© Велко Ангелов
От родствен ("братски") народ, за седем месеца Путин превърна украинците в народ, за който довчерашните "братя" за поколения наред ще бъдат врагът с главна буква.
Анализът е препубликуван от "Портал Култура".
Ако проявим малко повече хладнокръвие - а то е базисна добродетел за разумния човек - ще трябва да си дадем сметка, че новата "ескалация на войната в Украйна" и новата порция апокалиптични заплахи от страна на Путин всъщност са истерично следствие от всичко, което кремълският диктатор успя да "постигне" от края на февруари до днес. А то е не нещо друго, а безпрецедентна катастрофа на довчера "великата страна" и дори на всичко руско. Катастрофа, която бих сумирал за нагледност в следните точки, които - интересно ми е - кой ще се реши да оспори. Ето, изреждам ги:
1. Онази Украйна, която маниакалният диктатор бе намислил за максимум седмица-две да съкруши, а неговите идеолози вече бяха започнали да определят като Ново- или Мало-Русия, чертаейки стратегии и тактики за нейното тотално "де-украинизиране" (защото феноменът Украйна въобще бил историческа девиация), за седем месеца се превърна в безпрецедентно за най-новото време консолидирана нация, в (ако си послужа с понятие от първоначалното евразийство) "пасионарна", намираща се в духовен възход, самостоятелна нация. От родствен ("братски") народ, за седем месеца Путин превърна украинците в народ, за който довчерашните "братя" за поколения наред ще бъдат врагът с главна буква.
2. За седем месеца, от края на февруари насетне, Путин обаче консолидира и Запада, който само до началото на тази година бе общо взето разделен по отношение на Русия. Превърна - той превърна - целокупния цивилизован свят в антагонистичен на Русия единен "полюс", много по-ярко противостоящ ѝ днес, отколкото в десетилетията на Студената война. Още повече, че днес, за разлика от епохата на Студената война, Русия не се ръководи от "глобална идея", каквато бе комунистическата и - както стана ясно в тези седем месеца - практически не разполага със съюзници; тя е тотално изолиран от света негов противник.
3. За седем месеца агресията на Путин стовари върху Русия икономически санкции, несравними по мащаб с каквито и да било от предишните десетилетия, чиито последици ще бъдат катастрофални за неговата страна вероятно също за десетилетия напред.
4. Най-каверзното "постижение" на Путин обаче е, че Русия, която в началото на нейната агресия почти всички смятаха за несравнима по военна мощ както с нападнатата Украйна, така и с всички останали страни от постсъветското пространство, след като изгуби за тези седем месеца около 60 хиляди души свои войници, огромно количество бойна техника и продоволствия, след като показа на целия свят колко разнебитена, неподдържана и старомодна е военната ѝ сила, разкри претенциите на тази държава да е "велика световна сила" като катастрофално разминаващи се с реалността. А това нанесе непоправим символен удар върху нея; инсталира я като жалко копие на мощната (поне в началото на Втората световна война) Германия на Хитлер.
5. След седем месеца бомбардировки над украинските градове, мащабно документирани военни престъпления и геноцид на цивилно население, Русия започна масово отстъпление по почти целия фронт в Украйна. След седем месеца войната на "великата" Русия се обръща, при това трайно в полза на нападнатите украинци и това въобще не може да се скрие от света.
6. От началото на своята агресия Путин с ускорени темпове превърна Русия в тоталитарна държава - по-тоталитарна дори от времената на след-сталинския комунизъм и сравнима днес комай единствено със Северна Корея. Най-базисни за съвременното човечество права и свободи бяха практически ликвидирани през последните седем месеца в Русия. А това е нещо - да се изразя така - глобално позорно за нея.
7. Прерастването на авторитаризма и олигархизма на Русия от началото на ХХІ в. в тоталитаризъм, за изминалите седем месеца от началото на войната, остави тази страна практически без интелигенция. Емигрирането на водещи фигури от нейния културен елит е сравнимо по мащаби единствено с емигрирането и прогонването на дореволюционната руска интелигенция след 1917 г.
8. Накрая, само за една седмица от обявяването на паническата "частична мобилизация" Путин разкри на света (дали не го разкри и на самия себе си) на колко катастрофално ниско равнище е днес духът на "несломимата" му нация. Разкри колко кухо и празно е всъщност зад пищните декори на разигравания довчера "великоруски патриотичен ентусиазъм".
