Фалитът на криптоборсата FTX, който е последният пример в дългия списък на американските финансови измами, е изключително събитие. "Никога в кариерата си не бях виждал такъв пълен провал на корпоративния контрол и подобна цялостна липса на надеждна финансова информация, какъвто е случаят тук", посочва специалистът по корпоративно преструктуриране Джон Рей III, който в момента осъществява надзор над банкрута на FTX.
Колапсът наFTX е поредният в един сектор, който е под натиск от април 2021 г., когато стойността на криптото спадна за първи път. Но не са само криптовалутите. След като пазарите отнеха 89 млрд. долара от пазарната капитализация на Meta, основателят на компанията Марк Зукърбърг обяви, че освобождава 13% от служителите. Същевременно дни след като Илън Мъск купи Twitter за 44 млрд. долара мнозина започнаха да се опасяват за бъдещето на платформата.
Примерите за индивидуалисти с характерни черти, притежаващи милиарди долари и възнамеряващи да построят корпоративни империи, далеч не са малко в САЩ.
Дигиталното разрастване
Възползвайки се от ниските лихви през 90-те години на миналия век и в началото на XXI век, както и от ултра ниските лихвени равнища, които се застояха над десетилетие след глобалната финансова криза от 2008 г., Big Tech се сдоби с евтини пари, за да завземе конкурентни компании, професионални служители и лични данни, задушавайки конкуренцията, където бе възможно. И сега, когато лихвите бързо се вдигат, вече няма евтини заеми, които да държат високо цените на акциите и криптовалутите. Оказва се, че за много компании, които досега живееха на заем (или чрез дълг), предлагането на услуги на загуба не е особено добра дългосрочна бизнес стратегия.
Изглежда, че изобилните кредити неизбежно довеждат до алчност, което води до прекаляване и корпоративни злоупотреби. И наистина би било далеч по-добре да се затегнат финансовите условия, както сега централните банки най-накрая правят, и компаниите да бъдат изложени на по-малко капитал и на пазарна конкуренция.
Докато съществуват легитимни предпочитания и нужди, няма такова нещо като прекалено инвестиране, а само лоши инвестиции.
Голяма част от това, което Big Tech цени, е достойно за похвала - от забавлението, което е хубаво нещо, до удивителната креативност.
Не е ясно обаче дали криптовалутите представляват ключови обществени услуги, въпреки че съм съгласен със заключението на Масимо Амато и Лука Фантачи от университета Bocconi, че предизвиквайки настоящата глобална валутна система, криптото "задава правилния въпрос, но дава грешния отговор". По-лесно е да се говори за "обществена полза" в случая с компаниите, развиващи социалните медии.
Голяма част от това, което Big Tech цени, е достойно за похвала - от забавлението, което е хубаво нещо, до удивителната креативност. Но фалитът на FTX и бъркотията, завладяла Twitter и Meta, за пореден път извади на показ цената, която плащаме, за това, че сляпо боготворим корпорациите и богатството. Държавата не може да си позволи да остави въпроси от ключова обществена важност, включително спестяванията на гражданите и основните начини за публична комуникация, на прищевките и детските фантазии на някои милиардери.
Не е задължително. Това, което е от значение, е не толкова обемът на кредита, колкото къде отива и какво финансира по отношение на предпочитанията и нуждите на обществото. Докато съществуват легитимни предпочитания и нужди, няма такова нещо като прекалено инвестиране, а само лоши инвестиции.
В морален аспект правилният отговор е да се отвратим от машинациите на създателя на FTX Сам Банкман-Фрийд. Но етиката - изхвърлянето на "лошите ябълки", преди да развалят цялата партида, не е централният въпрос. Проблемът не е прекаляването и алчността, а че нещо се е объркало във връзката на политическата и икономическата власт.
Идеалът за обществена полза
В известен смисъл фалитът на FTX е натоварен с ирония, защото майката на Банкман-Фрийд - професорът по право от Stanford и философът Барбара Х. Фрийд, е написала едно от най-добрите научни изследвания за една много различна концепция за корпоративната власт - идеалът за обществена полза.
Тези, които следят новините за FTX, могат да прочетат нейната книга The Progressive Assault on Laissez Faire: Robert Hale and the First Law and Economics Movement, публикувана през 1998 г., когато синът й е на 6 години. Според Робърт Хейл, икономист и професор по право от Columbia, тъй като корпорациите подобно на електрическите компании осигуряват ключови обществени услуги, те заслужават "справедливо" равнище на възвръщаемост на инвестициите предвид техните производствени разходи, но нищо повече.
