Ха-ха-ганда, страхове и врагове: петте лица на руската пропаганда

Прокремълската пропаганда не е особено оригинална и то не е защото инфлацията и войната стопиха парите за платените пропагандатори и на троловете. Става дума за нейната парадигма. Тя разчита, че повторението утвърждава знанието и затова набляга на няколко основни послания, които се повтарят като модели.

Това се казва в анализ на звеното за стратегически комуникации на европейската дипломатическа служба за ключовите послания на руската пропаганда.

Водещият принцип е придържане към набор от повтарящи се разкази, които работят като шаблони за конкретни истории.

Разказът е цялостно послание, предавано чрез текст, изображение, метафори и други средства с цел превръщане на информацията в магнит за целевата им аудитория.

Европейското звено срещу дезинфорцаията установява пет доминиращи наратива, използвани от руски и прокремълски издания, служещи за разпространение на дезинформация. Те са обединени около няколко водещи теми, сред които намеса в избори, пандемията от COVID-19 и оправдаване на война в Украйна.

Теми са разказани по пет начина:

• осмиване и омаловажаване, или т.нар. "Ха-ха-ганда"
• противопоставяне между елитите и обикновения човек
• предизвикване на тревога, свързана с риск от застрашаване на "традиционни ценности"
• загуба на суверинитет
• предстоящ апокалипсис.

Как работи "ха-ха-гандата"

Терминът е сравнително нов и неговият автор е латвийката Солвита Дениса-Лиепниеце, която в доклад на НАТО обяснява как хуморът и сарказмът се използват като оръжия на дезиноформацията.

Пропагандата чрез смях разчита с шеги и осмиване да обезценява доказателства или неопровержими аргументи. Тя се използва особено настойчиво за дискредитиране на "враговете". Използват я както след отравянето на двойния агент Сергей Скрипал и дъщеря му в Солзбъри през 2018 г., така и това на най-известния критик на Кремъл Алексей Навални през 2020 г. в Русия.

"Руските и прокремълските медии за дезинформация продължиха опитите си да заглушат опита за убийство със сарказъм, за да превърнат цялата трагедия в един голям майтап. В случая с Навални прокремълските медии се състезаваха в предоставянето на "забавни" истории за това как по-добре да бъде убит руски дисидент", пише европейската служба.

Демокрацията, демократичните процедури и кандидати също са предпочитана цел на "ха-ха-гандата", в която щедро се използват обидни думи.

Съветникът на руския президент Владислав Сурков описва концепцията за демокрация като "битка на копелета", която би трябвало да се замести с "просветеното управление" на Владимир Путин като алтернатива за Европа.

Според руските държавни медии избори с няколко кандидати и без ясно изразен победител се считат за някакъв цирк, пише в доклада.

Украинският президент Володимир Зеленски е любима мишена, като сред някои от методите, използвани от "ха-ха-гандаторите", е че получава военни съвети от 9-годишния си син или че танцува на американска и на турска музика.

Използването на шеги и подигравки стана толкова популярно, че руската държавна информационна агенция РИА "Новости" наема двама шегаджии, да организират фалшиви телефонни разговори с политици, активисти и мениджъри. Представяйки се за сътрудници на Алексей Навални, на Грета Тунберг и дори на украинския премиер, те се опитват да изтръгнат от събеседниците си уличаващи ги признания, които биха разрушили кариерите им.

Няма смисъл да протестирате след скрояването на такъв номер, защото "това е просто шега" и ви обвиняват, че или нямате чувство за хумор или сте се вкоченили от политическа коректност.

Целта на ха-ха-гандата не е да бъде убедена публиката в истинността на конкретната история, а да бъде подкопано доверието към даден човек, институция или идея, чрез постоянните им осмивания, подигравки и омаловажаване, се казва в европейския доклад.

Елитът срещу народа

Римската максима "Разделяй и владей" има превод в руската пропагандна машина през разказите за "елитите срещу народа".

Обикновено няколко политици и политически движения твърдят, че представляват "гласа на обикновения човек", на "мълчаливото мнозинство", изправило се срещу корумпирани и самодоволни политически партии, корпорации и медии.

Този разказ не е изобретение на Кремъл, но прокремълските издания често го използват. Той може да бъде много успешен, тъй като поднася на тепсия изкупителна жертва за целевата аудитория, която тя да обвинява за собствените си несполуки и страдания.

Руските медии експлоатираха този разказ по време на пандемията от COVID-19, твърдейки, че Бил Гейтс ту е създал коронавируса, ту ваксините срещу него с цел да имплантира "микрочипове", с които да следи обикновените хора.

Разказът е силно свързан с различни конспиративни вярвания, обединени около съществуването на тайни общства, които дърпат конците на човечеството, заключават европейските експерти.

Отвъд пандемията този разказ е разгърнат успешно преди референдума за Брекзит, когато основната цел е да се противопоставят британският народ, страдащ от безконечните правила за "криви банани и прави краставици" от брюкселския чиновник, който иска да му вземе наденичките, да му забрани казанчето на тоалетната или да му отнеме парите за здравно обслужване.

