няма Закон за несъстоятелност на физическите лица, макар че от години различни партии, политици и институции са повдигали въпроса и са предлагали различни решения на проблема.
Законът, който предстои да бъде публикуван за обществено обсъждане, предвижда да има производство, което води до опрощаване на задължения, натрупани от изпаднали в несъстоятелност физически лица. Производството ще трябва да приключва в срок до 3 години. То ще бъде доброволно за физическите лица и ще се образува по искане на длъжника, като се движи от желанието на длъжника и кредиторите да постигнат съгласие по плащанията.
Длъжникът може да поиска такова производство по своя преценка - това ще бъде право, а не задължение при липса на възможност да се издължи. Когато съдът установи, че длъжникът е неплатежоспособен и няма имущество, производство не се образува. Предвижда се обаче 10-годишен срок, в който длъжникът да предложи изпълнение и плащане на своите кредитори, както и да поиска образуване на производство, ако придобие секвестируемо имущество.
За добронамерени длъжници и кредитори, без "хищнически пориви"
То ще е предназначено само за добросъвестни длъжници, които са дефинирани в закона. Също така се урежда в кои случаи длъжникът се води недобросъвестен. С производството по несъстоятелност се цели и да бъдат удовлетворени справедливо кредиторите.
"България е единствената страна в ЕС, в която няма законова регламентация за несъстоятелност на физическите лица. Това е така, защото опитите досега на много хора, институции и политически сили катастрофират в сложността на законопроекта - правно-техническа и обществена. Размерите на феномена на свръхзадлъжнялостта са такива, че правят такива решения много тежки и обикновено има недоволство", коментира министър Зарков.
"Трябва да се вземат предвид едновременно интересите на тези, които дължат и на този, който е дал и има да взема. Основното предизвикателство е,че трябва да се идентифицират тези длъжници, които заслужават защита, а именно добросъвестните, както и тези кредитори, но не и на хищническите пориви на някои от тях", добави още министърът.
"Време е смело да се изправим пред този въпрос и ние от Министерството на правосъдието решихме да предложим рамка за по-нататъшно обсъждане, защото от една страна въпросът е наболял, а от друга, сме поели такъв ангажимент като служебно правителство, а и защото това е част от плана за възстановяване и развитие. Освен това България е заплашена от наказателна процедура заради това, че не е транспонирано европейското законодателство. Бездействието досега направи така, че длъжниците не са защитени, кредиторите не са удовлетворени, а освен това рискуваме ЕК да ни накаже", обобщи Зарков.
Длъжниците, които законопроектът защитава, са предимно хора, които са били изправени пред житейски предизвикателства - здравословни проблеми, семейни проблеми, временна или трайна нетрудоспособност, раздели, грешни решения и други, за които не им се дава втори шанс.
"В момента кредиторът има лесен начин да прехвърли вземанията на друг, който пък има доста опасни способи да събира това, което никой друг не може да събере по нормалния ред. Получава се така, че хора, които искат да си платят, за да продължат напред, понякога десетки години плащат лихви и неустойки, за да могат да стигнат до главницата. Получават заплащане за своите труд и усилия, които обаче биват взети още на входа, оставяйки им някакъв минимален доход, колкото да могат да гарантиран физическото им оцеляване. Това право на втори шанс е задължително да бъде гарантирано за тези, които са добросъвестни", обясни още Зарков.
10-годишен срок за погасяване на дълговете
Законопроектът прави разграничение и въвежда критерии за добросъвестни длъжници и за недобросъвестни. За добросъвестен ще се смята длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си. Обратното - за недобросъвестен ще се смята този, който в последната година не е упражнявал трудова дейност и не е търсил активно работа. Предвидени са и други критерии, които ще станат известни след публикуването на законопроекта за обществено обсъждане.
С производството по несъстоятелност се цели да бъдат удовлетворени справедливо и кредиторите. За да започне процедурата, длъжникът трябва и да има достатъчно имущество, за да покрие разноските в производството и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите.
В производството имат право да участват всички кредитори на длъжника, ако те са повече от един. Производството не се образува и е безпредметно, когато длъжникът не разполага с имущество, което е достатъчно да покрие поне частично задълженията.
Несеквестируемото имущество не се включва в масата на несъстоятелността и срещу длъжника не може да бъде насочвано изпълнение. При производството съдът определя размер на издръжка, която да служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на семейството му като размерът е не по-малък от една минимална работна заплата. Производството започва по инициатива на длъжника, но той дължи такса, която обаче ще е съобразена със състоянието му като разноските за откриване на производство ще са в размер на 20 лв.
За да бъдат погасени задълженията на доказано добросъвестен длъжник, законопроектът предвижда няколко условия. След изтичане на 3-годишния срок могат да се погасят задълженията за удовлетворяване на вземанията в одобрен от съда списък на приетите вземания. Освен това е предвидено срокът да започне да тече от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв - от датата на първия опис на имуществото на длъжника, съобщава "Дефакто".
Погасяването може да настъпи, ако длъжникът е заплатил разноските в производството и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите. Когато не разполага със секвестируемо имущество, което да е достатъчно за разноските и поне частично да удовлетвори кредитора, съдът не образува производство, а директно обявява неплатежоспособност.
За да се гарантира балансът между правата на длъжника и на кредитора, законопроектът предвижда по-дълъг срок за погасяване на задълженията - 10 години. Предвидени са и пет вида задължения, които не се погасяват с изтичането на 3-годишния срок - вземания, обезпечени с ипотека, вземания за глоби и имуществени санкции, вземания за непозволено увреждане, за издръжка, както и такива, възникнали след откриване на производството по несъстоятелност, които са останали непокрити.
Закон в подкрепа на обикновения гражданин
"Това е законът, който подкрепя обикновения гражданин. Даваме рамка на обикновения човек, който по една или друга причина е влязъл в дългова спирала и не може да води, в резултат на това, доблестен и честен живот", обясни министър Пулев. Той добави, че този закон дава втори шанс на такива хора. Пулев призова новоизбраните народни представители да създадат условия за работещ парламент и да покажат нужната чувствителност към хората, и малко смелост, за да може тези текстове да бъдат обсъдени внимателно и приети.
Министър Пулев обясни, че този законопроект е важен и по друга причина - той като ключов за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост и ако не се приеме, няма да има плащане. Министър Зарков допълни, че до края на годината трябва да бъдат приети от парламента малко над 20 законопроекта, което е условие за получаването на втория транш от над 700 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост.
През август 2021 г. Мая Манолова внесе проект на Закон за личния фалит, който обаче не бе приет. През 2018 г. докато все още заемаше длъжността омбудсман, Манолова се опита да прокара своя концепция за законопроект като основен мотив тогава беше, че средно за година българите забавят плащания за около 800 млн. лв. Става дума както за дългове към банки, така и за дългове към фирми за бързи кредити, към лизингови компании, към колектори, към различни монополни дружества. Тогава законопроектът на Манолова също не получи парламентарна подкрепа.
Преди това, вариант на Закон за личния фалит беше внесен в Народното събрание на 29 октомври 2020 г. от група народни представители от ВМРО, но той също не срещна подкрепа.