Само за една седмица всички видяха, че въпреки заклинанията на разни "Дугиновци", "Прохановци", "Соловьовци" и т.н. руснаците въобще, въобще нямат желание да се впускат в "свещена" и апокалиптична война с "глобалния либерализъм", с "нападналия Светата Русь целокупен Запад", че жертвоготовните руски "мамаши", които довчера с възторг пъчеха бюстове по площадите на Москва и Петербург и записваха синовете и дъщерите си в бутафорни "юнармии", започнаха да надават истерични крясъци от момента, в който на тия последните започнаха да връчват повиквателните за боя.
Че вместо тържественото "Вставай, страна огромная", от всички предели на "безпределната" страна, от 21 септември насам се носи - както се изрази мой приятел - хорът на "Бегай, страна огромная". Само за седмица след 21.09. от Русия в съседните Финландия, Грузия, Казахстан, Монголия панически избягаха (и продължават да се тълпят по границите им) около 260 хиляди млади мъже, т.е. почти толкова, колкото Шойгу обяви в началото, че ще мобилизира за изпращане в Украйна.
Summa summarum: изреденото по-горе няма как иначе да се нарече, освен катастрофа. След тези седем месеца Русия за десетилетия (ако не и за повече) вече няма да бъде нито "великата сила на Изток", нито страната на "великата духовност", обхождана "от край до край" от босоногия Христос (по Александър Блок), нито страната-страдалец и "катехон", задържащ идването на антихриста. Тя за всички в света е вече маниакалният, тъпо упорит и - както се вижда - безсилен агресор, истерично зъбещ се на света, прелял довчерашният си варварски болшевизъм в още по-варварски неонацизъм, самозабравено хвърлящ пушечно месо в месомелачката на безумния си диктатор и същевременно панически бягащ от самия себе си.
Още по-катастрофично е онова, което чака Путин в непосредственото бъдеще. А то е:
1. Заставане на ръба на глобална война след безумно организираните "референдуми" в окупираните земи на Украйна и обявяването им за "неделима част от Русия". Отсега е ясно, че никой (дори "близката" Сърбия и лелеяният Китай) няма да признае нито тези "референдуми", нито анексиите, които ги последваха. Няма да се съобразят с тяхното присъединяване към Русия и намиращите се в настъпление украински въоръжени сили. А това ще постави "хвърлилия жребия" си Путин пред неизбежното задължение да им отвърне с нещо преминаващо всички поносими предели, а с това и предизвикващо също безпрецедентен отговор от страна на цивилизования свят. С две думи, Путин го очаква възможна глобална война. С нея той искаше да уплаши света, но сега сам е заплашен от нея много повече отколкото вчера.
2. Именно довеждането на света до този фундаментален риск ще нанесе още по-дълбок и всеобхватен удар на все още останалата тук-там русофилия. Пред лицето на предизвиканата от Путин глобална заплаха, виждаме го още днес, никой няма да е в състояние да защитава "руската кауза". Русофилите са в депресия и без да го показват (виждам го и у нас) са искрено "разсърдени" на Путин, че им отне "опорките".
3. Сприхавата "мобилизация" на демотивирано и неподготвено население ще доведе до още по-голямо увеличаване на руските жертви в Украйна, до същинско "производство на пушечно месо".
4. А както това неминуемо увеличаване на жертвите, така и разкрилото ни се вече масово нежелание на руснаците да воюват за маниите на Путин, ще изправят режима пред риска от бунтове (които вече са факт дори в региони, които доскоро се смятаха за най-"послушни" - всеки може да види в мрежата какво става в Дагестан, в Якутия и т. н.).
5. Оттук насетне Путин ще се намери още по-плътно между два катастрофични за него риска. От една страна - поради почти сигурния неуспех в опита му да "обърне войната в Украйна" - той още по-силно ще радикализира срещу себе си крайните евразийски фашисти. Всъщност именно за да неутрализира тяхното - видимо през последния месец надигане - той разпореди безумните "референдуми" и "мобилизацията". От друга страна обаче същият този почти сигурен неуспех в "обръщането на войната" би могъл да радикализира срещу него и сили "отдолу".
След седем месеца неуспешна война и панически разпоредена "мобилизация" Путин вече е много по-близо било до преврат от евразийско-фашистката страна, било до преврат (гражданска война) "отдолу". Да, при тази ситуация рискът достигналият "висока степен на безумство" Путин да се реши да "изпревари" тези заплашващи го възможности ще нарасне и това неминуемо ще го "самоубие" - ще го самоубие заедно с, както е убеден, целия свят. Само че с "последните неща" - знам това именно като християнин - се разпорежда все пак Всевишният, а не някое си кремълско джудже, което днес е тук, а утре "и мястото му няма вече да го познава" (вж. Пс. 102: 16).