Същата история, облечена в "украинска роба", звучи като "англосаксонският" заговор срещу славяните - вариант на конспиративните теории за "сблъсък на цивилизации", насаждайки образа на Русия като част от "различна цивилизация" от западната.

Този разказ може да бъде адаптиран и приложен към безкраен брой проблеми, илюстрирани с няколко заглавия:

• "Миграционната криза е причинена от големи корпорации, за да получат евтина работна ръка"
• "Измамата с глобалното затопляне се използва от банкери, за да отклонят общественото внимание от проблемите в реалния свят"
• "Глобални корпорации, главно производители на оръжие, са отговорни за войната в Украйна".

Рядко се предоставят доказателства в подкрепа на направените твърдения и самата липса на доказателства понякога се използва като доказателство: "Вижте колко мощни са елитите, криейки всички следи от своя заговор!", пишат европейските експерти в анализа си.

Заплашените ценности

Разказът за ценностите обикновено се използва за оспорване на нагласите на Запада към правата на жените, етническите и религиозните малцинства и LGBTQI+ групите. Според "ценностния наратив" те създават "морално разложение" или "поквара" у Запада. За разлика от тях Русия и православното християнство се открояват като защитници на "традиционните ценности".

Идеята за разлагащия се Запад, противопоставен на Русия, която била "пазител" на благоприличието и морала", произлиза от самия връх на Кремъл. Според анализ на Европейския съвет за външни отношения още през 2013 г. Путин е заел тази позиция, осъждайки "евроатлантическите" страни за техния морален упадък и безнравственост.

Един пример е манипулираната и погрешно представена история "Европейският парламент забранява думите майка и баща". Което не попречи тя да бъде препечатана в стотици издания, включително в България.

За разлика от западната концепция за ценности, която благоприятства индивидуалните права на лична неприкосновеност, безопасност и свобода на изразяване, руската ценностна система включва набор от колективни норми, с които всеки индивид се очаква да се съобразява, пише в анализа. Целевата публика е приканена да се присъедини към героичните редици под знамето на Кремъл, смело борейки се за семейните ценности, традиционното християнство и чистотата.

Изгубеният суверинитет

Когато през 2015 г. карикатурист на руската държавна информационна агенция РИА "Новости" илюстрира идеята за загубения държавен суверинитет с изображението на Чичо Сам, който усилва пламъка на газова печка, принуждавайки европейците да скачат подскачат, докато плачат за санкции срещу Русия, той едва ли си е представял иронията на настоящия момент.

Този разказ има множество измерения, като твърдението, че Украйна се управлява от чужденци, а украинската армия - от британски и американски офицери, или пък, че Финландия и Швеция под външен натиск са поискали да влязат в НАТО.

Защо някой би се интересувал от демократичните процеси и избори, ако властни аутсайдери управляват страната им? За разлика от тях, твърдят прокремълски медии, истинският суверенитет е възможен само под руски контрол.

Разказът за "загубения суверенитет" има за цел да подкопае доверието и да поквари основите на демократичните институции. Той придоби особено значение и в опитите на прокремълски медии да оправдаят военната агресия срещу Украйна. Тук е добре да се напомнят твърденията на Путин в началото на войната, че "Ленин е създал Украйна" и че "държава Украйна никога преди не е съществувала", които първоначално бяха използвани като оправдание за нахлуването, но вече отдавна са забравени.

Неизбежният крах

В аристотеловата реторика концепцията за кайрос обозначава чувство за неотложност за действие. Повечето оратори използват тази концепция, когато твърдят: действайте сега, преди да е станало твърде късно! В контекста на прокремълската дезинформация, разказът за "Предстоящия колапс" изпълнява тази функция, пишат експертите на европейската дипломатическа служба.

В същата група са разказите за предстоящото разпадане на ЕС, САЩ или НАТО или дори как влизането на Украйна в ЕС би провокирало разтурянето на блока и на финансовата система.

Руските държавни медии подхранват местната публика с множество истории за това колко ужасен е животът в ЕС: безредици, насилие, бедност, политически екстремизъм и т.н. Всичко това, за да създаде усещане за комфорт за публиката, че живее в Русия, очевидно не на ръба на неизбежен колапс, в ясен контраст със ситуацията другаде.

В началото на епидемията от COVID-19, през март 2020 г., философът-националист Александър Дугин се забавлява с възможността да бъде свидетел на краха на западните демокрации:

"Световната капиталистическа система се срина за една нощ...А това означава, че жизненоважният свят на либералната глобализация се е сринал - светът на офис служителите и блогърите, транссексуалните хора и активистите по климата, борците за правата на човека и хипстърите, мигрантите и феминистките".

Въпреки неуспеха с прогнозите това говорене не е спирало да се тиражира, включително през войната в Украйна.