"Изтритият" Димитър Ненов, чийто талант и музика са още живи

Музиката на Димитър Ненов (1902 - 1953) - един от изключително талантливите, но малко познати на широката публика български творци на 20 век, ще звучи в София на 30 септември в рамките на фестивала "Мотив". Пианистката Венета Нейнска, която е сред създателите на музикално-документалният филм "Димитър Ненов и измеренията на изяществото" разказва за историята и трагичната съдба на тази многообразна личност - архитект, композитор, пианист, педагог.

"Народите раждат дарования - еманация на духовни сили, хиляди безименни дават по нещичко, за да създадат това дарование. На всички съм длъжен, трябва да им върна това, което са ми дали - и само чувството за този дълг ме е възпирало не еднаж да туря насилствен край на живота си."

Изтрит. Заличен. Отказан. Най-ценното наследство от един изпълнител на музика - неговите звукозаписи - загубени завинаги. Димитър Ненов - милеещ за българската културна среда и отдал целия си живот на въздигането на умовете и сърцата на съотечествениците си, губи моралната битка на живота си скоро след като си отива от този свят. Нелепо, необяснимо и дълбоко несправедливо е едно от най-шокиращите престъпления в културната история на България - унищожаването на всички записи на един от най-големите, ако не и най-големият, пианист на страната.

Да нямаш, но да можеш

Димитър Ненов умира в болница на 30 август 1953 г., само половин час след като неговата скъпа приятелка и колега-пианист Люба Енчева го посещава за последен път. Двамата са открили зала "България" през 1937г., изпълнявайки до-минорния концерт от Й. С. Бах. Скоро след това, двата рояла, на които са свирили, както и цялата сграда, ще бъдат унищожени по време на бомбардировките през 1944г.

Липсата го съпътства през целия му живот - липса на достатъчно уважение към творчеството му като композитор, липса на време за многостранните му интереси, липса на пиано. "Не мога да си купя още собствено пиано, не мога да си наредя едно частно жилище, където да се чувствувам у дома си" - така Димитър Ненов споделя болезнената си съдба на български музикант в прочутото си автобиографично писмо до Константин Зидаров от 1938г.

Дали, година по-късно, публикувайки най-прочутото си произведение -Токатата за пиано, той вече е имал роялът "Roenisch", който знаем, че е притежавал в последните си години? Или както много често не е записвал музиката си, която е композирал за изпълнение на своите собствени концерти, така и токатата е писана на чужди пиана?

Изключително общителен по характер, Ненов е обожавал дългите и пълноценни разговори със своите приятели, сред които архитект Милко Бичев, Асен Златаров, Чавдар Мутафов и съпругата му Фани Попова-Мутафова, Борис Денев и много други. В спомените на софийската бохема остават музикални и интелектуални вечери, които често приключват в малките часове. Независимо дали Ненов е бил зад пианото, изпълнявайки произведение след произведение, впечатлявайки с изключителната си памет и вдълбочени интерпретации, или пък са правели излети сред любимите му планини, харизматичната му личност е оставила траен отпечатък в паметта на столичния културен живот през 30-те и 40-те години.

Призван да гради, Димитър Ненов е първият музикален уредник на Радио "София", където създава фонотеката на радиото и структурата на музикалните му състави и множество предавания. Съосновател и секретар е на дружеството на българските композитори, предвестник на съвременния Съюз на българските композитори. Автор е на проект-задание за Музикална консерватория, в който предвижда звукозаписно
студио и кино зала, освен детайлното и изключително модерно за времето си, а и до днес, разпределение на музикално-образователни дейности.

Интересът към киното не е случаен, тъй като през 20-те години Ненов работи като музикант в кино оркестър в Германия. Там той има рядката възможност да упражнява уменията си по оркестрация на практика, композирайки музика за най-необичайни комбинации от инструменти. "учех и гледах какво се прави, за да "звучи" всичко - па било то и за три или два инструмента. Всъщност свиренето в кино ми беше най-добрата школа по инструментация."

Един пианист с диплома за архитект

Като феноменално развита във всевъзможни посоки личност, Ненов се е интересувал от астрономия, математика, химия, философия и други науки, но мисленето му категорично бива белязано от образованието му по архитектура. Още като дете в родния Разград, Димитър Ненов настойчиво развива музикалните си стремежи, но в отсъствието на подкрепа у родителите си. Въпреки, че майка му е имала отлични способности като пианист и в действителност първа е въвела малкия Димитър в клавирния свят, разпространеното разбиране в началото на века по-скоро е отричало музикалната кариера като достойна и достатъчна за един син на офицер, какъвто бъдещият композитор е бил.

Като млад български студент в Дрезден, Димитър Ненов следва едновременно архитектура и музика, но завършва само първото. Отчасти поради сериозни финансови проблеми, отчасти и защото, както самият той признава: "тъкмо тогава Дрезденската консерватория беше доста западнала и не можа да ме привърже". Въпреки всичко, дрезденския период е продуктивен и там Ненов пише музика, изумяваща с релефната си красота:

След завръщането си работи няколко години в Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройство като проектира няколко железопътни гари по подбалканския път и няколко частни къщи. Работи по възстановяването на Чирпан след земетресението през 1928г., проектира балдахин над главния вход на храм-паметник "Александър Невски", който също е изгубен.

Дипломата му по музика ще се появи десетилетие по-късно в друг европейски музикален университет - Консерваторията в Болоня. Причината е доста неочаквана - младият, но вече всепризнат пианист Димитър Ненов не е допуснат като редовен преподавател в новосъздадената българска консерватория. Той се вижда принуден да отиде в Болоня буквално за няколко месеца с единствената цел да премине необходимите изпити и да получи заветния документ.

Несправедливостите не отчайват музиканта и до края на живота си той ще се бори с всички сили и средства за облагородяването на българската музикална култура, публика и общественост. До голяма степен, проводници на неговите идеи и в идните години ще бъдат многобройните му ученици, почти всички от тях станали на свой ред легендарни личности в музикалния ни живот - Трифон Силяновски, Лазар Николов,
Милена Моллова, Лада Брашованова и много други.

Изтритият архив на музиканта

След смъртта на Димитър Ненов през 1953г, всички негови музикални записи, с изключение на един и то не на негово собствено произведение, а на Концерт №2 за пиано и оркестър от Ференц Лист, са унищожени, по всяка вероятност умишлено.

Няма официална забрана на творчеството му от комунистическата власт, а този акт на вандалство е напълно непроследим и недоказуем. Включително, съществува теория, че записите са били унищожени по време на бомбардировките през 1944г над София, а дали след това Ненов е правил нови, за съжаление, не се знае.

Неговите ученици са положили огромни усилия за съхраняване на творчеството и паметта му. Няколко примера, без претенции за изчерпателност, са:

• Лазар Николов, който публикува три безценни книги за скъпия си учител,
• Галунка Белчева, която се включва активно в спасяването на личния му архив,
• Иван Стайков, който възстановява неговата Втора симфония по скици и памет, както и работи усилено по редактирането, издаването и съхраняването на по-голямата част от творчеството му

Европеец в убежденията си и модернист в духа си, Ненов ще заяви елегантно, напълно в тон с натурата си на изтънчен артист: "никога не съм насилвал себе си, за да творя "български". Главното е да творя "Неновски". Щом е Неново, то е и българско."